дамите дали не биха желали да излязат във вътрешния двор, където можели да се позабавляват с испанска музика и танци.
— Вярвам, че след като дочуят музиката и кастанетите, мъжете няма да се забавят да се присъединят към нас. Идвате ли?
„Не, мислеше Джини, няма да издържа, не и това.“ Навярно би могла да се оправдае, че има главоболие.
Тогава обаче улови искрящия поглед на Консепсион и я полазиха тръпки от презрението, което се четеше в пъстрите очи на момичето. Ако тази вечер щеше да се разиграва някаква драма, то тя искаше да присъства до края. Да разбере какво значеше всичко това!
17
Красивият, покрит с плочи и мозайка двор сега бе осветен от факли. Оранжевата им светлина правеше овалния басейн да прилича на блестящо, течно злато, постоянно подхранвано от водата, ромоляща от фонтаните. Високите дувари бяха почти изцяло покрити от цъфнали пълзящи растения, от които дворът приличаше на много стара градина.
Джини дочу възхитените и удивени възгласи на дамите, отведени от Консепсион до резбованите испански столове под балкона, където Джини бе стояла със Сам Мърдок.
— Каква красива, ясна нощ. Човек би помислил, че е поръчана специално от домакина заради тържеството.
В другия край на двора музикантите вече бяха засвири. Разнесоха се тъжните звуци на китара. Хлипащ женски глас поде бавно фламенко — прастара песен за страст и горест.
Затваряйки очи, Джини можеше да си представи, че е в Мексико. Нещо я стисна за гърлото. Къде за последен път бе слушала фламенко? Да, в нощта на празненството, организирано от дон Хуан Сандовал, в нощта, когато тя и Стив тайно се бяха оженили и преди той да изчезне с Консепсион. Защо всичко, което се случваше тази вечер, будеше толкова спомени? Никога ли няма да успее да се избави от миналото?
Джини седеше неподвижно, здраво стиснала длани в скута си. Нощта бе топла, но не и гореща и въпреки това Джини усещаше стичащите се между гърдите и по хълбоците й капки пот.
След испанската музика оркестърът поде някаква мексиканска мелодия. Мъжете се бяха присъединили към дамите, а когато се появиха танцьори в традиционни мексикански костюми, дворът неочаквано закипя от енергия и жизнерадост.
Джини с усилие оставаше неподвижна. Не биваше да позволи музиката да я разчувства! Може би тъкмо това целеше Консепсион — да и напомни за онази и още много други нощи. Самата Консепсион се бе облегнала назад в стола си, а лъчезарната й усмивка правеше красотата й да изглежда още по-огнена. Младият английски виконт, който стоеше зад нея, бе навел русия си перчем току до ухото й, шепнейки нещо. И ако Сам Мърдок наистина бе само настойник на Консепсион, то коя бе жената, споделяща с него покоите му? Чии бяха всичките тези блестящи бижута и подбрани тоалетни принадлежности? Чие тяло се оглеждаше в огледалата по стените? Нещата някак не си пасваха, докато Джини не осъзна, че не знае нищо за характера и навиците на Сам Мърдок.
Бе забелязала, че баща й се появи едва по-късно, придружен от домакина. На трептящата светлина от факлите лицето му неочаквано бе придобило старчески вид… загрижен и съсухрен. Тя продължи да ги наблюдава, най-вече за да не гледа танцьорите. Сам Мърдок се усмихваше спокойно. Баща й търкаше гладко избръснатата си брадичка — знак, че бе разтревожен от нещо. Двамата мъже поговориха още известно време, докато господин Розарио, един от най-богатите испански земевладелци, не извика на висок глас:
— Ще ни удостои ли тази вечер красивата госпожица Санчес с един танц?
Сам Мърдок хвърли бегъл поглед към Консепсион, но тя леко поклати глава.
— Тази вечер е малко уморена. Може би утре. Не биха ли желали някои от дамите и господата да потанцуват?
Няколко испански и мексикански двойки веднага станаха, а, увлечени от музиката, повечето гости започнаха да пляскат в такт.
