— Чакаше ме, нали? Мислех си, знаеш, че ще дойда… още не сме свършили, нали така? Но трябваше да се съблечеш или си оставила това за мен?
Джини би избягала, ако гърбът й не бе опрял в парапета. Тя трескаво се огледа наоколо, но не видя никакъв изход, с изключение на стълбата. Не бе сигурна обаче дали краката ще я държат.
— Какво се е случило, малка госпожо? Нали не си срамежлива? Играта отиде прекалено далече… защо да се преструваш? И двамата добре знаем защо си тук. Ела — повтори той. — Не искаш да се простудиш, нали? В леглото ще ни е топличко.
— Престанете! — неочаквано извика Джини. — Само да знаехте колко сте смешен и отвратителен! Нямам намерение да лягам с вас, а и не обичам да бъда изнасилвана. И бъдете така добър и си вървете!
Малките му изпъкнали очички я гледаха злобно, докато протягаше глава към нея.
— Ще се правим на високомерни, а? След като толкова ме възбуди… не се преструвай, че е било неволно, скъпа моя! Не се съпротивляваше особено, когато те целувах, нали? Въпреки намръщения си вид ти си едно горещо, малко сладурче, мислиш ли, че не съм усетил още от самото начало? Ела, стига театралничи. По-късно ще има време и за това.
Неочаквано той я сграбчи и Джини направи опит да се изскубне, но чу шум от разкъсан плат и усети, че раменете й са голи.
Той изхриптя — отвратителен, похотлив звук. Дланите му отново я сграбчиха, дръпнаха я за дрехите, търсейки гърдите й. Звяр в човешки облик, той олицетворяваше всички онези разгонени животни, нахвърляли се някога върху нея, за да вземат красивото й тяло, без да си дават сметка за чувствата й.
Джини изкрещя от гняв и погнуса, блъсвайки с юмручета дебелото му тяло с всичката сила, която успя да събере. Сър Ерик, който изобщо не бе очаквал нещо подобно, се олюля назад, изръмжавайки изненадано.
Устата му се отвори, той неистово размаха ръце и най-накрая се строполи с трясък, който в ушите на Джини отекна като гръмотевица. Мъжът лежеше наполовина в спалнята, наполовина на терасата, целият в стъкла. Ударът й го бе тласнал върху една от остъклените врати на терасата.
„О, Боже! Аз го убих!“, ужасена помисли Джини. Движена от сляпа паника, тя се обърна и побягна. Стълбата… трябваше да бяга… тя се спусна надолу, сблъсквайки се в някого. Две силни ръце я сграбчиха и тя тъкмо щеше да извика от ужас, когато разпозна Сам Мърдок. Думите му бяха тихи и успокояващи.
— Опитът ме е научил, че по-добре е фактите да се гледат в очите, вместо да се бяга от тях. Сър Ерик?
Тя можеше да различи в мрака дори слабото блещукане на нагръдника му. Кимна мълчаливо, а начинът, по който я държеше, утешаващо и без похот, й помогна да събере мислите си.
— При този шум всички ще наизлязат или поне тези, които са в състояние и не са прекалено заети, за да се занимават с това — рече Сам Мърдок, след което я пусна и потупа почти безчувствените й рамене. Спокойният, сигурен глас и бавната реч я успокояваха.
— Елате и оставете всичко на мен. Не се бойте, никой от присъстващите не желае скандал, най-малко сър Ерик.
— Но аз… мисля, аз го убих! Изглеждаше толкова… толкова безжизнен!
Мърдок се засмя иронично.
— Не вярвам! А и да е така, сам си е виновен, не съм ли прав? И не забравяйте — оставяте всичко на мен. Превъзбудена сте и никой няма да ви упрекне. Ако искате, плачете. Това, изглежда, помага на жените. Но не забравяйте, че не трябва да се притеснявате за нищо.
Най-странното бе, че тя имаше доверие в този мъж, когото познаваше от няколко часа. Невъзмутимата способност да налага мнението си и самоувереността му я караха безпрекословно да му се подчинява.
