— Ах… — все още усмихвайки се със своите златистозелените очи, вметна Консепсион. — Дочух, че дъщеря ви често е танцувала за император Максимилиан и неговите гости. Да, умело и чувствено е танцувала под звуците на мексиканска музика. — Умишлено бе придала двусмислена нотка на гласа си. — Навярно вие не си спомняте, но аз вече съм я виждала да танцува.
Сенатор Брандо изглеждаше изненадан.
— Вярно ли е това, Джини? Не си споменавала…
— Не, не съм. Всъщност почти го бях забравила. Толкова много хора имаше тогава.
Джини се чувстваше хваната на тясно и неочаквано се бе превърнала в център на вниманието. Допускаше, че точно това бе намерението на Консепсион.
— Да — каза момичето, а усмивката не слизаше от алените му устни. — Бе нещо като венчавка. Една… как се нарича тук? Един брак по сметка? Избухна голям скандал, защото младоженецът изчезна веднага след церемонията. Спомняте ли си?
Погледите на двете жени отново се кръстосаха. Главата на Джини бучеше от гняв и тя гордо изправи рамене. Каквото и да кроеше Консепсион, Джини щеше да осуети плановете й. Дори когато й бе останала само гордостта.
— Навярно моята памет е не по-слаба от вашата. Поне за нещата, които смятам за важни — безразлично рече тя, но чувстваше устните си изтръпнали и безчувствени, а слепоочията й болезнено пулсираха. Сякаш дори музиката сега идваше някъде много от далеч. Виждаше само проблясващите бели зъби на Армандо Петручио и усмивката на Консепсион. Думите й заинтригуваха присъстващите.
— Добре, значи ще танцувате! Не мога да ви опиша колко съм поласкан! — италианецът с френска фамилия се поклони дълбоко и протегна ръка.
Джини я пое, усмихвайки се машинално.
Почти не забеляза, че мъжът я отведе в средата на двора. Останалите танцьори се отдръпнаха, отправяйки любопитни погледи към двойката. „О, Боже, неочаквано помисли тя, обзета от паника. — Не мога. Как да танцувам, когато нищо не трепва в мен, а освен това имам главоболие и ръцете ми треперят? Тя иска да се изложа…“
Тези мисли някак й дадоха сила. Не, не и пак не! Колко пъти се бе отдавала на стихията на мексиканската музика. Някога това бе единственият изход от една прекалено болезнена и унизителна действителност.
Консепсион щракна с пръсти, давайки знак на музикантите. След това отметна глава назад.
— Харабе тапатио1, момчета! — след което се обърна към партньора си: — Елате, господине… готов ли сте?
Музиката неочаквано бе станала твърде силна и китарите вече почти не се чуваха, заглушавани от по- звучните инструменти. Този народен танц с постоянно менящо се темпо бе може би един от най- популярните в Мексико.
Джини вдигна глава и погледна партньора си. Зъбите му отново проблеснаха.
— Живях доста години в Ню Мексико, зная го.
Странно как, без да ги управлява, нозете й налучкаха ритъма и започнаха да го следват. Ръцете й, които само до преди малко бяха изтръпнали, неочаквано се отпуснаха и заизвиваха, а пръстите й щракаха в такт с музиката.
Музикантите и останалите танцьори спонтанно започнаха да пляскат с ръце и да надават традиционните ликуващи викове. Това също бе една част от Мексико, забавленията с танци, които караха селяните да забравят безутешния, мизерен живот.
Движенията, кокетните жестове, разлюлените поли… с разгарянето на танца Джини си спомни всичко това. Забрави самата себе си, съвсем като преди. Вече изобщо не обръщаше внимание на Консепсион, нито на партньора си, а се остави да бъде носена от ритъма на музиката.
Въпреки късния час се намериха и други, които пожелаха да се присъединят към тях. Дворът се изпълни със смеещи се, разгорещени двойки. Тя вече почти не забелязваше смяната на партньорите и на темпото — ту по-бързо, ту по-бавно. От време на време някой мъж я притискаше към себе си, после отново танцуваше сама, пленителна и предизвикателна. Когато Консепсион събу обувките си, Джини я последва. Вече й бе безразлично дали е наблюдавана и какво си мислят другите.
