забравила колко жестоко може да бъде обществото. Носят се слухове. Някои хора от двора на Максимилиан клюкарстват за известни ваши… постъпки… — Очите му се присвиха — Точно преди да дойда в Мексико се запознах с една дебела, бъбрива стара дама, вдовицата на някой си Бакстър. Виждам, че си спомняте! Разправяше, че ви била срещнала във Вера Круз…
— И преди са клюкарствали по мой адрес! Мислите ли, че държа да бъда приета в така нареченото ви общество?
— Ще бъдете приета навсякъде, където пожелаете, уверявам ви. Ако искате, можете да презирате всички тях… като моя съпруга, моя принцеса.
Нервно облизвайки устните си, тя усети сладникавия вкус на чая, който бе изгълтала набързо, за да се отърве от него.
— Мислех, още повече след това, което се случи, мислех, че сте се отказал от тази глупост!
Сарканов притегли Джини към себе си. Цялото помещение бе потънало в розова светлина, отразяваща се във великолепния ален орден, закачен на гърдите му.
— Защо наричате това глупост? Не разбрахте ли от самото начало, че съм човек, свикнал всичко да става според волята му? Бъдете разумна, Виржини — прекрасна, зеленоока руска циганко! Помислете за гордостта си! Искате ли хората да си мислят, че се влачите по петите на мъжа, който ви е отвлякъл и ограбил, изоставяйки ви след това, сякаш сте някоя най-обикновена селянка?
Докато изричаше тези думи, той я притискаше към себе си и тя бе безсилна да му се противопостави.
— Не съм някой брутален, груб американец, за да искам да ви имам против волята ви. Мисля, че с времето ще започнете да копнеете за прегръдките ми. Сигурен съм, че в този момент искате да ви целуна…
Дали, съгласявайки се да вечеря с принца, Джини си бе давала сметка за това, което щеше да се случи тази вечер? Възможно ли бе, въпреки съпротивата на духа й, да отвърне на тези притискащи се към нейните, настойчиви устни. Целувка, която заличаваше спомена за други целувки. Топли, силни ръце, които я прегръщаха, за да изтрият спомена за други прегръдки. Какво бе казал току-що? Трябвало да бъде разумна.
Джини се остави в ръцете му и притвори очи. Усети как ръката на мъжа нежно започна да гали гърба й и… странно, кожата й настръхна от възбуда. Хлипайки, тя се притисна към принца, без да направи опит да се съпротивлява, когато ръката му се плъзна по раменете й, леко докосвайки гърдите, което накара зърната й да се втвърдят. Гърдите й се повдигаха и спускаха все по-учестено, възбуждани от ласките на мъжките длани. Дори предизвикателните му целувки, които някога толкова я бяха ядосали, разбуждаха спящата в нея страст, която повече не можеше да бъде удържана.
„Не зная какво е станало с мен“, объркана мислеше тя. „Може би наистина съм уличница!“ Спомни си с каква страст се бе отдала на Мишел, след това на Мигел Лопес. Сега сякаш бе неспособна да се противопостави на този руски принц, когото при това бе намразила от пръв поглед заради прекалените волности, които си позволяваше. Което бе още по-лошо, не можеше да скрие, че тялото й откликва на ласките му. „Вярно е, не съм нищо повече от най-обикновена уличница!“ Но с каквито и имена да се наричаше, Джини не можеше да потисне нетърпимата чувствителност на кожата си, която я караше да копнее за силните мъжки ръце, докосващи тялото й.
Иван бе свалил роклята от раменете й и сега се наведе, за да целуне стегнатите, почти момичешки гърди. Джини се вкопчи в него като пияна, с отпусната назад глава. Съвсем бавно я обхващаше някакво чисто сетивно усещане, каращо я да забрави всичко друго, освен желанието.
Колко хубаво бе това малко помещение! Стените — покрити с пищно кадифе, слабата розова светлина, от която сякаш всичко пламтеше. Имаше чувството, че се намира в чаша с розово вино и виждаше как всичко потъваше в бледи, прозрачни цветове.
Неочаквано Иван обви ръка около кръста на Джини, заравяйки устни в косата й.
