напомниха на Бишоп за очите на готова за скок пума. — Само ще спечелите, ако ми кажете какво се опитвате да постигнете. Вие, Пако, дори баща ми и останалите, играете карти… Не можете ли да си измислите някакво друго извинение? — Тя тропна с изящния си, обут в сандал крак. — А що се отнася до Стив… като се има предвид как се държа с мен, той напълно си заслужи този малък номер. Не ме гледайте с този рибешки поглед и не започвайте пак с вашите недомлъвки и тайни. Много добре помня как пристигнахте в Мексико с молба да ви помогна. Ако тогава сте ми вярвали, защо сега ми нямате доверие? Господин Бишоп, настоявам да зная!
Джим Бишоп вече бе възвърнал обичайната си самоувереност. С типичния си равен глас той студено отвърна:
— Скъпа млада госпожо! Тук съм на почивка! Виждате ли, дори заети хора като мен имат право на малко отдих. Двамата със Стив се срещнахме напълно случайно, уверявам ви… и аз реших, че това е удобен случай да… ако мога така да се изразя, да направим равносметка на събитията от близкото минало. Повярвайте ми, госпожо, не зная защо ви обяснявам всичко това, освен може би защото поставихте всички нас в такова неудобно положение! И защо ви трябваше да избирате за… ъ-ъ-ъ… спасител губернатора на Луизиана? Ако след време ви разпознае…
— Тогава, разбира се, ще си помисли, че зрението му изневерява или че имам двойница! Не, господин Бишоп, няма да позволя да ме изиграете. Какво търси Пако тук? Или и той също е на почивка? — Тя прониза Джим Бишоп с презрителен поглед. — Боже мой, чудя се кой ли управлява страната, при положение, че най-ценните държавни мъже са на почивка, заети с игра на карти… Или чакахте своя ред да се качите горе?
— Госпожо, сега наистина отидохте твърде далеч! — остро рече Бишоп, отправяйки й смразяващ поглед.
Джини повдигна голото си рамо, грациозно приседнала на единия край на леглото, принуждавайки мъжа да изпита известно неудобство от дръзко разголения й крак.
— Може би сте прав! — с чаровна усмивка предположи тя. — Но ако си направите труда да ми кажете истината, може да откриете, че ще имате по-голяма полза, ако съм на ваша страна, вместо против вас. Мога да се бия почти като мъж… попитайте Пако! Или Стив… особено, когато не е достатъчно учтив.
Бишоп се почувства напълно объркан. Това бе един от редките случаи в кариерата му, когато се оказваше толкова безпомощен. Каква непредсказуема, малка вещица! Как можеше някой мъж да се справи с жена като нея? И защо Стив Морган, един от най-хладнокръвните му хора, бе позволил да бъде така завладян от нея, че да забрави всяка предпазливост?
Когато Джини леко се прозина и се излетна назад във възглавничките, Джим Бишоп започна да се изнервя. Какво, по дяволите, целеше тя? Дали не искаше да играе ролята на жената на Потифар?4
Долу, за най-голямо разочарование на младия губернатор, играта бе започнала да замира. Той бе тръгнал да търси Лусил, с която имаше
Веднага щом господин Уормът излезе, сенаторът, който бе почти на прага на сърдечен удар, взе думата:
— Само да каже на Соня! За бога, Стив, мислех, че ти…
— Тя не е най-хрисимата жена на света, нали, сър? — Почти безразличният коментар на Стив Морган бе придружен с необичайно проблясване на сините му очи, които за миг стрелнаха сенатора, преди отново да се съсредоточат върху изливането на остатъка от бутилката бърбън в току-що пресушената чаша.
— Ако вините мен… — разгорещено поде ядосаният сенатор, преди да бъде прекъснат от Пако Дейвис:
— Не смятате ли, че трябва да спасим бедния господин Бишоп? — Гласът му почти незабележимо потрепери и когато срещна бесния поглед на Стив, Пако избухна в силен смях. — За бога! Простете, приятелю! И вие, сенатор Брандън. Разбира се, вие не бихте могли да знаете, но когато тя каза… когато ме попита за нашето бебе…
— Предполагам, че си забравил да ми обясниш за това! — Стив изрече последните думи със студен, равен глас. — Какво, по дяволите, значи всичко това? Пако, ако не съумееш да ми дадеш някое правдоподобно обяснение, ще бъдеш истински щастливец, ако се добереш до болницата!