— Изобщо не подозирах, че Джини умее да танцува така! Уилям, тя изглежда се е забравила! — извика Соня.
Сега сенаторът стоеше до съпругата си и въпреки че по челото му все още имаше бръчки на безпокойство, той прошепна на жена си да не се безпокои.
— Забелязах, че малката приятелка на домакина ни е също толкова отдадена на танца. Не се безпокой, скъпа. След тази вечер мексиканските танци ще предизвикат фурор.
— Но… — Соня преглътна възраженията си, виждайки, че все повече от гостите, които тя бе смятала за улегнали и консервативни, скачаха на крака, сякаш не можеха да устоят на изкушението. Изглежда всички се забавляваха чудесно. Танцьорите се смееха, а останалите пляскаха с ръце, надавайки ликуващи викове „оле“. Келнерите, незабележимо промъкващи се между танцьорите, носеха още и още вино. За своя собствена изненада Соня се улови, че желае да се присъедини към останалите.
А там, в средата на танцуващите бе, Джини, която се оплакваше от главоболие и умора. Лицето й бе поруменяло, до преди малко грижливо прибраните къдрици падаха по раменете й. Изглеждаше сякаш никога няма да се умори и дори бе започнала да се смее.
Соня ядосано се чудеше къде е господин Мърдок, който отначало бе такъв изряден домакин, а сега сякаш бе потънал в земята, откакто един прислужник се приближи към него, за да му прошепне нещо.
— Уилям — поде тя, а съпругът й, който не откъсваше очи от танцуващите, прошепна, че ще й обясни всичко по-късно.
— Разбира се, говорих с Мърдок. Странен човек… и може да бъде опасен. Изглежда знае твърде много. Но поне мисля, че е честен. Освен това е благосклонен към Джини. Надявам се тя да не провали всичко с вечните си оплаквания от главоболие и мигрена…
— Уилям!
Той каза доста раздразнено:
— Е, вече знаеш какво мисля! Понякога ми се иска… да бях накарал Сарканов да почака. Щеше да… какво ще кажеш да поговорим за това малко по-късно? Танците стават все по-необуздани. По-добре да не изпускаме сцената от очи.
Танците наистина ставаха все по-необуздани, а Консепсион и Джини сега стояха една срещу друга. Сам Мърдок, който гледаше от прозореца, заобиколен както винаги от телохранителите си, сбърчи чело.
— Проклятие! Трябваше да се досетя, че Консепсион крои нещо подобно и само е чакала да се отдалеча малко!
— Изглежда принцесата няма да се даде. — Гласът на мъжа зад него бе сух, но Мърдок се намръщи.
— Ако трябва да бъда искрен, започвам да се тревожа за това момиче. Има моменти, в които изглежда… прекалено безучастна. А случайно научих, че живее от едно прахче против главоболие до следващото. Или от дозата си подсилващ сироп. Но дори баща й сякаш намира това за съвсем нормално. Каза ми, че нервите й били пренапрегнати.
— Може би ще е добре да я поканите на танц. Нали има една врата, водеща към двора?
— Струва ми се забравяте, че съм възрастен човек, който вече не е за подобни интриги.
— Но нали сте домакин.
Докато се спускаше по стълбата, Сам Мърдок ругаеше под мустак. Навярно докато слезеше, щяха да се изморят и да позабавят темпото. Трябваше му известно време, за да си пробие път сред множеството, усмихвайки се и ръсейки извинения на всички страни. Умишлено спря край сенатор Брандо и съпругата му.
— Съжалявам, че трябваше да пренебрегна за малко гостите си. Един делови партньор изникна по никое време. Имате ли нещо против да поканя принцесата на танц? На тази възраст вече не съм толкова подвижен, но няколко от телохранителите ми, които сега са свободни, биха искали да се присъединят към танцуващите.
— Тъкмо мислехме да тръгваме — импулсивно отвърна Соня Брандо.
