Стив — без Джини — и седна в ложата точно срещу тях заедно с някакви хора, които Соня не бе виждала никога преди.
— Богати кубинци — й бе прошушнала Аделин. — Какво съвпадение, зет ти очевидно също ги познава. Особено младата дама… доста хубавичка… но прекалено надута, не съм ли права?
Соня бе скръцнала със зъби, заклевайки се да не остане нито миг повече в компанията на Аделин… Как е могла да гледа на тази жена като на своя приятелка? Тя имаше всичко, но продължаваше със своите лукави интриги. Защо не престанеше и просто не признаеше, че е разпознала в Стив Морган онзи капитан, който някога бе любовник на Соня. Разбира се, Аделин не желаеше да си спомни, че тя бе насърчавала тази злощастна, безразсъдна афера, практически изтръгвайки от Соня признанието за чувствата й към младия капитан.
Накрая и неочакваната поява на Джини… и което бе дори още по-лошо — нейното съобщение, че е приела предложението на господин Делери да се присъедини към даваното от него парти след операта. Щяла ли Соня да бъде така добра да предупреди Стив? Не, това наистина бе прекалено и този път Соня наистина почувства пристъп на мигрена.
Как можеше Джини да прояви подобна нетактичност и по толкова досаден начин да се натрапи на господин Делери? Не разбираше ли, че безразсъдното й, неприлично държание можеше да предизвика дуел? Стив Морган бе толкова избухлив и склонен към насилие мъж… хладнокръвен убиец… не съзнаваше ли Андре какво можеше да последва? Соня усети ръцете си необичайно студени и за малко да повърне от пристъпа на гадене, който я бе връхлетял. Уилям… къде бе Уилям? Искаше да се прибере у дома!
— Чуйте, скъпи мои… надявам се, ще ме извините мен, старата жена, за откровеността. — Безцеремонността на Аделин Пруе разведри обстановката, привличайки вниманието върху нея. — Андре Делери, познаваме се прекалено отдавна, за да се лъжем, вярвам ще се съгласите! Номерът ви няма да мине, знаете го… времената може и да са се променили, но има някои неща, които тукашното общество никога няма да приеме. Да измъкнете млада омъжена жена изпод носа на съпруга й, за да я заведете на вечеря… това ще довлече само неприятности и аз няма да го допусна, добре ли ме чухте? И престанете да ми се мръщите така, млада госпожо! Всъщност, би трябвало да познавате себе си по-добре. И ако мислите, че което е добро за гъсока е добро и за гъските, послушайте старата жена, жестоко се лъжете! Мъжът може да се измъкне от всяка ситуация, и това е нещо, с което ние, жените, трябва да се научим да се примиряваме… поне докато нещата не се променят. Така че на карта е заложена ватата репутация, не неговата. А вие трябва да мислите и за друго, освен за себе си, не е ли така? Едно или две деца имахте?
— Боже, какво чудовище! Тази Пруе винаги ме е ужасявала.
При вида на леката усмивка, последвала думите му, Соня си помисли, че господин Делери със сигурност не изглеждаше като човек, когото нещо или някой можеха да уплашат. Той обаче бе джентълмен и се опитваше да разведри обстановката, за разлика от намусената й заварена дъщеря, която очевидно се безпокоеше, че плановете й ще бъдат осуетени.
Колкото до Соня, тя почувства облекчение и, разбира се, благодарност към Аделин за това, че й се бе притекла на помощ. Беше толкова спокойна, че се престори, че не е забелязала лекото докосване на пръстите на Андре Делери до своите. Това, разбира се, бе просто случайност… Андре се опитваше да компенсира неуместното държание на Джини.
Но под прикритието на тъмнината в ложата горещите му пръсти отново докоснаха нейните, което накара дъхът на Соня да секне. Тя се срамуваше от горещите вълни, обливащи лицето й. Делери заговори, снишавайки глас и свеждайки глава към нейната:
— Простете, ако съм станал причина за… Вие сте изключително чувствителна, прав ли съм? Веднага го забелязах. Главоболието ви попремина ли? — след това добави с толкова тих глас, че Соня едва успяваше да долови думите му: — Колко студени са ръцете ви! Иска ми се да можех да ги стопля.
