хора като сър Ерик, които вече го бяха виждали, само се усмихваха и мълчаха.
Той бе един от малкото, достатъчно предвидливи да купят акции на двете железопътни компании Юниън Пасифик и Сентръл Пасифик, когато те бяха още почти само мечта…
— Говори се, че притежавал основния пакет на „Лейди Лайн“…
— Открил е една от най-плодоносните сребърни мини в Ню Мексико… — Продал е акциите си в Комщок…
Джини почти не даваше ухо на тези разговори. Току-що бе взела една малка доза от новия си сироп и чувството на еуфория, което той неизменно предизвикваше, я караше да се смее дори на грубите шеги на сър Ерик. Последната част от пътуването измина в компанията на баронета в неговата лондонска двуколка, през което време Джини имитираше интерес към разните забележителности, показвани й от сър Ерик.
— Сега всички купуват земя на полуострова. Мексиканците, предишните собственици продават всичко. Не могат да свикнат на по-бързия ритъм на живот. Този Мърдок… никой не знае колко земя притежава всъщност, но се говори, че е купил половината от долината Портола. Прекрасна земя… толкова древна. Вече си е построил някаква вила, истинска забележителност, доколкото чувам. Купил е и онези полуготови парцели на Ноб Хил, които клетия Грифит започна да застроява, преди да загуби всичките си пари на комар и заради неразумни инвестиции, за да сложи край на живота си.
Уморена да го слуша, Джини лениво попита:
— Защо всеки говори за този господин Мърдок, сякаш е най-тайнственият мъж на света. Познавате ли го?
Сър Ерик се подхилкваше, зарадван, че е събудил интереса й.
— Разбира се! За пръв път го срещнах във Вирджиния. Той принадлежи към старата генерация, както се изразявате вие. Избрал е по-тежкия път за издигане. Винаги е обграден от телохранители… говори се, че нямал доверие никому. Но умело играе на борсата и е умен въпреки грубиянските си маниери. Е, скоро сама ще го видите! Не мога да ви опиша колко съм щастлив, че ще ми помогнете. — Той помилва дланта на Джини, хвърляйки й лукав поглед. — Пада си и по хубави жени. Ерген, подобно на мен, но чух за някакво малко испанско момиче, на което уж е настойник…
Той неочаквано занемя, сякаш се бе усетил, че е отишъл твърде далеч, а Джини не му зададе повече въпроси. Скоро щяла сама да го види. Тя с въздишка се облегна назад и затвори очи. Не се ли бе научила да приема всеки миг такъв, какъвто я връхлиташе? Нямаше нещо, което да я изненада, а и да имаше, беше й все едно.
Поне можеше, когато пожелае, да се обвие в тънкото було на безразличието, нещо, което вече й бе станало навик. И често, наблюдавайки някого, имаше желание да се изсмее на глас, питайки се какво ли щяха да правят всички тези хора, ако можеха да прочетат истинските й мисли. Само мисленето да не й костваше такива усилия… Най-сетне безизразните й зелени очи спряха върху „виличката“ на сър Ерик, грандиозно копие на английски замък. С хладен и вежлив глас тя го увери, че й харесва и че с нетърпение очаква да разгледа интериора с поръчана от Европа мебелировка.
— Сигурно сте уморена — загрижено промърмори сър Ерик, стисвайки пръстите й. — Икономката ми ще ви покаже стаята и ще имате възможност да си починете, колкото желаете. Тя ще ви изпрати две прислужници, които да ви помогнат при разопаковането.
Двуколката изтрополи по покрита с чакъл алея и спря пред зидана тухлена порта, така както подхождаше за един баронет.
— Наредих отзад да построят няколко павилиона за гостите, видяхте ли? А после, когато си отдъхнете, трябва да видите конюшните. Имам двама индийски коняри… умеят великолепно да се оправят с конете… с онези, докараните от там. Взех ги със себе си. Може би утре ще имате настроение за една кратка езда. Сигурно яздите? Добре! Имам една жизнена арабска кобилка, която може би ще ви допадне. Елате, ще ви представя икономката си.
Облечената в черно икономка, дебела, бледа жена, чийто устни изглеждаха винаги надменно присвити, се оказа изключително дружелюбна.
— Можете да се настаните в римската стая, Ваша светлост — рече тя, посочвайки тежките шнурове с позлатени камбанки и малкото съседно помещение, предназначено за Делия. В изключително комфортната баня водата вече бе затоплена.
