Въпреки уверения си тон, когато напусна стаята, Джини трепереше вътрешно. Не искаше това да е начинът, по който да се откъсва от проблемите си. Бедната Соня! Цял живот се бе водила от общоприетите норми на приличие, за да попадне сега в капана им и да стане тяхна жертва. А колкото до дуела, това бе дори още по-нелепо! Този дуел само щеше да разпали скандала още повече, а и никой не можеше да предвиди последиците. Баща й би трябвало да има повече доверие на съпругата си! Защо мъжете бяха толкова честолюбиви и подозрителни? Като Стив, който винаги мислеше най-лошото за нея…
Почувствала, че изтръпва от студ, Джини сви юмруци. В следващия момент съжали, че се бе държала като бавачка на Соня и се запъти надолу по стълбите с надеждата да открие баща си. Трябваше да го накара да разбере, че един дуел би съсипал кариерата му. Да, това бе единственият довод, способен да го вразуми. А ако тя не успееше, тогава Стив със сигурност щеше да убеди тъста си. Устните на Джини за миг потръпнаха. Стив никога не би се отказал от някой дуел. Първия път, когато го зърна през прозореца на хотелската си стая в Сан Антонио, той току-що бе убил човек — просто ей така, насред улицата. По-късно трябваше да стане свидетелка как на борда на един кораб Стив уби с голи ръце тогавашния й съпруг, руския принц Иван Сарканов. Най-вероятно Стив щеше да се опита да предотврати този дуел, като предизвика Делери. А защо ли й трябваше да се вълнува толкова много? Тя бе разбрала що за човек е Стив. Той никога не се бе преструвал. Вината си бе изцяло нейна, както и илюзиите и мечтите за щастлив край като в приказките, дето принцесата заживяваше честито със своя принц.
Къщата бе необичайно притихнала, а дългите следобедни сенки сякаш подсилваха неприятното усещане за надвиснала опасност. Прекосявайки странно безлюдното преддверие, в което се носеше аромат на лимон, Джини внезапно си спомни, че дочакваха гости за вечеря.
Надяваше се да успее да утеши сенатора, който се бе заключил в работния си кабинет. Джини откри вратата широко отворена, а някакъв иконом с доста уплашен вид я осведоми, че сенаторът отново е излязъл, без да спомене къде отива. Изведнъж чу гласа му.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — Стив, разбира се. Когато Джини извърна лице към него и вирна брадичка, той се смръщи. — Е? — Огледа я бавно, сякаш щеше да й взема мерки, очевидно решен да атакува първи.
— Ще ми дадеш ли възможност да ти обясня? — бързо отвърна тя, а част от нея се наслади на учудването, изписало се на лицето му.
В следващия момент Стив я хвана за ръка и я поведе към кабинета, нетърпеливо кимвайки с глава на прислужника. Нямаше право, след като я бе отхвърлил толкова безцеремонно, сега да се опитва да бъде мил с нея!
— Кога е успяла да се сближи толкова с Делери? По дяволите, бях започнал да си мисля, че е взел на мушка теб. Не си ли забелязала нещо особено между тях?
— Мили боже! Само това ли имаш да ми кажеш… след всичко, което се случи? — Внезапно така бе побесняла, че се разтрепери. Джини издърпа дланта си от неговата, отстъпвайки крачка назад. — Мислел си, че аз съм целта му, така ли? Как можеш да го кажеш толкова невъзмутимо? И… о, понякога се питам дали те познавам толкова добре, колкото си мисля, и дали към някого си изпитвал истински, безкористни чувства. Изобщо ли не те интересува какво би могло да се случи? Соня е съсипана от преживяния шок и самообвинения. Бедната, тя наистина не е жена, която би извършила подобно нещо. Винаги е била толкова почтена! Сигурна съм, че го е срещнала случайно и че баща ми като типичен мъж преувеличава всичко. Канех се да говоря с него, но той е излязъл някъде и се боя, че…
Сега Стив отново бе станал сериозен, придобивайки онова свое загадъчно изражение, което тя толкова ненавиждаше. Само иронично присвитото ъгълче на устните му издаваше някакви чувства. Откривайки, че Стив я наблюдава, без изобщо да слуша думите й, Джини дотолкова се ядоса, че започна напосоки да го предизвиква в стремежа си да събуди някаква човешка реакция.
