— Разбрах… че вече сте се срещали — сухо отвърна Сам Мърдок, а след това по-силно, така че да го чуят и останалите гости, които се бяха събрали около тях: — Бихте ли желала да разгледате горния етаж? Този дом е изграден около един голям централен двор, патио, както ги наричат в Испания. Прозорците от западната страна гледат към външния двор.
— Но вашите гости… — Джини знаеше, че в гласа й още се долавя объркване, но не можеше да стори нищо. Сърцето й биеше лудо, при това не само заради неочакваната поява на Консепсион. Присъствието на мексиканката болезнено й напомни за Стив.
— Гостите ми ще помислят, че съм очарован от принцеса Сарканова, което ще даде храна на много клюки и предположения. Но аз съм свикнал. Вас това притеснява ли ви?
Те се заизкачваха по стълбите. Джини придържаше с ръка шлейфа на роклята си. Въпреки объркването си, тя хвърли въпросителен поглед към своя кавалер.
— Свикнала съм да клюкарстват по мой адрес, но ми е трудно да ви разбера, господин Мърдок. Бяхте изключително мил с мен и аз постоянно се питам защо?
Бяха достигнали коридора на горния етаж. Отдолу до тях достигаха звуците на музика и оживена глъчка.
Без да й отговори, Сам Мърдок я поведе покрай изящните гоблени, които покриваха цялата стена. Той дръпна една скрита връвчица и гоблените като че с магическа пръчица се разтвориха, откривайки прозорци, пазени от фини ковани решетки.
— Е, какво мислите за това? Извинете, че го казвам така гордо, но сам взех участие при планирането на тази къща. Обичам красивия и все пак удобен стил на испанците. Виждала ли сте двореца Алхамбра в Испания? Този двор е проектиран по образец на един от тамошните вътрешни дворове.
— Прекрасно е — искрено промълви Джини. На лунната светлина покритият с плочи двор със своите стичащи се в овален басейн фонтани изглеждаше като омагьосан. Напомняше на илюстрация от някоя много стара книга. Едно място, което излъчваше покой. Но в главата на Джини се въртяха прекалено много въпроси без отговори. Отгатнал мислите й, Сам Мърдок се засмя тихо, като че ли на самия себе си.
— Все още се питате какви са мотивите ми, нали? Удивлявате се и заради Консепсион. В същност аз съм човек, който се гордее с това, че вижда нещата такива, каквито са. Не давам ухо на слухове и врели- некипели. Създавам си собствено мнение. Уважавам жените, които са интелигентни и с богат вътрешен живот, но едновременно с това — искрени, а вие притежавате всички тези качества. Още от мига, когато ви видях, у мен се породи чувството, че имате нужда от приятел.
— Приятел? — По-объркана от когато и да било, тя не се сдържа да не повтори последната му дума.
— Стоите пред човек, който няма никакви други намерения спрямо вас, ако ми простите откровеността. Вие сте белязана от разочарования, личи, че не се доверявате никому. Е, през всичките тези години, които са се натрупали зад гърба ми, аз съм се научил на същото. Освен това ми напомняте за една жена, която някога познавах. На дъщерята, която навярно бих могъл да имам. Достатъчно ли е за начало, принцесо?
Тя не се решаваше да повярва. Толкова много мъже я бяха молили да им се довери, а след това… Но пък, какво имаше за губене? Освен това нещо в добронамереното и силно излъчване на Сам Мърдок я предразполагаше. Тя искаше да му вярва… въпреки Консепсион…
— Познавах баща й — рече Сам. — Един много буен мъж, женен за индианка от племето на команчите. Момичето също е твърде своенравно и твърдоглаво, но е красиво и заслужава нещо по-добро от номадския живот. Обещах на един приятел да я взема под своя опека и ще я въведа в обществото. И трябва да кажа, че постигнах известен успех. Тя танцува… чух, че я сравняват с Лола Монтес. Хлътнала е по младия Мерууд.
Без да забележи и без да знае защо и как, Джини се остави на домакина си, който я поведе, за да й покаже останалата част от къщата, само те двамата. Без съмнение всички долу щяха да се чудят, но какво значение имаше това? Тя моментално прогони мисълта за Иван. Той не бе тук, а и да бе това навярно само щеше да я подтикне да изостави всички колебания. А Сам Мърдок имаше своите телохранители, които щяха да го предпазят от неприятни и непредвидими „злополуки“.