Джини се потопи във ваната, копие на римски басейн, и пожела гостуването й вече да е свършило.
Какво правеше тук? Какво очакваха от нея? Забранени мисли. Вместо това тя се съсредоточи върху интериора на банята — големината на ваната, стъпалата, водещи към нея, красотата на мрамора.
Когато излезе от водата, Делия я очакваше в ръце с огромна кърпа с ресни.
— О, госпожо! Всичко тук е толкова великолепно! Трябва да видите двора отзад. Казаха ми, че всеки камък тук бил от някакъв разрушен английски замък. Сър Ерик ги докарал с кораб. Чуйте, госпожо! Чувате ли музиката, която свири? Един от господата е взел със себе си испански селяни. Хубава е, нали?
— Делия, моля те, затвори прозореца! Мелодията е… много хубава, но съм уморена и не искам да будувам цяла нощ.
Нямаше смисъл да обяснява на момичето, че тази музика съвсем не е испанска, а мексиканска и й навява твърде много спомени. Колко месеци бяха минали, откакто за последен път танцува под звуците на подобен оркестър, с пола, която се увиваше около глезените й и с разпусната, стигаща до кръста коса. Но жената, танцувала така безметежно, бе някоя друга. Мястото й бе заела отегчената и нещастна принцеса Сарканова, която се нуждаеше от подсилващи сиропи и хапчета за главоболие, за да преживява ден след ден. Кога се бе отказала от борбата?
Делия й донесе лекарството в малка, скъпоценна чашка за ликьор. Течността блестеше, тъмночервена като вино. Джини вдигна мълчалив циничен тост, иронизирайки сама себе си.
— Моят еликсир на живота. Странен сок, даряващ забрава.
След малко, когато приятната сънотворна течност потече в жилите на Джини и всеки мускул в тялото й се отпусна, на нея й се стори, че лети, че се издига във въздуха, някаква чудесна немощ, която сякаш правеше тялото й безтегловно. Последното нещо, което й се яви, преди да заспи, бяха две тъмносини очи, скрити зад дълги и тъмни мигли, който се взираха в нея с едва доловима ирония — точно така я бе погледнал Стив, когато се срещнаха за пръв път. Мислите й неусетно преминаха в сънища, в които всичките й грижливо издигани защитни стени се сриваха, заливайки я със спомени, от които тя опитваше да се скрие.
15
Някогашната безметежна Джини би се впуснала дори в някоя безотговорна авантюра, за да даде излаз на обърканите си и горчиви чувства и да избяга от болката, все още връхлитаща я при мисълта за Стив. Принцеса Сарканова обаче се събуди с главоболие, изпи си прахчето с чаша изстудена лимонада, след което излезе на езда със сър Ерик Фадърингей, все по-объркан от загадката, която бе за него Джини. Възможно ли бе жената, за която се говореше, че само преди година водила бурен живот в Мексико, сега да е толкова спокойна и хладна? Или боязливото й, затворено държание бе предизвикателство към него? Тя със сигурност не бе толкова наивна да допуска, че интересът му към нея е чисто платонически. А и фактът, че съпругът й с готовност се бе съгласил с това гостуване на жена си, при това без никой да я придружава, бе достатъчен, за да премахне евентуални ненужни скрупули.
Погледът на сър Ерик се бе спрял върху фигурата на младата жена, която умело и грациозно яздеше до него върху дамско седло, а изпод полите на тясната й рокля се подаваха завързаните догоре ботуши за езда от фина кожа с цвят на бронз. В същия, само малко по-тъмен бронзов цвят бе и роклята й, което подчертаваше блестящата й бакъреночервена коса, а стегнатата кройка открояваше нежните извивки на гърдите и хълбоците й. А устните й… на сър Ерик не му оставаше нищо друго, освен да прояви търпение. Устните й говореха за тайно бушуваща страст, очакваща подходящия мъж, за да се излее, кипяща като лава. Представяше си как устните й чувствено се разтварят при допира с неговите. Тайнствените й зелени очи се прибулват в екстаз, а миглите й се спускат като ветрила върху поруменелите й страни. Трябваше само да я накара да изостави първоначалната си резервираност и тя щеше да бъде негова. Не само веднъж, а отново и отново. Ще й даде да разбере, че може да бъде дискретен. Би било весело по-късно да разказва на приятелите си, че е имал за любовница истинска принцеса. А най-хубавото на омъжените жени бе, че
