ще се качи с него в стаята му? И дали Иван от самото начало не е бил наясно що за „парти“ ще е това?
„Пий шампанско и не мисли повече“, убеждаваше сама себе си Джини. Изпитваше желание да изчезне в стаята си и да вземе малко от подсилващия си сироп.
Но вечерта се влачеше отчайващо бавно. Щеше да има танци в английската зимна градина, в която се влизаше откъм терасата и която със своето стъпаловидно разположение превъзхождаше дори декоративните градини около къщата. В този късен час деловите разговори бяха забравени. Мъжете притискаха в обятия смеещите се момичета с поруменели лица. Бе донесено още шампанско, този път от най-доброто, напитка за познавачи, която неусетно изчезна. По скритите сред декоративните растения малки масички си шепнеха вглъбени двойки с наведени съвсем близо глави. Други се мотаеха по терасата или изчезваха в градината, на фона на бавните сантиментални мелодии, изпълнявани от оркестъра.
Джини трябваше да танцува със сър Ерик, който я бе притиснал толкова плътно към себе си, че тя усещаше горещия му дъх. Почти се задушаваше. Притискането на слабините му към хълбоците й не оставяше никакво съмнение за намеренията му.
Почти без да забележи, Джини бе започнала да се озърта за Сам Мърдок. Къде бе изчезнал той? С кого танцуваше? Сър Ерик бе много по-наблюдателен, отколкото тя предполагаше. Той притисна украсения си с диаманти нагръдник към бюста й и се изсмя неочаквано грубо.
— Вие малка уличнице! Вие сте много по-палава, отколкото мислех! Видях ви как си гугукахте, със стария Сам. Той също е палав, но не се предава толкова лесно, колкото аз. А вие знаете, че съм лапнал по вас, нали? От самото начало не ви изпускам от очи, знаете го. Не се правете на непристъпна!
Дебелите му пръсти я стиснаха многозначително, а ръката му се плъзна по изтръпналия й гръб до кръста. Мъжът силно притисна Джини към себе си.
Тя се извиваше, опитвайки да се измъкне от прегръдката му, при което се спъна и тялото й полетя към неговото. Разнесе се циничен смях.
— Така е добре! Знаех си, че сте прекалено разумна, за да си губите времето с престорена срамежливост. Аз също не криех това, което изпитвам към вас, не е ли така? Време е за една малка разходка, никой няма да забележи отсъствието ни. Можете да разчитате на абсолютна дискретност от моя страна, ако това ви притеснява.
Мирисът на синьо сирене, носещ се от устата му, бе непоносим и Джини имаше чувството, че след миг ще повърне. В слепоочията й пулсираше тъпа болка, а тялото си усещаше съвсем студено.
Тя изрече първите думи, които й хрумнаха, и те бяха самата истина:
— Имам ужасно главоболие! Често ме измъчва… лекарите го наричат мигрена. Моля ви! Бих искала да се кача в стаята си и да си почина!
Тя успя да се изскубне от прегръдката му и усети как от задушния въздух в градината по челото й избива студена пот. Само да можеше да се добере до стаята си, преди да се е компрометирала! Видът й бе окаян и тя трябваше да придържа полите на роклята си, за да не се препъва в тях.
Съвсем интуитивно Джини откри пътя към стаята си сред дългите, застлани с килими коридори с приглушена светлина. Но тогава, о Боже, сър Ерик се появи пред нея, препречвайки пътя към вратата на стаята й.
— Толкова бързате да си легнете? Е, всъщност точно това бе и моето намерение!
Той я взе в обятията си, притискайки дебелите си, мокри устни към нейните. Погнусата стисна гърлото на Джини и всичко се завъртя пред очите й.
Тя се облегна на рамката на вратата, а тялото на мъжа я притисна с цялата си тежест.
— Тази нощ няма нужда да се безпокоите за камериерката си! Госпожица Крауфорд се е погрижила за нея. Със сигурност ще спи дълбоко, а ние няма да я будим, нали? Ще те съблека сам, копнея за това, откакто за пръв път те видях. Хубава малка кукло…
Джини се чу да скимти като уловено в капан животно, а след това, прекалено хубаво, за да е истина, почувства тялото му да се отделя от нейното. Тя притисна длани към устата си, за да потисне гаденето, което ставаше неудържимо.
