Загубена любов, последна любов

С усилие на волята Джини се завърна в настоящето. Сега не беше пленница. Бе съпруга на Стив и той не можеше да я зареже, когато му скимнеше. Тя се усмихна искрено.

— О, разбира се, че имам опит. Стив е толкова особен мъж! А колкото до оставането тук… имам нужда от малко време, за да взема решение, тъй като съм обещала тази вечер да се срещна с един приятел в операта. Чудя се… дали тук не ви се намира някоя подходяща рокля, която бих могла да облека? Или мантия може би? — Джини неодобрително се огледа, докато Хортензия се опитваше да отгатне мислите й.

— Добре, предполагам, че… разбира се, че бих могла да ти услужа с… но предпочитам най-напред да се кача горе. Той отведе Лусил и Ани със себе си, мислейки, че тази вечер ще бъдеш заета… А губернаторът може да бъде толкова щедър!

Изглежда Хортензия се опитваше да задържи балната рокля, на Джини, дадена на прислужницата за гладене. Същата тази жена обаче любезно предложи да услужи на Джини с каретата си, която да я откара в операта.

— По-късно ще разбереш, че ние тук имаме свой неписан кодекс. Обещавам ти, че няма да съжаляваш, ако се върнеш утре сутринта. Никога не вземам прекалено голям процент и не съм стисната, попитай момичетата.

Трябваше да приема предложението й, за да видим какво ще каже той… О, боже, как се стигна дотук? Защо правим всичко това и се нараняваме един друг? Няма да замина сама обратно в Мексико…

Мислите на Джини се въртяха подобно на колелата каретата, изпод които хвърчаха искри по калдъръма. Тя се бореше със страха, че този път Стив можеше да не й прости. Той бе толкова неразумен.

Но мисля веднъж да предприема нещо навреме и да не му позволя да ме изнудва… Тя мислено си повтаряше тези думи отново и отново…

6

Пред „Гранд Френч Опера Хаус“ на ъгъла на улиците „Бърбън“ и „Тулуза“ винаги се събираха зяпачи, които идваха да зърнат певците и да одумат последните им любовни авантюри. Те наблюдаваха с жадни очи дамите и господата, които имаха привилегията да бъдат допуснати вътре, сравняваха тоалетите на жените и шепнешком обсъждаха последните скандали. За бедните това бе незаменимо развлечение, особено в тиха вечер като тази!

Точно тази вечер обаче много от двойките пристигнаха със закъснение, което бе необичайно събитие, освен ако представлението не се очертаваше като особено скучно. Но това със сигурност не се отнасяше за случаите, когато на сцената бе Аделина Пати, която тази вечер участваше в американската премиера на новата опера „Манон“. Какво бе довело тук толкова много посетители и зяпачи? Нещо се носи във въздуха — шепнеха зяпачите. Тук бе и самият губернатор в компанията на две пищно облечени, хванати под ръка дами (Аха, знаем ги що за стока са!), следвани от очевидно притесненият Оскар Дън, който изглеждаше така, сякаш току-що е бил измъкнат от леглото си. С присъщата си самоувереност господин Уормът пропусна край ушите си неособено ласкавите коментари по свой адрес.

По-късно, малко преди края на първото действие, със закрита карета пристигна една необикновено красива млада жена. Тя бързо изкачи стълбите и изчезна зад блестящите врати, карайки множеството пред входа на операта да зяпне от удивление. Навярно закъсняла за среща? Дали тя не бе последното увлечение на красивия тенор, който пееше тази вечер? Толкова необичайно бе за една дама да пристегне в операта без кавалер… в случай, че тя бе дама, а не разглезената метреса на някой милионер. В днешно време бе трудно да се направи разлика!

Закъснялата поява на Джини не остана незабелязана от присъстващите в операта. Някакъв господин я спря докато се увери, че дамата има покана. После дойде антрактът и хората от партера се нахвърлиха на освежителните напитки и закуските, а Джини си помисли, че никога не е била изучавана толкова любопитно и критично. Изпита облекчение, разпознавайки сред множеството млад мъж, комуто бе представена предната нощ… Точно в същия момент той също я позна и се приближи, за да я попита дали има нещо против компанията му.

