— Определено — гласът на Бишоп бе спокоен. Цигарата му стърчеше гаменски, под необичаен ъгъл между зъбите.
— Както навярно си спомняте, винаги първо предприемам собствено разследване. По-късно госпожица Брандо била предадена по необясним начин на загрижените си приятели от тамошния свещеник. Прислужничката му за съжаление учудващо онемяла. Единственото, което пожелала да каже било, че пуснала в дома на отчето една оскъдно облечена, навярно нападната от американски наемници дама. Сега започвате ли да разбирате?
— Изглежда съм загубил способността си да мисля логично — троснато промърмори Стив. — Защо не ми спестите усилията и не разкажете остатъка от историята?
— Да… — Бишоп сви недоволно рамене — мисля, че останалото ви е известно. Принц Сарканов изглежда има удивително голямо влияние по върховете. Откакто се появи в Мексико, се случиха някои неща, или не сте забелязал? Бяхте изпратен надалеч с доста опасна задача. Вашата… Джини става официална преводачка на принца с личното позволение на господин Лердо де Теяда. А след „злополуката“ с Хоскинс принцът се явява в ролята на спасител. Изглежда е добър приятел на сенатор Брандо. Те са съдружници в някои сделки. Сенатор Брандо позволява на принца да ухажва дъщеря му и споделя, че е издействал бракът й с вас да бъде анулиран. Принцът предава тази информация на някои личности… вие го научихте от полковник Грийн, нали… и накрая принцът и неговият лекар, граф Черников, доволни напускат Мексико. Предполагам, вземайки със себе си онова, за което са дошли. А когато пристигат в Сан Франциско, госпожица Брандо вече е омъжена и сега се казва принцеса Сарканова.
Помежду им се възцари мълчание. Бишоп наблюдаваше Стив изпод периферията на шапката си, забелязвайки, че лицето му бе станало неподвижно и безизразно.
— И така, Джини е вече принцеса. Обзалагам се, че сенаторът е безкрайно щастлив от този факт, а и тя не изглежда нещастна. Но какво общо, по дяволите, имам аз с това?
Бишоп се поприведе почти незабележимо.
— Е, има някои удивителни факти, относно, които поразпитахме тук-там — спокойно рече той. — Отношението на принц Сарканов към руско-американския тръст, например. Тръстът отбелязал неочаквани загуби, след като дълги години безотказно носел големи печалби. Казват, принцът бил авантюрист. Трябвало да напусне Русия, за да си възвърне пропиляното състояние… бил срещал граф Черников в Тюркистан. От там принцът отива в Аляска и после неочаквано изниква в Съединените щати като член на дипломатическа делегация, чиято задача е да преговаря с американското правителство за продажбата на Аляска. Но, питам ви, защо неочаквано среща такава голяма опозиция в Сената? През април членовете на Сената отказват да ратифицират договора. Те все още обсъждат въпроса и нашият общ приятел Брандо е ключова фигура сред противниците на ратифицирането. А Сарканов, който отива в Аляска, за да спечели пари, неочаквано става богаташ. Той се жени за дъщерята на сенатора и може да си позволи да й купува скъпи бижута. Близък приятел е с личния лекар на императора. Прекалено много случайности, не мислите ли?
— Винаги сте бил добър в игрите, които изискват комбинативност. Например на покер, доколкото си спомням — Гласът на Стив бе студен. — Но този път, дяволите го взели, не участвам в залаганията. Джини не е вече моя жена и нищо не може да ме накара да повярвам, че е била принудена да се омъжи за Сарканов. Познавам я прекалено добре, за да повярвам на подобно нещо, не го забравяйте. А освен това изрезката от вестника, която ми изпратихте… Наистина съжалявам, Джим. Ако Сарканов и Брандо са се забъркали в някакви нечисти сделки, тогава твърде е вероятно Джини също да има пръст в тях. Спомням си, че веднъж много я бе възбудила идеята да направи пари в Мексико. Боже мой… тя смяташе баща си за умен и богат на хрумвания човек! Не, не ме слагайте в сметките. Нямам никакво намерение да се намесвам повече в живота на Джини, а също и да прекарам по-голямата част от времето си, криейки се от ловците на глави, изпратени от баща й.
