— Откъде можеше да знаеш, че по мен е стреляно, Джини? Това бе първото, което изрече.
— Защото той каза… каза, че имал начин да се оправя с такива като теб. Мислиш ли, че щеше да се задоволи с един преследвач, ако му бях казала, че „слугата“, в изневяра, с когото ме обвинява, си ти? Баща ми е обяви награда за залавянето ти, знаеш нали? Иван би изпратил… мисля би изпратил по петите ти цяла армия само ако заподозреше нещо.
— Добре. Да приемем, че е така. А останалите? А Карл Хоскинс? Някой се опитва да ми припише това убийство. Говори се, че след спора ни съм се върнал, за да сложа точка. Имах дяволския късмет да притежавам алиби, доказващо, че по това време съм бил на триста мили от там! — Сега тонът му отново бе станал саркастичен. — Може би и ти не си в течение. Боже мой, толкова се радвам, че вече не съм твой съпруг. Прекалено много усилия би ми коствало да си разчиствам сметките с тълпите твои любовници!
Очите на Джини отново спряха върху него. Изразът й бе като на някое пленено, отчаяно животно.
— Как можа да го кажеш? За какво изобщо говориш? Аз убих Карл Хоскинс! Щом си толкова осведомен, защо не го знаеш? Може би просто си искал да измъкнеш признание от моя страна? Аз го убих. Ударих го с бутилка от вино, след като той… о, Боже, защо трябваше да отваряш дума за това? Не ми ли причини достатъчно мъка?
Гласът й бе станал по-тих и той безмилостно я прекъсна.
— Забивала ли си нож в гърлото му преди или след удара с бутилката? Изглежда ти е станало навик да наръгваш мъжете, които са те изнасилили, не е ли така? Но едва след като са те имали няколко пъти! Същото се опита да сториш и с мен, помниш ли? Да не би това да е твоят начин да се освобождаваш от любовниците, от които си се преситила?
От унижение и гняв тя се опита да издере лицето му. Сякаш само това и бе чакал, той улови китките на Джини, вдигайки ги над главата й, докато притискайки я с тялото си не я накара да се усмири. Сега лежеше върху нея, сякаш се готвеше да я изнасили.
— Проклятие! Отговори!
Тя неистово мяташе глава насам-натам върху възглавниците, докато очите й не се наляха със сълзи на отчаяние и болка.
— Мразя те! Мразя те! Съжалявам, че Иван не е успял да те убие!
— Вече съм го чувал от устата ти, а няколко минути по-късно бе вдигнала крака. Допускам, че междувременно ти е станало навик! Каза ли го и на Иван, преди да се откажеш от съпротивата и паднеш в обятията му? В душата си не си нищо повече от най-обикновена уличница, Джини, а аз се оказах истински глупак, не желаейки да го приема. Но, слава Богу, сега това е грижа на съпруга ти!
Тя трябваше да знае, че не бива да изразходва силите си в безсмислена борба. Познаваха се прекалено добре, тя и Стив. Нали винаги в подобни ситуации бе излизал победител. Можеше да й причини болка, да я нарани, да я насили… дори да я намрази толкова много, колкото сега. И все пак, както сам така брутално й бе припомнил, дори и да я накараше да го желае в момента, когато го мразеше повече от всичко, едничката й малка победа бе тази, че и сам той не можеше да скрие желанието си.
Тя понечи да изкрещи, но мъжът заглуши вика й с устни. Не го ли бе очаквала? Не бе ли точно това, на което, изгаряна от копнеж, тайно се бе надявала?
Когато я целуваше, тя бе загубена. Сякаш попадаше във водовъртеж, отнасящ я в дълбините — вихър на страстта, който й отнемаше разсъдъка, тласкайки я безпомощна към неизбежното.
Хватката около китките на Джини се поразхлаби и дланите му се спуснаха по раменете й, търсейки гърдите. А вместо да се съпротивлява и да го отблъсне, ръцете й се увиха около тялото му, притискайки го още по плътно към нейното.
Още миг разумът на всеки от тях се бореше с другия, но сетивата им вече бяха сключили примирие.
Огледалото отразяваше всичко, придавайки на любовната им игра почти перверзен и възбуждаш привкус. Да се наслаждаваш като при това наблюдаваш сам себе си! Широко отворените очи на Джини не можеха да се откъснат от отражението на сплетените им тела и лекото вълнообразно движение на мускулите на Стив, които досега Джини едва-едва усещаше под пръстите си.