— Колко мило! Всъщност ще ме спасите… Претърпях глупава злополука с каретата… не, нищо сериозно, но реших, че е по-добре да закъснея, отколкото да пропусна представлението! Моята… тук ли е госпожа Брандън? Възнамерявах да се присъединя към нея, но нямам представа с кого и в чия ложа е…

Андре Делери й целуна ръка, задържайки устните си върху дланта й малко по-дълго, отколкото бе необходимо.

— За мен ще бъде удоволствие да ви съпроводя до ложата на госпожа Пруе. Всъщност, тъкмо се бях запътил натам, за да попитам дамите дали не биха желали да им взема нещо освежаващо, но трябва да призная, че вие ми върнахте куража! Струва ми се, la mere Пруе си е въобразила, че давам лош пример на нейния скъп Бернар. Напоследък държанието й стана доста хладно! Но кажете… — той се вгледа усмихнато в очите й с непринудена, чаровна самоувереност, която странно й напомни за Мигел Лопес, някогашен неин любовник — ще позволите ли да ви предложа нещо — малко шампанско може би? — преди за мое най- голямо съжаление да се лиша от компанията ви? Надявам се, няма да сметнете това за нахалство…

— Ами… — Джини се канеше да измисли някакво учтиво извинение, представяйки си неодобрителната гримаса на Соня, в случай че сега приемеше предложението на господин Делери… когато с крайчеца на окото си зърна Стив.

Той бе прекалено зает, за да я забележи, тъй като вниманието му бе погълнато изцяло от една красива брюнетка испански тип с изкусителна фигура. За Стив очевидно нямаше особено значение, че въпросното момиче бе съпровождано от възрастен мъж, който по всяка вероятност бе неин баща. Джини, почувствала гнева да я залива като вълна, разпозна в момичето Ана Валдес — бивша годеница на Стив.

Затова ли направи такива усилия да я държи далеч от операта тази вечер? О, щеше да го накара да я забележи, както и всички останали!

Джини сведе очи с престорена скромност, докато пръстите й си играеха с ветрилото от слонова кост.

— Толкова сте галантен, господин Делери! Но не бих искала да ви откъсвам от приятелите ви… Сигурна съм, че сте тук с компания…

— Напротив, госпожо, уверявам ви, че съм тук съвсем сам! Бях в ложата на моя стар приятел Люсиен Вале, но съм сигурен, че няма да му липсвам! Моля… ще ми достави огромно удоволствие да ви услужа… нека бъда съвсем искрен — ще ми се да удължа удоволствието от очарователната ви компания.

След разменените закачливи реплики Джини прие ръката му и обещаното шампанско. Андре Делери, със своите лениво присвити очи, бе забелязал малко по-рано пристигането на симпатичния съпруг на госпожа Морган, присъединил се към люде, които Делери познаваше доста добре. Мислите му бяха грижливо скрити зад чаровна усмивка.

Интересна ситуация. Също и много удобна. Младата жената бе изключително привлекателна, с тези нейни многообещаващи устни. И което бе още по-интригуващо, Делери бе дочул от един бъбрив познат предишната вечер, че тя имала необикновено минало. Дали пък тази случайна среща нямаше да му даде възможност да убие с един изстрел два заека? При всички случаи той само щеше да спечели…

Джини оприличи дребничкия, зализан Андре Делери на испански танцьор. С привлекателната си креолска външност и лъчезарна усмивка той очевидно бе донжуан, притежаващ собствени начини за превземане на женските сърца. Предложението му, което несъмнено можеше да накърни репутацията й, бе, разбира се, доста дръзко. При положение че… Джини своенравно вирна брадичка. Можеше сама да се грижи за себе си! Също както и господин Делери, не се съмняваше в това. Тя го улови под ръка и видя една твърде цинична усмивка да се появява на устните му, когато му рече сладко:

— Много жени ще ми завидят тази вечер, уверявам ви! Такъв късмет… почти не е за вярване!

За Соня неочакваната поява на своенравната й заварена дъщеря, хванала под ръка Андре Делери, бе капката, от която чашата преля. Неприятната вечер се превърна в същински кошмар. Соня бе неспособна да каже каквото и да било. Най-напред Уилям, изоставил я неочаквано с неправдоподобното извинение за някакви неотложни делови ангажименти. Остави я сама с Аделин Пруе с нейното зле прикрито любопитство и намеци за миналото, което Соня предпочиташе да се преструва, че е забравила. След това се бе появил