тя? — Консепсион пристъпи босонога по прашния под и се хвърли, за да издраска лицето му, а когато Стив успя да се измъкне и да я стисне така, че да изгуби равновесие, тя се опита да го заплюе.
Той я пусна да падне, гледайки ухилено надолу към нея.
— Ти… звяр такъв! Ти… — тя избълва няколко ругатни, докато мъжът не я вдигна отново за косата.
— Смятах, че Реналдо ще направи от теб дама, но ти повече от всякога приличаш на евтина уличница. Така ли посрещаш приятел, който е дошъл толкова отдалеч, за да те види?
— Идваш, когато ти е угодно. Не трябваше да се връщам, а да последвам баща си в Тексас и там да си потърся някой истински мъж. Бледоликата женичка те е размекнала, тази мръсна кучка, която се хвалеше, че те накарала да се ожениш за нея.
— Затваряй си устата, Консепсион! — някакъв гневен, заплашителен тон в гласа му я накара да спре, тя седна и се ококори насреща му.
— И така — рече тя с кисел глас, — какво прави през цялото това време? Къде беше? — Тя добре знаеше, че е по-добре да не отваря дума за американката. В крайна сметка се бе оказало, че не са действително женени и сега Естебан отново бе свободен. Но той се бе променил и Консепсион чувстваше, че тази промяна е свързана с Джини, но се боеше от гнева му и не смееше да задълбава повече.
— Имах работа — тросна й се той, ядосан от въпросите й. — Проклета жена, защо, когато дойда при теб, веднага започваш да ми досаждаш?
Още не бе изрекъл това, когато тя се хвърли върху му и жадно притисна тялото си към неговото, докато Стив не почувства как се отпуска и не обви ръка около кръста й.
— Трябва да се научиш да не задаваш толкова много въпроси — грубо рече той и започна да я целува. Дивата, гореща Консепсион. Точно типът жена, с които човек винаги е наясно с кого си има работа. Той се опита да прогони спомена за Джини и неприятния вкус от снимката във вестника. Остави се на чистия, първичен огън на страстта. Дядо му имаше право. Трябваше по-често да идва тук, в дома, който бе подарил на Консепсион. Още не бе й го казал, но възнамеряваше да прекара нощта с нея.
Но неочаквано му хрумна нещо, което го накара да се усмихне саркастично. Възможно бе тя да има други планове. Защото въпреки бурните сцени на ревност Консепсион много приличаше на него. И когато някой от любовниците й не се появяваше, когато го е очаквала, тогава тя чукаше другаде, където знаеше, че ще й отворят.
По-късно, докато лежаха един до друг, а слънцето нагряваше изпотените им тела, той сякаш между другото рече:
— Очакваш ли някой приятел тази вечер? Може би трябва да си ходя, докато не е станало късно.
Прозвуча дълбокият, ромолящ гърлен смях на задоволена жена и Консепсион се извърна към него.
— Би ли ревнувал?
Тъмносините очи я гледаха лениво.
— Как смяташ? — попита мъжът.
— Мисля, че ще ти е безразлично. Но ще ти кажа едно, Естебан, жената трябва да се грижи за себе си.
— Да — триумфиращо рече Стив. И добави: — Кой е той?
— А — тя гневно сви рамене, а когато се наведе над него, косата й погали лицето му, — какво значение има? Може да е Диего Сандовал. Може би дори братовчед ти — той също е мъж, въпреки че предпочита да се рови из своите книги. Защо се преструваш, че това има някакво значение за теб? Ти и аз се познаваме отдавна и винаги ни е било хубаво да го правим… — Тя се изви така, че докато отвръщаше на безсрамното й хилене, кръвта във вените му отново кипна — но знаеш, че не съм от жените, които обичат да остават сами. Аз не съм уличница, Естебан. Но не искам да седя тук нощ след нощ, питайки се кога ще дойдеш и дали изобщо ще дойдеш. Но сега, когато си тук, мога да ти предложа достатъчно, за да те задържа при себе си. — След това тихо добави: — Не се безпокой, тази вечер не чакам никого. Не желая да ме напускаш.
На сутринта, в мига, когато изгревът едва-едва просветляваше небето, те започнаха да си говорят като приятели, които се познават много отдавна.