Безучастното повдигане на раменете му само още повече разпали гнева й. Стив саркастично рече:
— Любов моя, сигурен съм, че ако знаеше за твоята загриженост, баща ти би ти обясни къде е ходил и защо. Но сега, когато съм тук и ти бе толкова мила да ми обясниш всичко… не си скрила нищо, нали? За едно си права — наистина не мога да си представя Соня да тича на любовна среща с някой мъж, пък бил той и Андре Делери…
Очакванията му относно реакцията й напълно се оправдаха. Занемяла от бяс, тя го зашлеви през лицето, чувствайки как цялата й ръка изтръпна, когато мъжът впи пръсти в китката й.
— Аз също бих могъл да те зашлевя, Джини. Не насилвай късмета си или ще се наложи да обясняваш откъде са синините по лицето ти.
— Няма да ти е за пръв път, нали? Проклет да си, Стив! Няма да понасям повече това, няма да живея по този начин! Искам нормален живот, чуваш ли ме? Не, не крехко временно примирие, без никога да имам някаква сигурност… о, по дяволите! Искам… остави ме! Искам развод, ти каза, че мога да го получа, спомняш ли си? Няма да позволя този брак да се проточи, докато един ден открием, че се ненавиждаме.
Джини бе забравила за баща си и Соня и неволно се бе разридала от гняв и болка, но Стив само стоеше, наблюдавайки я със саркастична гримаса. Сълзите й го оставяха безразличен, иначе би я взел в прегръдката си. А само преди месец твърдеше, че я обича и никога няма да я пусне да си отиде. Дали не я задържаше единствено от гордост, за да не помислят хората, че го е напуснала?
Стив освободи китката й, която Джини намусено започна да разтрива, докато той се бореше с издайническите си чувства. Гласът му прозвуча отегчено и малко нетърпеливо.
— По дяволите, Джини! Ще престанеш ли да опяваш? Отговорът ми е все същият — не. Никакъв развод, сладка моя. Мислиш си, че искам да стана жертва на някое друго сладурче, търсещо си съпруг. О, не — веднъж ми стига. Във всеки случай, сега не е най-подходящият момент за още един пикантен скандал. Боя се, просто ще трябва да се примириш с това, че си омъжена. Аз ще реша кога е дошло време пътищата ни да се разделят — поне юридически. Това е. А междувременно, ако си разумна, ще се опиташ да бъдеш дискретна, точно какъвто ще бъда и аз. Така ще е най-добре и за двамата и когато престанеш със сцените си, сама ще се убедиш в това.
Да я бе ударил — Джини хиляди пъти би предпочела тази откровена човешка реакция пред студените му думи с тяхната почти чудовищна логика. Разбира се, всичко трябваше да стане така, както той бе решил. Нейните чувства нямаха значение — като че някога бяха имали! Въпреки това следващите й думи бяха съвсем импулсивни, предизвикани от подтик, който тя не бе в състояние да овладее. Имаше нещо, което тя непременно трябваше да узнае.
Стив я наблюдаваше как напуска стаята с ненакърнена гордост и изправен гръб. Той дори не помръдна, за да я спре, въпреки че с цялото си същество копнееше да го стори. Да тръгне след нея и да я извърне с лице към себе си, принуждавайки я да признае, че подобно на него не си е мислила дори малка част от онова, което каза.
9
Джим Бишоп бе едновременно раздразнен и разтревожен, но както винаги успяваше добре да скрие чувствата си. Независимо от това гласът му звучеше малко по-остро от обикновено и в него имаше нещо повече от онзи безстрастен тон, който така вбесяваше Пако Дейвис.
— Съдейки по изненадващия удар и то в толкова неочаквана посока, те изглежда са по-умни, отколкото очаквахме! Значи сенаторът има уговорена среща с адвокат… за да промени завещанието си, предполагам?
И той, както и Пако, знаеше отговора на този въпрос, който Бишоп остави недовършен. Вместо това замълча и отново запали цигара.
Пако отвърна:
— Предполага се, че ще се срещнат тази вечер. Необичайното бързане е предизвикано от опасение властите да не научат за това и да вземат мерки за предотвратяване на дуела. А ние?
Бишоп даде вид, че обмисля въпроса, облягайки се назад в стола си и съсредоточено наблюдавайки сиво — сивкавите димни кръгчета, които току-що бе издишал. Чувстваше раздразнение — ненавиждаше да бъде изигран от някого.
Пако се наведе напред с внезапно светнали очи.