Стив сякаш долови, че в нея се надига нещо първично, почти примитивно, събудено от любовния акт в легло с копринени чаршафи и огледало, отразяващо всяко движение, всяка милувка. Той неволно се отдръпна, подтиквайки я да бъде все по-дръзка. Момичето отвръщаше на всяка негова милувка, докато най-сетне се освободи и от последните задръжки. Страстта й бе толкова разюздана и необуздана, колкото и неговата.
Не след дълго двамата лежаха изнемощели един до друг. Блестящата коса на Джини бе затисната под раменете на мъжа.
— Стив, за какво мислиш? — Тя прошепна тези думи с усилие, сякаш така щеше да задържи за малко растящото усещане за отрезвяване и неприятната мисъл, че лежи в разхвърляното легло на Сам Мърдок, докато той играеше покер долу с баща й, Иван и Бог знае още с кого. Ами ако играта вече бе свършила? Какво щеше да прави Стив, ако Иван ги завареше заедно, така както лежаха сега?
— Опитвам се да не мисля за нищо, ако трябва да бъда честен. — Гласът му бе тъжен, а Стив не я поглеждаше. Дали все още я наблюдаваше в огледалото? Тогава той внезапно я дръпна върху себе си с нетърпеливо, почти гневно движение. — Проклятие, Джини! Мисля, че никога няма да те разбера! — той отново смръщи чело, а гласът му звучеше враждебно: — А и за Бога, никога повече няма да се опитвам. Права си, трябва да стоя настрана.
Джини се вцепени. Тя отвърна очи пред изпитателния му, пронизваш поглед, питайки се по какъв ли начин ще я нарани този път. Дори след като я бе любил, той още в следващия миг бе в състояние отново да я напада, сякаш искаше да си вземе нежностите обратно и да затвърди дяволското си господство над сетивата й. Защо не бе помислила за всичките онези случаи, в които той бе постъпвал така с нея?
Той продължи хладно:
— За Бога! Не гледай толкова измъчено! Нямам намерение да те злепоставям пред съпруга ти, ако от това се боиш. Искам само да получа отговор на няколко въпроса.
Когато Джини се раздвижи, опитвайки да се освободи, ръцете му я обвиха още по-плътно. Но този път прегръдката му не издаваше нито страст, нито отново пробудено желание.
— Джини! — предупредително рече той, а тя прехапа устни. Усещаше как съпротивителните и сили се изчерпват, оставяйки след себе си тръпчиво, неприятно усещане.
Пък и защо да се съпротивлява? Той щеше да я държи тук, докато научеше всичко, което желаеше, без да се безпокои за последиците, които щеше да има това за нея. А тя предпочиташе да не мисли какво щеше да се случи, когато Иван научеше. Проклет да е и Стив и нейната собствена слабост, която я правеше толкова безпомощна!
Още преди отново да я нападне със саркастичните си, подигравателно хапливи въпроси, тя му разказа всичко. За Карл Хоскинс… и защо трябваше да я изпитва, твърдейки, че Карл е умрял от прободна рана? Тя знаеше по-добре. Този път Стив не я прекъсна, а само слушаше навъсен. Гърбът я болеше от напразни опити да извърне лице настрани, когато Стив я сграбчи за косата и с гневно възклицание обърна лицето й към себе си.
— Продължавай. — Защо, защо настояваше да знае всичко? Най-накрая тя му разказа невероятната история, която научи от граф Черников в онази съдбовна нощ в Куернавака, откъдето започна всичко. Също и за Иван. Да говори за принца бе по-трудно, отколкото предполагаше и Джини заекваше и не довършваше изреченията си. Бе се омъжила за него в състояние на опиянение. Как можеше да иска от Стив да я разбере, когато сама не разбираше случилото се и собствените си постъпки?
От гордост не спомена каква роля бе изиграл Стив в цялата тази история и доколко поведението й бе предопределено от неговото изчезване. Не искаше да му даде да научи за болката и страданието, които й бе причинил, изоставяйки я така безчувствено. Нека си мисли, че тя е също толкова подвластна на настроенията, колкото и той! И че случилото се между тях е било изблик на страст и нищо повече. Нека си мисли… нека си мисли за нея най-лошото, както бе правил винаги!
Когато свърши с насила изтръгнатата изповед, тя замълча и с облекчение забеляза, че ръката на Стив все още не я пускаше, макар и също толкова безчувствена, колкото бе и гласът му.
— Колко от това знае твоят… твоят сенатор? — попита Стив.