„Не издържам повече“, с болка мислеше Джини. Толкова силно бе стиснала длани, че пръстите й започнаха да изтръпват. По тялото й изби студена пот. Имаше странното усещане, че Консепсион искаше да я унижи по някакъв начин, а Джини не желаеше да поставя на изпитание обещаното от Сам Мърдок приятелство заради една свада с Консепсион.
Тя се надигна колкото бе възможно по-незабележимо и прошепна на Соня, че отново има пристъп на мигрена и желае да се качи в стаята си и да си полегне.
— О, Джини. Много жалко. Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб? — механично рече Соня. Тя не откъсваше очи от съпруга си, а между веждите й се бе появила гънка на безпокойство.
— Не, това ще е твърде неучтиво и господин Мърдок ще реши, че не сме доволни от гостоприемството му. Без никакви проблеми ще открия пътя до стаята си.
Джини се запромъква между гостите, които сега се бяха събрали доста плътно един до друг в този край на двора. Търсеше с поглед Сам Мърдок, но той бе изчезнал. Видя баща си с цигара в ръка заедно с малка групичка мъже, сред които различи някои от най-влиятелните акционери на новооткритата мина във Вирджиния. Бяха потънали в сериозен разговор и почти не обръщаха внимание на музиката.
Все едно. Колкото по-малко хора забележеха оттеглянето й, толкова по-добре. А Соня щеше да я извини пред домакина.
— Ах, принцесо, да не би вече да ни напускате? Тук има един господин, който казва, че цяла вечер е чакал възможност да потанцува с вас.
Джини се обърна и видя висок мургав мъж, чиято усмивка откриваше удивително бели зъби и чийто насочен към нея поглед тя нееднократно бе уловила.
Сега той припряно рече:
— Простете, ако ви досаждам, но виждате ли, аз съм стар приятел на бедния Франк Юлиус. Името ми е Армандо Петручио, може би сте го чувала от него? Франк ми бе разказвал каква чудесна танцьорка сте и че сте танцувала дори лично за покойния Максимилиан.
Наблизо стоеше Консепсион със своята надменна, триумфираща усмивка. Джини забеляза, че и някои от гостите се бяха извърнали, давайки ухо на разговора им.
— Но аз пренебрегнах задълженията си на домакиня и не ви запознах — лицемерно учтиво каза Консепсион. — Дамата сега е принцеса Сарканова, ако правилно произнасям името. Някога имахме общи приятели в Мексико, помните ли?
Джини пое дълбоко въздух, за да овладее гласа си и вежливо се извини, че тъкмо е възнамерявала да се качи в стаята си.
— Имам главоболие… дългото пътуване насам…
— Ах, да. А и тази сутрин рано-рано е трябвало да отпътувате от Сан Матео или някъде там за Белмон, не съм ли права? — отново блесна усмивката на Консепсион. — Но аз се надявах, че ще потанцувате с нас, ще увлечете останалите дами, така да се каже. При положение, че познавате танците на Мексико, навярно не би ви коствало кой знае какво.
— Принцесо, надяваме се няма да ни разочаровате? — обади се още един мъж. — Госпожица Санчес е готова да промени решението си и ще танцува, ако вие също вземете участие.
— Наистина ли можете да танцувате на тази дива, красива музика?
— Ще доставите радост на всички. Господин сенаторе, не бихте ли могъл да убедите дъщеря си да поостане още малко с нас?
Присъединяваха се нови и нови гласове. Господин Петручио също прибави настоятелната си молба към останалите, при което тъмните му очи спряха върху лицето на Джини.
— Моля ви. Един приятел ми разказа, че никога няма да забрави как сте танцувала.
Дори баща й бе напуснал малката групичка разговарящи мъже и, въпреки че на лицето му още стоеше загриженият израз, се бе присъедини към останалите гости, опитващи се да убедят Джини да потанцува.
— Няма да разочароваш любезната ни млада домакиня, а и толкова други гости, нали, дъще?