Сякаш много от далеч до нея достигна сухият, спокоен глас на Сам Мърдок:
— Ето ви и вас, сър Ерик. Търсех ви, за да ви кажа, че си лягам. — След което гласът му прозвуча малко по-рязко: — Принцесата сякаш не е съвсем добре. Зле ли ви е, госпожо?
Джини не посмя да отговори, а само безмълвно поклати глава. Дори това незабележимо движение й причиняваше пронизващи болки в слепоочията и гърба.
— Исках само да се уверя, че е намерила стаята си и вече е в леглото. — Гласът на сър Ерик трепереше от гняв: — Прислугата е навън… малко празненство, нали разбирате. Мислех си, че някой може да е объркал стаята си и да смути принцесата.
— Ах, щом това ви притеснява, мога да поставя един от телохранителите си пред вратата й. Те не са празнували с останалите.
— Няма да е необходимо! Благодаря, Сам!
— Всъщност исках да обсъдим още някои дреболии. Досега не ми се удаде възможност, така че ако сте свободен…
Сам Мърдок вежливо се поклони на Джини, а сините му очи изпитателно огледаха бледото й лице.
— Желая ви лека нощ, госпожо. Изглежда имате нужда от покой. Добре ли сте наистина?
Джини събра сила да кимне, търсейки опипом бравата под злобния поглед на сър Ерик. Момичето едва успя да затвори вратата зад себе си, преди да повърне над гравирания меден леген.
Не познаваше по-отвратително чувство.
— Никога повече няма да близна и глътка шампанско, никога повече!
Кожата й бе ледена и влажна, а отвореше ли очи, сякаш цялата стая се завърташе около нея. Мислеше, че няма да престане да повръща докато не избълва и вътрешностите си. Трепереща от слабост, тя се подпираше на ръба на облицования с мрамор умивалник. Предпочиташе да умре, вместо да се чувства толкова ужасно.
По-късно — Джини нямаше представа колко време й е било необходимо, тя се добро до леглото си. Бе слаба и цялата трепереше. От конвулсиите по време на повръщането я боляха всички мускули. Да се съблича сега, когато се чувстваше толкова зле, бе немислимо. Но само щом се отпусна на леглото, отново й се зави свят и тя имаше усещането, че цялата стая се люлее.
Стенейки, тя се понадигна с надеждата, на прозореца ще се почувства по-добре. Въздухът в стаята бе застоял и вонящ.
Мъчително се изправи, изхлузи обувките си и босонога се заклатушка към вратата на терасата, която се отваряше навън. Успя някак си да отвори прозореца и свежият, студен въздух я накара да се почувства така, сякаш са лиснали в лицето й чаша бистра, студена вода. С облекчение се облегна на тухления парапет, завършващ със стълба, водеща към разположен по-ниско балкон.
Вече се чувстваше малко по-добре… наистина бе по-добре! Цялата трепереше от студ, но и от погнуса от самата себе си.
В какво се бе впуснала? Мислеше за проницателните сини очи на Сам Мърдок, от които нищо не можеше да се изплъзне, включително и отвратителната сцена със сър Ерик и нейното безпомощно, пияно състояние. Отблъскващо, гадно. Така трябва да му е изглеждало. Какво щеше да си помисли за нея? Говореше се, че макар в сделките да бил безогледен, все пак е джентълмен. Беше я спасил, без да изостави старомодната си вежливост. Но как да не я помисли за такава, на каквато бе заприличала… каквато бе? Защо бе пила толкова? За да облекчи задачата на сър Ерик? Той без съмнение щеше да се възползва от това, ако, сякаш пратен от провидението, не бе изникнал Сам Мърдок.
Джини затвори очи и пое дълбоко дъх.
„Опитай се да не мислиш за това“, казваше си тя. Имаше твърде много неща, за които не желаеше да мисли, включително и че на сутринта отново ще срещне сър Ерик. „Мисли за това колко свежо и сладко ухае нощта.“ Лек, ароматен дъх на ели и градински чай, тежък и сладък — на жасмин и орлов нокът някъде на долната тераса и дори, тя можеше да се обзаложи, мирис, който не можеше да се сбърка — цигара. Навярно някой друг гостенин също бе излязъл на чист въздух. Да ли не бе време да се прибира?
Джини долови зад себе си лек стържещ шум и се извърна. Очите й се разшириха от ужас и погнуса. Пред нея стоеше сър Ерик, леко олюляващ се в рамката на вратата, водеща от спалнята й към терасата. Той пристъпи напред и Джини видя, че е облечен в халат с военна кройка. Мъжът се хилеше.
