— В такъв случай ще се погрижа Консепсион да съпроводи принцесата до стаята й. Позволете…
Сам Мърдок прояви присъщото си спокойствие, проправяйки си път през множеството.
Консепсион обаче прехапа устни и музиката сякаш едва забележимо забави темпо. Джини вдигна поглед и неочаквано видя пред себе си Сам Мърдок.
— От много време не съм се опитвал да танцувам под звуците на тази музика. А както изглежда, трябва да се извиня и за други неща. По-късно ще поговоря с Консепсион.
— Не! — останала без дъх рече Джини. — Не е необходимо. Нямам нужда от защита. Сама мога да се грижа за себе си.
— Радвам се да го чуя. Но за съжаление не съм толкова сигурен в себе си… бързо оставам без дъх, а и не съм свикнал на този наистина лудешки стил на танцуване.
— И въпреки това сте тук — звучеше почти кокетно. — Защо, господин Мърдок? Наистина ли сте толкова тайнствен, колкото изглеждате?
Беглата му усмивка не й убягна — едно съвсем леко повдигане на горната устна.
— В никакъв случай не съм тайнствен. Просто човек, който бавно остарява. Един печеливш играч, ако ви харесва повече. А вие… няма нужда да ви казвам колко прекрасно танцувате. Или че откривам у вас жизненост и съпричастност, която, струва ми се, преди това ви липсваше. Простете още веднъж за откровеността. Виждате ли, бих искал да ви помоля за една услуга.
Някак се бяха добрали до отсрещния край на двора, малко настрани от останалите танцьори. След тази наистина загадъчна молба Джини случайно погледна в посоката, където до преди малко седяха баща й и Соня. Видя ги да се изправят и любезно да се сбогуват с останалите гости.
— Помолих баща ви за позволение да потанцувам с вас и му обещах, че по-късно Консепсион ще ви изпрати до стаята ви.
Да не би да четеше мислите й? Джини се спъна и силните ръце на Сам Мърдок за миг й помогнаха да запази равновесие. Тя рече припряно:
— Не! Имам предвид, че и сама мога да намеря стаята си.
— Виждате, че всички се отдават на забавлението. Лично ще се погрижа да бъдете изпратена до стаята си. Мълчаливите ми, тактични телохранители са винаги на разположение. Е? Ще удовлетворите ли желанието на един стар човек или бихте предпочела да продължите да танцувате с някой от по-младите ми гости, който е… по-подвижен?
— Идвам с вас — внезапно рече Джини, въпреки че не знаеше защо го прави. Дали за да види недоволното, ядосано лице на Консепсион, или за да докаже на себе си и онези, които не одобряваха поведението й, колко малко държи на благоприличието?
Това бе без значение. Сам Мърдок танцуваше с изненадваща за възрастта му лекота, водейки дамата си покрай музикантите в сянката на дърветата. Джини реши, че много малко от присъстващите са забелязали изчезването им. Намериха портата, за която й бе споменал, заключена с едва забележимо метално резе, влизащо в дебелия зид.
— Само момент — Мърдок силно почука на вратата и тя беззвучно се отвори от другата страна.
„Пещерата на Аладин“ — леко объркана мислеше Джини.
Тя чу вратата тихо да се заключва след нея. Тук, в малкия вътрешен двор, бе почти тъмно и музиката едва проникваше през високите зидове.
В единият от ъглите ромолеше фонтан, чиято вода се събираше в малко басейнче. Покрай обраслите с цъфтяща растителност стени се извисяваха дървета.
Сякаш по даден знак лудешки бързата музика бе преляла в нежна, меланхолична мелодия. Мелодия, пронизана от копнеж и неосъществени блянове.
— Бихте ли желала да танцувате?
— Няма ли вие да танцувате с мен?
Тя леко повиши глас, за да скрие неочаквано ускорените удари на сърцето си. Може би господин Мърдок бе същият като останалите, само малко по-рафиниран. Защо бе дошла тук с него?