— Погледни през люка, скъпа — прошепна той. — Виждаш ли колко красив е океанът на чезнещата дневна светлина?
Имаше право. Джини никога не бе виждала подобни цветове. Океанът се надигаше към пламналото небе с неговите алени ивици, след това цветът му неочаквано ставаше турскосин, светлосин или примесен с бледозелено, когато някоя голяма, разпенена вълна се блъснеше в борда на кораба.
— Ти… ти си като океана. Красива… променлива — същество, изтъкано от безброй настроения. И тялото ти има своите приливи и отливи, не е ли така? — Дланите му я галеха, което караше кожата й да тръпне под мъжките пръсти. — О, да. Не съм се излъгал в онази първа нощ, когато те видях да танцуваш. Носиш душа на циганка, преливаща от страст и жар. Отдаваш се само когато си готова за това. А сега е настъпил моментът, прав ли съм?
Дъхът й секна. С тих смях Иван я вдигна на ръце.
Намираше се в сърцето на една аленочервена роза и виждаше как венчелистчетата й се скланяха към нея. Помнеше стихче, написано от един англичанин, Уилям Блейк, което винаги я бе разчувствало. За прекрасната роза, в чието лоно се е загнездил червей и разяжда сърцето й с „потайно тъмната си страст“ чу се да го произнася, притискайки се до Иван.
А той се засмя и обви ръка около талията й.
— Ах, Виржини! Не знаех, че си поетеса. Значи ти си розата? А кой е тайнственият любовник, който я погубва? Аз няма да те любя скришом, миличка. Пред погледите на целия свят ще те направя своя жена, своя принцеса!
Тя се разсмя.
— Но ние не живеем в света на приказките, където принцесите непременно срещат своя принц. Това не са ли ваши думи?
— Паметта ти е също толкова удивителна, както всичко в теб. Но принцът може да бъде и обикновен човек.
По-късно, доколкото си спомняше, към тях се присъедини някакъв брадат мъж, навярно капитанът. Той рецитираше нещо на руски. От време на време някой й превеждаше, а тя имитираше руските думи. Даваше си сметка, че синьо-зелените очи на Иван почти я обезсилваха и усещаше ръката му на кръста си. И тогава, след целия този глупав брътвеж, Иван я вдигна на ръце и я целуна.
— Най-сетне имам право да те държа на ръце. Да те взема.
Някак успяха да се доберат до каютата й, а когато сваляше дрехите й, пръстите му я изгаряха като въглени.
— Тази вечер съм камериерка и камердинер едновременно. Тази нощ ти си моя, само моя.
Той поднесе към устните й чаша е някаква чудесна, хладна течност и Джини покорно отпи. Докосванията му засищаха странния глад в кръвта и парещата болка в слабините й. Имаше чувството, че е от огън, цялата й кожа копнееше за докосването на пръстите му. Аленочервени венчелистчета се разтвориха и Джини потъна в дълбините им, усещайки как се затварят над нея.
Когато се събуди, за миг помисли, че лежи до Стив. „Потайно тъмната“ й страст… колко близо до себе си я бе притискал дори и насън!
Когато отвори очи, несекващото люлеене й напомни къде се намира. Но всичко, останало в паметта й от изтеклата нощ, трябва да е било сън, защото в леглото нямаше никого. Меките чаршафи милваха кожата като коприна.
— Съжалявам, че трябваше да те събудя, скъпа моя, но вече почти стигнахме Сан Франциско. Може би трябва да се облечеш, за да посрещнеш уважаемия сенатор и съпругата му?
Джини придърпа ленения чаршаф чак до брадичката.
— Какво правите тук?
Принцът бе напълно облечен и гладко избръснат. Сега, видимо изненадан, той повдигна едната си вежда.
— Любов моя! Сигурен съм, че снощи не си прекалила с шампанското. Ако с това искаш да кажеш, че си забравила за брака, който сключихме вчера вечерта, това много ме натъжава.
— Брак… какъв брак?
Очите й проследиха погледа на мъжа и спряха върху масивните пръстени върху ръката й — единият увенчан с ален рубин, а под него златна халка с инкрустации.