Каква нелепост! Соня бе по-възрастна, омъжена жена, а този младеж бе станал прекалено дързък и тя трябваше да го постави на мястото му по учтив, но и достатъчно категоричен начин. Но тъй и не успяваше да овладее глупавото биене на сърцето си, а една друга, по-непрактична част от нея й нашепваше, че в края на краищата не бе прекалено стара за някой невинен флирт. Какво лошо имаше в това?
Джини бе прекалено заета със своите мисли, за да забележи смущението на мащехата си. Стив седеше до онова глупаво младо момиче Ана… и почти сигурно щеше да прекара нощта с нея. Нямаше ли да имат край изневерите му? И защо очакваше от нея да търпи всичко това? Ако стрелите, които мятаха присвитите й очи, бяха истински, мъжът й отдавна да бе издъхнал от раните си. Представлението вече не я интересуваше — съзнанието на Джини бе прекалено обсебено от плановете за разплата със Стив. Да не бе глупавата намеса на госпожа Пруе с нейното каменно лице, Джини щеше да успее да привлече вниманието на съпруга си и да го накара да забрави онази кучка Ана. Най-подходящият начин да се предпази от безцеремонните обиди на Стив бе да му отвръща със същото, да не му отстъпва нито за миг и да му върне за всичко, което й бе сторил. Това бе и причината, поради която тя все още не го напускаше.
Джини неволно бе прехапала долната си устна и сега едва доловимо въздъхна. Защо винаги трябваше да става така? Дори и сега, точно когато бяха започнали да се опознават по-добре и си бяха по-близки от всякога.
— Проклети да са зелените ти очи, любов моя! Не съм сигурен, че ми е приятно да бъда така впримчен от една жена… — Дали тези думи бяха произнесени само на шега? Или в тях имаше скрито предупреждение?
Само до преди миг обзета от гняв и готова на всичко, сега Джини примирено се бе затворила в себе си… О, боже! Колко дълго още щяха да се карат, вечно да се подозират и да бъдат нащрек, без истински да си вярват? Навярно щеше да си остане в Европа, спестявайки си всички тези мъки. Внезапно я обзе дълбоко униние и избликналите зад миглите й сълзи започнаха да парят зелените очи. Колко безсмислено се бе оказало всичко!
Целият този гняв, тази тайнственост, непрестанното люшкане между любовта и омразата. За какво? За да има до себе си мъж, когото не можеше да задържи, освен ако не се подчиняваше на условията му? За да пропилее живота си, без да е познала сигурност?
Госпожа Пруе като че ли бе прочела мислите й. Възрастната жена наклони глава и доста сконфузено прошепна, прикривайки уста с ветрилото си, че като се има предвид незначителния интерес, предизвикан от представлението, певците можело да си тръгнат в следващия антракт. Не желаела ли преди това госпожа Морган да се присъедини към съпруга си… Отново потръпвайки от гняв, Джини учтиво отвърна, че няма такова намерение и че не би и помислила да се меси в делата на мъжа си. Но ако госпожа Пруе нямала нищо против, тя желаела да си тръгне.
Смехът на възрастната жена приличаше повече на сумтене.
— Вие сте една смела млада жена, не съм ли права? Повярвайте, това ми допада, въпреки че преди малко се наложи да бъда малко груба — за ваше добро. Напомняте ми донякъде за самата мен, когато бях на вашата възраст, въпреки че със съжаление трябва да призная, че тогава ми липсваше вашата самоувереност. Иска ми се да бях имала поне половината от свободата, която вие изглежда притежавате! Но аз я спечелих много по-късно, когато войната ме направи вдовица и двете ми дъщери вече се бяха задомили. Сега живея така, както искам, но какво значение има това, при положение, че вече съм прекалено стара, за да се насладя на свободата си? Това, на което обаче се научих, е дискретността. Ако е дискретна и внимателна при избора на любовниците си, умната жена би могла да се справи с всяка една ситуация. Разбирате ли ме? — Все още енергично веейки си с ветрилото, госпожа Пруе се наведе съвсем близо до изумената от тези неочаквани и почти шокиращи откровения Джини, прошепвайки изразително: — Скъпа моя, Андре Делери в никакъв случай не е най-подходящият избор! Зная, че изглежда чудесно и е неотразим, но той е опасен, повярвайте ми. Избухлив е до безразсъдство и е пристрастен към дуелите. Освен това дочух, че не бил особено дискретен, поне сред приятелчетата си. Андре е… амбициозен. Обича