— Да. — Сега гласът на Бишоп бе тих. — Чух за това и не мога да ви упрекна, че не сте съгласен повече да поемате големи рискове срещу незначително възнаграждение. Честно казано, вашият приятел Диего Сандовал ми даде да разбера, че откакто сте се завърнал и откакто дядо ви е останал полуинвалид след мозъчен удар, сте поел управлението на хасиендата. Да, допускам, че сега ще станете уседнал човек.
Стив му хвърли гневен поглед.
— Всъщност — предпазливо рече той — дядо ми не е инвалид. Освен това имам намерение след няколко месеца да предприема пътуване из Европа.
— Ах, така ли? — гримасата на Бишоп като че ли се поразведри. — Ако ходите в Париж и Лондон, бихте могъл да ми направите някои малки услуги. Разбира се, срещу възнаграждение. Не се безпокойте, нищо свързано с бившата ви съпруга и принца. Мисля, че с това мога да натоваря някой друг от хората ми. Какво мислите за Паркър?
— Проклятие, пръстът на Паркър винаги е на спусъка! Сам го казахте. Ако го натоварите да следи Джини…
Стив едва успя да сдържи гнева си, когато улови вежливия поглед на Бишоп и изруга:
— Да врите в пъкъла дано, хладнокръвен негоднико!
Бишоп се усмихна.
Част втора
Милионерът
11
В Сан Франциско, жизнерадостното, невръстно дете на златната треска, всеки жадуваше богатства. За невероятно кратко време можеше да се натрупа състояние и за също толкова кратко отново да се изгуби. Общественото положение не зависеше от това кой си, а от това колко си богат.
Както Джини не след дълго откри, всичко бе само самохвалство и парвенющина. Ако някой бе богат, той го показваше и дори се гордееше с това, което в Европа щеше да бъде сметнато за парадиране.
— Тук, любов моя, знатните дами се обличат като уличници, а скъпоплатените уличници подражават на знатните дами — пренебрежително установи Иван Сарканов една вечер, докато съпругата му се обличаше, за да излязат. Мъжът бутна камериерката, взе великолепната смарагдова огърлица, която бе подарил на Джини, и се наведе, за да я постави на шията й. Погледите им се срещнаха в огледалото, пред което седеше младата принцеса, нейният — открит и питащ, а неговият — преливащ от радостно очакване.
— Ако тази вечер щастието не ми изневери, скоро ще можеш да носиш диаманти. — Той отстъпи крачка назад, наклони глава и изпитателно се взря в малко бледото й лице. — Бижутата ти стоят изключително добре, Виржини. Само да се върнем в Русия, всички ще полудеят по теб.
— Заради бижутата ми, или защото всеки ще иска да види извънбрачната дъщеря на императора?
Очите на Иван се поприсвиха, но той не престана да се усмихва.
— Това, което най-много уважавам у теб, е твоята откровеност, любов моя. Ела… готова ли си?
Преди Иван да се отправи към едно от елегантните казина, което редовно посещаваше, щяха да вечерят със сенатора и още няколко негови гости. Докато слизаше по витата стълба, придържайки с една ръка полите на роклята си, а с другата — ръката на Иван, Джини с неприкрит цинизъм си помисли каква ли възбуждаща гледка представлява за всичките тези усмихнати, попиващи я с поглед лица. „Красива двойка“. Толкова често бе чувала тази забележка, че вече й се повдигаше от нея. Където и да се появяха, всички погледи се извръщаха към тях. Жените завистливо шепнеха, че имала щастието да пипне наистина добра партия, а мъжете потупваха принца по рамото, честитейки му късмета, който извадил с нея. Във вестниците все още пишеха за тях като за „младоженците“, въпреки че бяха в Сан Франциско вече почти три месеца.
— Джини, съкровище… Иван… — Баща й бързаше насреща им, за да ги поздрави. Той се усмихваше, но Джини забеляза малките бръчици по напрегнатото му лице и тези, които вече неизменно браздяха високото чело. Не й убягна и скритият, бегъл поглед, който си размениха с Иван. След вечеря двамата веднага се оттеглиха в библиотеката, „за да изпушат по една-две цигари“, преди Иван да излезе…
В момента обаче сенаторът играеше ролята на вежлив домакин. Той представи на дъщеря си и зет си малката компания влиятелни делови мъже и техните съпруги.
— Господин Уилям Ралстън и госпожа Ралстън вече познавате.
