Бе паднал мрак. Единствена компания през цялото им пътуване бе високата луна, посребрила повърхността на рекичката, покрай която минаваше пътят през последните няколко мили. Някой я бе нарекъл Корте Мадрея Крийк. Това бе земя, принадлежала на испанците, дали име на всяко поточе, всеки връх и всяка долина.
Нощният мрак неочаквано бе прорязан от светлини, струящи от безбройните прозорци на голямата двуетажна сграда, изпречила се пред тях след една извивка на алеята. Построена в типичен испански и мексикански стил, къщата бе иззидана от тухла и камък. Сам Мърдок бе пренебрегнал чуждите архитектурни стилове, модерни по това време и толкова ценени от съвременниците му, съобразявайки се с архитектурата на страната, която бе избрал за свой дом.
Вместо лакеи в ливреи насреща им се впуснаха мустакати вакерос, които поеха конете и помогнаха на късните гости при слизането.
Джини се изкачи по широко стълбище до една огромна сводеста зала, която служеше за преддверие. Масивните дървени врати бяха гостоприемно отворени и водеха към помещение, от което се носеше музика и весела глъчка.
Повечето гости бяха мексиканци и испанци, но както я бе предупредил Сам Мърдок, имаше и много познати лица. Предната вечер някои от господата бяха гости на сър Ерик. Останалите, отличаващи се по по-простичките си дрехи, се оказаха от Невада. Сред гостите, непретенциозно облечени в черно и бяло, можеха да бъдат различени прочутите телохранители на Сам Мърдок, чиито дълги сака се издуваха от оръжието им.
Сам Мърдок, облечен както винаги съвсем семпло, лично ги посрещна и поздрави. Държанието му бе точно такова, каквото го помнеше Джини. Вежливо, дружелюбно и подплатено от непоклатима самоувереност.
— Сенатор Брандо, госпожа Брандо. Радвам се, че успяхте да дойдете. Бих искал да се извиня за закъснялата покана. Това освещаване бе една малко позакъсняла идея. Всъщност, идеята бе на младата дама, на която имам щастието да бъда настойник. Тя имаше нужда от претекст, за да покани един свой обожател, младият англичанин, с когото скоро ще се запознаете.
Любопитството на Джини, която знаеше за слуховете около това момиче, растеше. Негова любовница? Навярно не, защото когато я споменаваше, в гласа му звучеше почти бащинска нежност. Що за човек бе всъщност? Имаше ли слабости? Във всеки случай бе интелигентен, без прекалено да парадира с това. Освен това и отличен домакин.
Сенаторът и Соня вече бъбреха с Марк Хопкинс и младата му жена, докато домакинът се зае да представи Джини на някои от присъстващите. Господин и госпожа Ривера, които говореха само испански. Лони О’Хара, типичен ирландец, управител на мина, и Ангъс Маклейн, собственик на животновъдна ферма. „Странно — мислеше си Джини — тези са първите истински хора, които срещам откакто съм в Калифорния. С изключение на господин Мърдок, разбира се, който си остава една загадка.“ Защо й обръщаше такова внимание? Защо се държеше така очебийно приятелски?
Той я представи на младия, привлекателен виконт Мерууд — рус, елегантно облечен младеж, който не изпускаше от очи стълбището, водещо към дълъг коридор на горния етаж над просторната зала.
— Чака възпитаницата ми — Сам Мърдок се засмя скришом и я поведе нататък. — Никога не съм виждал толкова влюбен млад човек. Естествено тя го води за носа. Костваше ми известни усилия да я обуздая. Но в това ще се убедите сама, когато благоволи да се появи.
Джини не можеше да не забележи любопитните и недоумяващи погледи, които я сподиряха, питайки се отново и отново защо Сам Мърдок й отделя такова внимание.
Роклята, която бе облякла тази вечер имаше предизвикателно деколте. Светлата, синьо-зелена коприна се увиваше плътно около ханша й. Свободно падащите волани от коприна и дантела завършваха накрая с малък шлейф. Бе се постарала тази вечер да изглежда особено привлекателна и погледите на мъжете, които неизменно я следяха, доказваха, че е успяла.
Същото потвърди и Сам Мърдок, канейки я на танц. Намираха се в някакво помещение, наполовина бална зала, наполовина поддържана от каменни сводове тераса към градината.
