щеше да се види принуден да й каже истината.
Неведнъж се изкуши да се върне. Да каже на възрастния мъж, седнал на капрата с неодобрително изражение, че е променила решението си. Изражението му щеше да стане още по-критично, когато пристигнеха на адреса, даден му от Джини. За най-голям ужас на Соня постъпката й щеше да отприщи нови клюки. Но всичко това нямаше никакво значение, както упорито се опитваше да убеди сама себе си Джини. На всяка цена трябваше да разбере какво се бе случило.
— Тук — рече тя, с мъка изтръгвайки се от сладкия блян, който я бе люлял. — Моля, оставете ме тук. Няма нужда да ме чакате. Съпругът ми ще ме съпроводи на връщане.
Джини неволно си бе представяла най-различни ситуации, в които ще завари Стив — повече, за да се настрои срещу него, отколкото, за да обуздае гнева си. Единствената картина, която не си бе представяла, бе на спящия сам в широкото легло Стив.
Всъщност той не бе възнамерявал да прекара остатъка от нощта сам. Почти бе решил да каже на Джим Бишоп и на своя приятел Пако да вървят по дяволите. Проклет да е, ако след това не отидеше да открие Джини и да я накрая да се разберат веднъж завинаги…
Точно тогава се появи сънената Хортензия, която му донесе писмото. Дебел пергаментов плик с до болка познат печат… Съдържанието бе лаконично. Козът на Бишоп? Бе прекалено голямо съвпадение — появата точно в този момент на писмото от дядо му, препратено от Роналдо. Стив се опитваше да чете между редовете, когато внезапно го обзе непривично за него чувство на фатализъм. Изглежда, всичко го тласкаше към Куба. Но каква работа можеше да има там дядо му, неотложна работа, която можело да бъде свършена единствено от Стив. При това точно сега, по време на кървавата революция! Проклета да е глупавата му старческа гордост! Не можеше ли да изпрати Роналдо? Дядо му все още не се бе възстановил от преживяния сърдечен удар и не биваше да пътува сам.
Стив изруга на глас, преди внимателно да изгори писмото в мраморния пепелник. Да спори с дядо си бе нещо, което никога не му бе допадало. А изглежда сега трябваше да се бори и с неизбежното избухване на Джини, когато разбереше, че трябва да се прибере сама в Мексико.
На развиделяване Стив си наложи да поспи. Веднага с идването на съня съзнанието му се изпълни с хаотични образи… Веднъж Джини го бе обвинила, че съзнателно флиртува с опасностите.
Джини — изкусителка, тигрица, сирена! Независимо от това колко ожесточено воюваха, тя бе жената, която винаги щеше да го вълнува, както и вечно да го кара да бъде нащрек. Зеленоока лисица с остри зъби и нокти…
Завръщането в реалността му отне няколко секунди. Първото нещо, което видя, бе надвесената над него и втренчено наблюдаваща го Джини. Първата му реакция бе да я вземе в обятията си, но инстинктът за самосъхранение и кратката почивка бяха достатъчни, за да изострят вниманието му. Срещнал питащите очи на младата жена, Стив й отвърна със суров поглед, опитвайки се да улесни задачата си да я отпрати.
8
— Добро утро! Помислих си, че бихме могли да закусим заедно… както вчера. Трябва да си поговорим, не мислиш ли?
Очите на Стив се присвиха, преди да я дари с усмивка, която бе само леко изкривяване на устните.
— Наистина ли мислите така, госпожо? Между другото, къде прекарахте нощта?
Значи бе твърдо решен да се държи неприятно. Преди Джини да вземе окончателно решение, от устните й неволно се отрони тиха въздишка.
— Стив, моля те, недей! Уморена съм от вечната война между нас. Какво стана с честността, която си бяхме обещали? — Тя почти отчаяно търсеше някаква следа от чувства по лицето му, но мъжът само сви рамене, провеси крака от ръба на леглото и започна да обува панталоните си, сякаш Джини изобщо не съществуваше.
