се освободи.
„Трябваше да взема две прахчета. О, Боже, тази вечер няма ли да свърши най-сетне?“ — мислеше тя.
Първо вечерята, по време на която блюдата се трупаха едно след друго прекалено бързо. Тя само бе поровила из чинията си, без да хапне почти нищо. Чувстваше се като болна. На всичко отгоре и загриженият шепот на Иван.
— Любима, наистина мисля, че не се чувстваш толкова добре, колкото искаше да ме убедиш. По-вяла си от обикновено. Настоявам някой лекар да се увери, че при падането наистина не си се наранила.
Защо неочаквано се бе изплашила от Иван? Не можеше да й стори нищо… поне не тук. Не трябваше да го забравя. И не биваше да мисли за гневния, презрителен глас на Консепсион: „Тя е прелюбодейка и ляга с всеки мъж, който я пожелае. Защо си губиш времето с нея, Естебан?“ Нито за собственическия й жест, с който прегръщаше Стив…
Тази вечер Консепсион бе облечена в блестяща коприна и брокат в тъмно златно и зелено. Усмихнатите й, пъстри котешки очи бляскаха изпод тежките мигли. Погледът й само бегло бе спрял върху Джини, а след това малко по-дълго върху принц Сарканов, чиито гърди сияеха от ордени.
Докато Сарканови обикаляха залата, Джини не можеше да скрие измъчения си израз. Скришом и всъщност, без да го съзнава, тя цяла вечер бе търсила с поглед Стив, но той не се оказа сред облечените в черно мъже, които както всички знаеха, пазеха Сам Мърдок. Явно не бе толкова дързък, че да се появи сред гостите. А може би вече бе на път за Сан Франциско?
Под ослепителната светлина на кристалните полилеи бе горещо. От галерията се носеше музика, а Иван следеше чашата на Джини да е винаги пълна. Над мислите й сякаш бе легнала сянка. Иван, принц Сарканов. Нейният съпруг. Защо се бе омъжила за него? А той я бе взел за съпруга? Защо точно дъщерята на императора… но не, тази част от историята все още бе прекалено невероятна. Както и всичко, случило се откакто Иван бе решил да отпътува за Мексико и да я открие.
— Ела, любов моя, хайде да танцуваме.
Тя се надигна като кукла на конци и, водена от ръката на Иван, излезе в двора. Танцуваше като порцеланова статуетка с изрисувана усмивка, почти без да усеща освежаващия, благоуханен нощен бриз.
— Толкова си отнесена тази вечер, принцесо моя. Заради онова нещастно падане, нали? А чух, че снощи си танцувала като истинска малка циганка. Никога няма да забравя първия път, когато те видях да танцуваш. — Шеговити, но двусмислени думи. Кога бе научил всичко това, при положение, че бе тук съвсем отскоро? Колко дълго щеше да си играе с нея?
Жестокият кошмар продължаваше и почти празният стомах на Джини се свиваше от страх. Имаше предчувствие, че нещо ще се случи. Въпреки веселите смехове и невинно бъбрене наоколо усещаше някакво напрежение във въздуха. Или то бе само в нея? Кавалерите й се сменяха непрекъснато. Иван танцуваше с Консепсион. Бе се навел над ухото й и момичето се смееше на някаква негова шега. Иван бе хитър. Какво ли се опитваше да изкопчи от Консепсион?
По-късно Джини не помнеше с кого бе танцувала и какво бе говорила с кавалерите си. Страдаше от непоносимо главоболие и дори Иван бе обезпокоен от необикновената й бледност и блясъка в очите й.
— Качи се горе и вземи от лекарствата си. Цяла вечер изглеждаш като призрак! — Стояха малко настрани, в тъмното, и пръстите му жестоко се впиваха в ръката й, така че от бледите й устни се отрони тих стон.
— Не си толкова хитра, колкото мислех някога, или може би греша? Първо така пленяваш Сам Мърдок, че той е готов да яде от ръката ти, а след това разваляш всичко заради някаква среща в гората с един от прислужниците му! О, да! — зъбите му блеснаха изпод разтеглените в иронична гримаса устни. — Мислеше, че няма да разбера, нали? Имам си средства и начини. Добре ще е, ако следващия път, когато имаш нужда от мъж, за да охладиш горещата си кръв, да помислиш за това! Някакъв слуга! Ако бяхме в Русия… да, аз имам свои начини да се оправям с такива. Знаеш това, нали?