Тогава забеляза телохранителите, двама облечени в черно мъже, облегнати на стената със скръстени ръце. Никому ли не се доверяваше? Или тайнственото присъствие на тези мъже трябваше да предотврати реакция, като на сър Ерик, когато се опита да я вземе в обятията си?
Докато й наливаше вино от една гарафа, Сам Мърдок каза със съжаление:
— Искаше ми се да съм добър танцьор… или да бях по-млад. Но тази музика не е за трудно подвижни нозе като моите.
Над ръба на чашата Джини го погледна недоумяващо.
— Но вие казахте…
— Казах, че за мен би било чест да потанцувам с вас. Тук, далеч от хорските погледи. Това и имах предвид. Ще пием ли?
Джини, все още недоумяваща, се взираше в него, отпивайки от чашата си. Сухо бяло вино, подбран ризлинг.
— Тогава сама ли да танцувам?
— Не, би било нечестно. В края на краищата не сте някоя платена танцьорка. Но ако мога да ви предложа един кавалер…
Стори й се, че преди да се отдалечи, го чу да мърмори:
— Простете…
Тогава един от брадатите мъже, които стояха облегнати на стената, пристъпи напред. Или може би бе казал „Извинете“? След миг не можеше да си спомни нищо повече, защото мъжът, в чиито обятия неочаквано попадна, се оказа Стив.
18
Звездите, обсипали като сребърен прах тъмнопурпурното небе, се завъртяха пред очите й.
„Сигурно е халюцинация“, объркана мислеше Джини. Навярно във виното е имало нещо. Тя затвори очи, а през главата й минаваха несвързани, объркани мисли. Просто не бе възможно! Стив я държеше на такова разстояние, сякаш едва преди малко се бяха запознали. Не бе възможно…
Тя отвори очи, препъна се и се вкопчи в него. Дъхът й бе неравномерен, а отгоре на всичко така й се виеше свят, че не бе в състояние да отрони нито дума, когато срещна погледа му.
— Добре ли сте, принцесо? — последната дума бе произнесена с нескрита ирония. Гласът му бе хладен и безстрастен. — Не бихте ли желала да поседнете?
— Стив! — устните й се раздвижиха, но останаха безмълвни. Всички цветове сякаш бяха изтрити от лицето й — само косата и очите блестяха. Беше бледа и студена като мрамор. Дишането й костваше все по- големи усилия, докато, занемяла, не можеше да откъсне слисаните си, широко отворени очи от лицето му.
Стив носеше къса брада, която не успяваше напълно да скрие предизвикателната усмивка на устните му. А дистанцираните, присвити сини очи бяха толкова тъмни, че на слабата светлина изглеждаха почти черни. Той едва забележимо повдигна едната си вежда, докато с пресилена вежливост повтори въпроса си.
— Искаш ли да седнеш? Съжалявам, ако появата ми дотолкова те е разстроила, но едва ли бих могъл да се присъединя към останалите гости. Тогава на баща ти можеше да му хрумне да си спести премията, която дава за главата ми.
Джини не откъсваше поглед от него, с мъка проумявайки смисъла на думите му. Разбираше единствено, че са останали сами, а гласът на Стив е придобил отново онзи саркастичен тон, който така бе ненавиждала. Защо не успяваше да продума или поне да помръдне?
Вместо това в главата й кънтеше: „Той е тук, той е тук!“. Всички останали мисли бяха изличени. Тя се олюля и Стив й помогна да запази равновесие, обвивайки ръка около кръста й. Джини неочаквано се оказа облегната на рамото му, питайки се защо не я притеглеше по-близо към себе си и защо още не му хрумваше да я целуне.
Но, изглежда, той изобщо нямаше подобни намерения и сякаш не я бе взел в обятията си по собствена воля, а само от страх, че тя може да припадне.
Все още замаяна, Джини почувства как той по един доста хладен начин й помогна да приседне на