— Позволете ми да ви призная, че тази вечер изглеждате изключително красива. — Докато й правеше този мил комплимент, гласът му ни най-малко не се промени, нито пък понечи да я притисне по-плътно към себе си.
Мъжът танцуваше малко сковано, но доста добре за възрастта си. Докато се въртяха в кръг, Мърдок пропусна обичайната размяна на баналности, така че Джини можеше да се отдаде на мислите си.
Чудесният виенски валс бе свършил, откъсвайки младата жена от мислите й. Партньорът й се поклони любезно, а в кратката пауза между двете мелодии Джини забеляза глъчката, идеща от салона, който двамата преди малко бяха напуснали.
— Моята възпитаница най-сетне е решила да се присъедини към гостите. За съжаление е склонна прекалено да драматизира нещата. Идвате ли? Бих желал да ви я представя.
Двамата спряха пред сводестата врата. Като поразена от гръм, Джини не можеше да откъсне очи от момичето, току-що слязло по стълбите и сега обградено от своите обожатели.
Шокът бе прекалено голям и Джини се олюля, при което пръстите на господин Мърдок я стиснаха малко по-силно. Невъзможно! Това бе привидение! Усмихнатото, жизнерадостно създание с кокетно вирната брадичка, с рубинено колие в тон с обеците… това не можеше да е Консепсион. Рокля от кадифе с безукорна кройка, с къдрици, спускащи се по гърба й… това не бе циганката, с която през един горещ, прашен следобед се бяха хванали за косите. Абсурд! Как бе възможно онази Консепсион да живее в дома на един милионер?
Сам Мърдок я поведе със себе си, без да даде вид, че е забелязал вълнението й, а гостите се отдръпнаха, за да им направят място.
— Ах, ето те най-сетне, скъпа моя — без усилие премина на испански той заради момичето, чийто английски все още бе доста лош.
— Принцесо, бих искал да ви представя възпитаницата си, госпожица Консепсион Санчес. Тя е дъщеря на един стар приятел. Консепсион, внимавай за маниерите си. Това е принцеса Сарканова.
Въпреки непривичната елегантност и изящество, без съмнение под блестящата външност и рубините се криеше предишната тигрица. Очите на двете жени се срещнаха и Консепсион придоби високомерно изражение. Алените й устни се разтегнаха в лека усмивка, която по-скоро бе гневна гримаса. Говореше до болка познатият на Джини испански диалект.
— Вече се познаваме, за съжаление. Все още ли носите със себе си нож?
— Не, тъй като вече нямам причина да воювам с вас. А вие? Още ли носите белега, който ви направих?
Очите на Джини неволно се присвиха и станаха още по-продълговати от обикновено. Тя изобщо не забелязваше погледите, които гостите си разменяха, удивено зяпайки двете жени.
Подигравателните думи на Джини бяха предизвикали гневното съскане от страна на мексиканската циганка, готова всеки момент да покаже ноктите си. Сам Мърдок бързо и изискано застана помежду им, а в иначе така спокойния му глас прозвуча стоманена нотка:
— Скъпа, моля те, иди и виж дали гостите ни се чувстват добре. Сега, когато най-сетне се реши да слезеш, бихме могли да седнем на трапезата.
Опасното напрежение се бе уталожило, но злобният поглед на Консепсион вещаеше нови конфликти. Тя пое дълбоко дъх, а на лицето й се появи нещо като усмивка.
— Не мога ли преди това да потанцувам? Обещах ти този танц, нали, Еди?
Лицето на виконта, към когото бе насочен въпросът и който допреди малко бе стоял мрачен и необщителен, светна. Без съмнение силният акцент на момичето изключително много му допадаше.
— О, да. Естествено. Сякаш бих могъл да забравя. Позволявате ли, господине?
— Е, добре — Мърдок благосклонно сви рамене. То погледна към Джини, която стоеше до него неподвижна като статуя. — Моля да я извините. Маниерите на Консепсион търпят критика, но тя все още се учи.
— Разбрахте ли това, което си казахме? — Не можа да потисне малко резкия тон на думите си. Все още бе твърде развълнувана. Питаше се какви незнайни обрати на съдбата бяха довели Консепсион точно тук.