— О! — тя се закашля и хватката на пръстите му се поразхлаби. Той я притисна към себе си, така че някой страничен наблюдател би помислил, че се целуват за лека нощ.
— Нека се разберем веднъж завинаги, любов моя. Нямам нищо против любовниците ти, при положение, че си дискретна, но ще има и мъже, които ще избирам аз. Твоят вкус е ужасен. Мексикански войници, коварни крадци и убийци… Не, за в бъдеще аз ще избирам вместо теб. Мъже с положение. Мъже, които са достатъчно богати и влиятелни, за да ни бъдат от полза. Разбираш ли какво имам предвид? Защото, ако не…
Джини правеше усилия да се съсредоточи върху думите му, но напрежението бе твърде голямо за нея. Той я държеше, обвил ръка около кръста й, така че нейната бе заклещена между двама им. Мъжът се наведе към ухото й.
— Ако не внимаваш какво ти говоря, скъпа ми принцесо, ще бъда принуден да прибягна към други средства, за да те накарам да разбереш. Съзнаваш ли, че напълно съм в правото си да те накажа като невярна съпруга? Или отново страдаш от вечното си главоболие? Навярно това е знак за начеващо размекване на мозъка. Един кратък престой в някой санаториум навярно ще ти се отрази добре, съвсем без прахчета и лекарства, които прикриват симптомите ти. Разбира се, ще ми е болно да подпиша документите, а и ще е жалко да отложим пътуването си за Русия, но…
— Моля те… моля те!
Той повдигна глава и погледна бялото й, извърнато настрана лице, при което изпита видимо задоволство. Значи най-сетне я бе сломил. Имаше усет за женската природа. Почти можеше да помирише ужаса й. Най-накрая бе накарал Джини да изпитва страх и бе решен да й даде време, така че този страх да расте и става все по-мъчителен. Странно как мисълта за това го караше да я желае. Но това можеше да почака. Имаше време. Трябваше първо да залъже онзи стар глупак Черников и да го отпрати. Сам щеше да отведе Джини в Русия… по-късно, когато се увери в окончателната й капитулация.
— Добре, любов моя. Сега, когато изяснихме отношенията си, защо не се качиш горе и не си легнеш? Аз може да закъснея. Нашият любезен домакин ме покани да поиграем карти с още няколко негови приятели. Кой знае, може би ще успея да го убедя, че малкият ти излет в гората е бил съвсем невинен… или че си била изнасилена! — Смехът му бе зловещ. — Няма да ти е за пръв път, нали? Чувал съм, че имало жени, на които това им харесва.
21
В главата на Джини нахлуха образи, които обърканият й дух бе безсилен да прогони. Тя се заизкачва по стълбището към стаята си, придържайки се за парапета. Главата й пулсираше така, че имаше чувство, че ще се пръсне. Краката й бяха натежали и тя едва успяваше да ги движи. Какво се бе случило с нея? Все още мисълта й бе достатъчно ясна, че да се учуди на необяснимата си немощ.
„Моля те… моля те!“ — тя ли се бе молила така жално? Не я ли бе научил опитът, че е безполезно да бъде молен мъж, който владее положението? Който владее нея? Бе като замаяна, почти неспособна да мисли свързано. Какво се бе случило? Иван някак бе взел надмощие и само преди няколко мига тя така се изплаши от него, че бе готова да пълзи в краката му като някоя бита уличница.
О, не! Трябваше да престане да мисли за това, трябваше да прогони страха. Но всичките тези картини, които нахлуваха в главата й една през друга. Виждаше се да танцува с разпусната коса. Ножът, потънал почти до дръжката в гърлото на Том Бийл. Мишел, който с добрината и нежността си й бе върнал разума и живота. Мигел. И… о, Боже… най-вече Стив, който я наблюдаваше със сините си, блестящи очи. Спокойни и самоуверени или обкръжени от лукави бръчици, или пък гневно бляскащи като сапфири под дългите мигли. И отново тези очи, сега широко отворени, с танцуващи в тях дяволити искрици.