— Мразя я — тихо рече Консепсион. — Но мисля, че ти наистина я обичаш и това те е накарало да се промениш. Защо не си искрен с мен? Мислиш ли, че има някакво значение? Комичното е — замислено прибави тя и извърна глава към рамото му, — че бих могла да се обзаложа, че тя също те обича. — Когато Стив не отвърна нищо, жената предизвикателно продължи: — Защо я ревнуваше толкова силно, а мен — не?
Стив бе достатъчно уморен и същевременно заинтригуван, за да отвърне искрено:
— Проклятие! От къде да знам? Смятах я за своя жена и че няма нищо по-смешно от мъж — рогоносец! Побеснях, когато разбрах, че е заминала с проклетия руснак, който отдавна се увърташе край нея. Отгоре на всичко и този капитан Хоскинс с неговото лигаво писмо. Да не говорим за подмятанията му по неин адрес, които правеше зад гърба ми. Какво трябваше да сторя? Да чакам докато тя се върне, ако изобщо се върнеше, пренебрегвайки опасността да бъда изправен пред военен съд?
— Може би точно това е трябвало да сториш и да чуеш какво ще ти каже. Във всеки случай, ако и тя е била така самотна, както съм аз понякога, защо да не потърси утеха? Чуй ме, омъжена или не, мислиш ли, че щях да го понеса? А ти? Когато желаеш една жена и тя е съгласна, колебаеш ли се?
— Мислех, че я мразиш — саркастично промърмори Стив.
— Да, така е! И ако някога я срещна, ще си оправим сметките с тази американска уличница, не си прави илюзии! Но с какво толкова тя е по-различна от останалите жени?
— С нищо! — с твърд глас рече той.
Съвсем не бе лесно човек да се разбере с Бишоп, „господин Джеймс“ от Тексас, който търсеше „говеда за продан“, защото тази година имало добър пазар.
Както обикновено, изглежда не му бе много удобно на гърба на коня. Плиткото бомбе с тясна периферия не успяваше да го опази от слънцето, което приличаше над него. Но въпреки горещината аргументите на Бишоп бяха хладни и логични както винаги.
— Мислил сте с онази си работа, Морган, вместо с главата. Жалко. Някога бяхте свестен човек. Това, което най-много уважавах у вас бе, че за разлика от някои други, сякаш нямахте съвест. Но откакто се оженихте…
— Този път няма да мине, Джим. Дотук бях. Изпратих ви официален отказ. И ако ви интересува истината, то причината за това е, че ми дойде до гуша от всички тези интриги. Стига ми, че ме обсипват с куршуми и прекарвам половината си време в криене, а останалата в лов. Проклятие, оттеглям се! Така че забравете това, което сте си наумил, тръгвайки насам.
Бишоп въздъхна.
— Точно както си мислех. Не сте ме слушал внимателно. И изглежда не сте размислил добре. — Сега той зададе на Стив въпрос, който за миг го изуми: — Да не би случайно да сте убил Карл Хоскинс?
— Проклятие! Чуйте ме сега…
— Когато го намерили в избата на един изоставен манастир, се установило, че е ударен по главата с бутилка, но действителната причина за смъртта е прободна рана в гърлото. Точно в сънната артерия.
Бишоп сви рамене, а Стив мълчеше.
— Естествено са го търсили и за съжаление главният заподозрян сте вие, още повече, след като предния ден по необясним начин изчезнала вашата… е, госпожица Брандо. Но след това тя отново изникнала. В шок, както ми разказаха. Но от Хоскинс ни следа. И така… — Бишоп снижи глас — ревнивият капитан Хоскинс, с когото ден преди това сте имал нелепо спречкване, бил намерен мъртъв. Малкото момче, което очевидно знае най-много подробности относно тези печални събития, разказало на полковник Диас, че в църквата на Гваделупа срещнало мъж, янки, който го изпратил със съобщение при госпожица Брандо, което съдържало вашето име. „Ако искате да узнаете нещо за Естебан, елате при източната врата на църквата“, или нещо подобно. Тя се отправя натам, съпроводена от момчето, което се скрива в някаква горичка, за да се увери, че дамата е в безопасност. После вижда как тя се среща с някакъв мъж — висок на ръст, с широкопола шапка, скриваща лицето му. Стигнало се до борба, момчето не могло да види всичко, защото междувременно заваляло, но я чуло да вика за помощ. Тогава, това все пак е дете, което се страхува, изтичало да извика помощ. Но при кого да отиде? Биха му се изсмели или изгонили.
— Историята си я бива — рече Стив, стискайки зъби.