Къщата бе много по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Почти колкото замък. Горе имаше още една гостна, както и помещения за по-важните гости. В другото крило бяха стаите на „членовете на семейство Мърдок“, към което както, изглежда, спадаха и ненатрапчивите телохранители.
Стаята на Консепсион бе голяма и разхвърляна. На таблата на леглото бяха преметнати ярки дрехи. Следваше стаята на господаря на дома, която в сравнение с някои от стаите за гости изглеждаше строго и оскъдно обзаведена. Мебелите бяха от резбован махагон с украса от розово дърво. При вида на открояващото се сред останалото обзавеждане легло, Джини затаи дъх. Просто не можеше да си представи, че Сам Мърдок обитава такава стая. Прозорците гледаха към една малка тераска, от която тръгваха стъпала, водещи към оградено с висока стена вътрешно дворче. Съседният будоар със заемащо цяла една стена огледало бе голям колкото спалнята.
Това бе стая, в която една жена можеше да се огледа в цял ръст. Върху вградената тоалетна масичка лежаха принадлежности от сребро и черупка на костенурка, каквито би пожелала всяка жена: четки, гребени, кутийки за бижута, от които с отварянето на капака се разнасяха нежни мелодии.
Коя бе жената? Всички тези украшения, небрежно разхвърляни наоколо, както и останалите аксесоари принадлежаха на някоя жена, без съмнение любима. А също и банята с морскосини плочи и огледала по стените и тавана…
Защо й показваше всичко това? Какво означаваше то? Разхвърляните украшения, хвърлящи разноцветни отблясъци. И огледалата, особено огледалата. Малко шокирана, Джини забеляза едно голямо огледало дори над леглото. Що за човек бе Сам Мърдок?
Сякаш забелязал смущението й, той не се задържа повече в спалнята, а изведе Джини и почти веднага се върнаха в залата. Държанието му остана непроменено.
През цялото останало време от вечерта, след като я бе отвел обратно при баща й и Соня, Сам Мърдок изпълняваше ролята на идеалния домакин, обръщайки внимание поотделно на всеки един от гостите си.
— Изглежда наистина си го впечатлила! — прошепна Соня. Нямаше ли едва доловима злобна нотка в гласа й? Сенаторът обаче бе радостен и усмихнато кимна, когато един от гостите поиска позволение да танцува с Джини.
Тя се досещаше за коментарите, които бе предизвикало продължителното им отсъствие, но й бе безразлично. Най-сетне бе свикнала да бъде обект на клюки и догадки. Дали не бе приела изтънченото предизвикателство на Мърдок? Въпреки това изпитваше известно безпокойство. Навярно не можеше да пренебрегне присъствието на Консепсион и привилегированото й положение като подопечна на Мърдок. Не бяха без значение и скритите злобни погледи, които момичето й отправяше от време на време. На първо място обаче бе самият Сам Мърдок. Той й предложи приятелството си, проявявайки към нея единствено уважение, въпреки че обстоятелствата, при които се запознаха, бяха по-скоро конфузни. Но защо й обръщаше такова внимание? Защо пренебрегна неприкосновеността на частния си живот, развеждайки я из покоите си?
За да се успокои, Джини глътна още едно прахче преди вечеря, благодарна, че я сложиха да седне между баща си и един възрастен господин с испанско потекло, роден и израснал в Калифорния и също собственик на ранчо в Портолатал.
Джини яде и пи малко и храбро посрещна оттеглянето на дамите, които оставиха мъжете да разговарят на по цигара и чаша вино. Консепсион правеше всичко възможно да не й се изпречва на пътя, което не остана незабелязано от Соня.
— Изглежда не си особено симпатична на това момиче, скъпа! Мислиш ли, че е ревнива?
— Няма причина — лаконично отвърна Джини. Не искаше да бъде разпитвана от Соня, нито да бъбри с останалите жени, който очевидно бяха любопитни да научат нещо повече за нея. До гуша й бе дошло от лукави въпроси за съпруга и плановете й за бъдещето. Защо просто не я оставеха на мира? Искаше да се скрие зад обичайната завеса от еуфоричност, през която сякаш от много далеч наблюдаваше случващото се около нея. Бе станало късно и вече изпитваше желание да се оттегли.
Консепсион обаче имаше други идеи. Без да се притеснява от силния си испански акцент, тя попита