Хладнокръвно, разумно и със завидно самообладание Мърдок се грижеше за всичко, както бе обещал. Навременната му поява я бе избавила от припадък и докато слушаше лаконичното му обяснение, Джини се опитваше да скрие треперенето на ръцете си. Отнякъде изникна Делия с натежали от сън клепачи. Сам Мърдок с остър заповеднически глас предотврати истеричен изблик от страна на момичето, нареждайки й да донесе нещо за пиене на господарката си.
— Вода. И нещо за нервите.
С помощта на едно от хапчетата си за глава Джини успя да понесе всичко — шушукането, скритите погледи, уплашените женски писъци. Както с иронична нотка в гласа я бе уверил Мърдок, присъстващите мъже бяха загрижени повече за името си, отколкото за състоянието на претърпелия „злополука“ домакин. Така щяха да го нарекат. Нещастен случай.
Томас Дюран, лекар по професия, преди да стане финансист, прегледа пострадалия, обявявайки, че е в безопасност, въпреки лошите порезни рани по цялото тяло. За щастие, при падането главата му се бе стоварила върху килима на стаята.
Все още в безсъзнание, сър Ерик бе пренесен в една от спалните, където дезинфекцираха и превързаха раните му.
— Сам ще говоря с него — обеща Колинс Хънтингтън. — Няма да се чуе нищо за този малък нещастен инцидент.
— Но аз не мога да остана повече тук — рече Джини, при това твърде раздразнено въпреки успокоителното. — Нали разбирате? Не мога повече да се виждам с него. Би било непоносимо. — Отново бе останала сама със Сам Мърдок и въпреки, че утрото вече хвърляше бледи отблясъци по небето на изток, не й се спеше.
— Не е необходимо. — Той все още раздаваше нареждания и, както стана ясно, и на самата нея. — Казах на хората си, че до час трябва да сме тръгнали, а вашата камериерка вече опакова багажа ви.
— Но…
На бледата утринна светлина Джини успя да забележи, че ъгълчето на устните му се разтегли в едва загатната усмивка.
— Останах с впечатлението, че сте независима млада жена. Така че няма да ви отвлека в дома си, който е на по-малко от двадесет мили. Помислих, че най-напред ще предпочетете да се видите с баща си и мащехата си в Белмон. Кажете им, че плановете ви са се променили. Естествено, още днес ще получите официална покана. Ще съм много поласкан, ако тази вечер бъдете мои гости… ако искате го наречете освещаване. Домът ми ще бъде готов само след няколко седмици и за днес съм поканил няколко приятели и познати. Ще дойдете ли? — Светлите му очи я гледаха приятелски. — Някои лица естествено ще са ви познати от снощи, но не се тревожете. А ако съпругът ви се завърне по-рано от очакваното, надявам се да се присъедини към нас.
Джини бе убедена, че мъжът продължава почти незабележимо да я наблюдава и установи, че въпреки всичко продължава да му има доверие.
— Е, тогава — непринудено рече Мърдок, сякаш тя вече бе дала съгласието си — мислите ли, че до час ще сте готова за път?
16
До мига, когато каретата мина по засенчената от дървета алея и спря пред къщата, Джини бе успяла да не мисли за нищо. Почти й се удаде да убеди сама себе си, че през последните двадесет и четири часа не се е случило нищо особено, а спомените за сър Ерик бяха избледнели. Вместо това мисълта й бе заел онзи тайнствен мъж, Сам Мърдок, който, както й бяха дали да разбере, все още бе истинска загадка. Очевидно Джини бе постъпила правилно. Баща й изглеждаше доволен от нея, а и Соня се радваше най-сетне да се запознае с господин Мърдок. Сър Ерик вече не бе от значение… бе наистина забележително колко малко въпроси предизвика преждевременното й отпътуване. Името на Сам Мърдок и ескорта, който й бе предоставил, отваряха всички врати. Джини отново бе добрата дъщеря, милото дете. Лекарството на граф Черников й помагаше да остане абсолютно спокойна.