Тя дори не можеше да види лицето му, когато Стив рече:
— Нямах представа, че сме били нечестни един към друг… Има ли нещо специално, което искаш да обсъдим?
Трябваше да й признае, че бе упорита. Устните й се свиха предизвикателно, като че за да му покаже, че много добре познава тактиката му.
— Всъщност — да. Исках да обсъдим нашето… отношенията между нас. Не съм доволна от това, което става, Стив. А ти?
Той нетърпеливо вдигна очи към нея.
— Исусе! Нима си дошла тук, за да ми задаваш безсмислени въпроси? Ние сме женени. Ти сама каза, че близнаците трябва да бъдат твоята главна грижа. Ако не си доволна от съжителството си с мен, не виждам причина да не заживееш така, че да не се разстройваш толкова. Досега съм бил повече от толерантен съпруг, не е ли така? Ако се опиташ да бъдеш малко по-дискретна отколкото през миналата нощ, аз също ще направя всичко възможно да обуздая дяволския си темперамент — това достатъчно честно ли ти се струва?
Тя се изправи с блеснали от сълзи или от гняв очи.
— Смяташ, че трябва да бъда… наказана? Това ли е причината за префинената ти жестокост, Стив? Или наистина предпочиташ да се върнем към начина на живот, който водехме, преди да замина за Европа? Боя се, че преди да се отървеш от мен ще се наложи да ми отговориш.
— Бях останал с чувството, че си повече от доволна от тогавашния ни начин на живот, любов моя. И по-точно от своя, когато мене ме нямаше наоколо. Не се съмнявам, че веднъж завърнала се в Мексико, ще намериш извинение да заминеш отново, въпреки че бих предпочел да изчакаш, докато децата пораснат достатъчно, преди отново да ги зарежеш. — Той се изсмя кратко. — Господи, превръщаш се във вечна заядливка! Може би си спомняш, че не обичам чувствата ми да се поставят под въпрос.
Стив имаше причина за умишлената си жестокост, но това не правеше удара върху гордостта й по-малко болезнен. Джини се опита да запази достойнство в отстъплението си.
— Много добре, Стив. Ще запомня това, ако и ти веднъж завинаги запомниш колко много мразя ревността. — Тя небрежно сви рамене. — Мислиш ли, че Хортензия ще ми донесе закуска? Или може би губернаторът Уормът е все още тук…
За нещастие точно в този момент се почука на вратата. Те се спогледаха — Стив с набързо наметнатата си, все още незакопчана риза, опитващ се да отгатне какво се крие зад внезапната промяна на настроението на Джини.
— Може ли да вляза? Казаха ми, че ме очакваш… О!
— Заповядай, влез… сигурна съм, че наистина те очаква! Не бива да се тревожиш. Стив ще ти каже, че двамата с него сме една модерна двойка и всеки от нас има свои приятели… Понякога е наистина забавно да сравняваме преживяванията си! — с ококорените си кадифено кафяви очи Ана дос Сантос не изглеждаше особено променена в сравнение с последния път, когато се бяха срещнали. Момичето стоеше, притиснато към вратата, сякаш опитвайки да се защити, и недоумяващо се взираше в Джини. — Трябва да опиташ омарите — продължи Джини. — Превъзходни са… както и шампанското. И тъй като разбирам, че сега съм излишна… скъпи — извини ме, Ана — няма да се прибирам за вечеря. Хенри ме покани на приема, който дава в имението на губернатора. Довиждане… забавлявайте се добре!
Джини мина покрай слисаната млада жена и напусна стаята, оставяйки Стив със замръзнало лице. Докато пазеше тази картина жива в съзнанието си, Джини нямаше да се прекърши. Спускайки се по стълбите, тя дочу затръшването на врата горе.
Уилям Брандън наблюдаваше Джини, която идваше към него, и завладян от собствените си грижи, не забеляза необичайната й бледност. Той си спомни, че й бе ядосан и придаде на гласа си рязка нотка.
— Боже мой, къде са се дянали всички? Къде е Соня?
— Нямам представа, освен че рано тази сутрин ми каза, че отива да поязди. Защо не я потърсиш?