Докато Пако обясняваше на Стив, притесненият сенатор Брандън реши, че най-добре ще е да се върне при жена си. Той горещо се надяваше, че дъщеря му ще обуздае хапливия си език и ще се овладее. А ако Стив й хвърлеше боя, който тя заслужаваше, сенаторът със сигурност нямаше да му попречи!
В това си настроение Уилям Брандън почти бе забравил за сделките, които неговият зет го бе поканил да обсъдят. Каквито и да бяха, те щяха да почакат. За късно същата нощ той имаше насрочена друга среща, за която не възнамеряваше да споменава пред Стив. Не и докато не научеше докъде се простират апетитите на зет му към кубинските сделки.
Вечерта се бе оказала пълно разочарование за всички, включително и за Джини, която откри, че Бишоп е неподатлив както към заплахите, така и към ласкателствата й. Той бе запалил воняща пура, от която на младата жена й прилоша. Освен това Джим Бишоп не преставаше да настоява, че е просто във
— Във всеки случай, възнамерявам да се върна към моите… хм… служебни задължения чак утре. Тази вечер бе предназначена за забавления. — Джим Бишоп явно бързаше да си тръгне и за свое най-голямо разочарование Джини не можеше да разчете нищо нито върху лицето му, нито в потайните му сиви очи.
— А Пако? — Струва ми се, господин Дейвис възнамерява да посети някакви свои роднини в Мексико. Официално той е в отпуск. Смея да твърдя — едно облаче сиво-синкав дим за миг придаде на Джим Бишоп леко демоничен вид — че с удоволствие ще ви придружи обратно до хасиендата Алварадо. Уверен съм, че копнеете да видите децата си.
— Господин Бишоп, вие сте… човек без скрупули, нали?
Бишоп леко наведе глава напред.
— Вие много правилно отгатнахте какъв съм, госпожо Морган. Позволете да ви пожелая приятно пътуване и да ви поднеса своите… ъ-ъ-ъ… благодарности за съдействието, което ни оказахте.
Той искаше да се отърве от нея. Просто така. С каква лекота само бе сложил точка на всичко! Тази мисъл накара Джини да скръцне със зъби и да изпита желание да крещи от ярост и разочарование. Изоставяйки ролята си на прелъстителка, тя спусна голите си нозе на пода и невярващо се вторачи в затварящата се врата. Дяволите да го вземат… с неговите заплахи да я изпрати обратно в къщи! Сега той вече нямаше нужда от помощта й! А Стив, това ли целеше той?
Лек шум от отваряне на вратата накара Джини да трепне, тревожно осъзнавайки, че наистина не бе готова да се срещне лице в лице със Стив. Но това бе жената, наричана от него Хортензия, която се вмъкна в стаята, без да даде време на Джини да отговори.
— Здравей, скъпа. Изглеждаш възхитително, знаеш ли! — Думите на Хортензия бяха също толкова ласкави и тихи както преди обяд. Умните й очи изучаваха Джини, отмествайки се след това към огледалото, докато Хортензия наместваше една паднала къдрица от прическата си. — Трябваше да почукам, но не знаех каква е работата, когато Хенри Уормът побесня по теб… нямах представа, че това си ти. Дойдох да разбера… — Тя отново отмести поглед към Джини. — Не би ли искала да поостанеш, скъпа? Това ли е причината да те изостави? Наистина, понякога мъжете са толкова безразсъдни! Той може би ти е споменал… че съм в състояние да уредя няколко ангажимента за теб. Ти си по-различна от другите ми момичета, а аз обичам да предлагам на клиентите си разнообразие. Имаш ли опит в тези неща, миличка?
Джини имаше ужасното усещане, че пътува с бърз влак, който я отнася обратно в тунела на времето. Тя бе отново в Ел Пасо с Лила, която безсрамно я преценяваше с поглед, а Лорена, момичето от френско- канадски произход, й даваше съвет, който Джини не искаше да чуе. Пленница на Стив.
