Загубена любов, последна любов

Риск печели, риск губи — не бе ли станало точно така? Въпреки че Андре Делери отрече всичките й обвинения, Джини имаше тревожното чувство, че я бе надхитрил. Най-вече с това, че остана джентълмен до края. Но тя бе длъжна да се опита да направи нещо — не само заради Соня и сенатора, но и заради самата себе си. Струваше й се немислимо да остане в стаята си, отчаяно кръстосвайки между четирите стени. От друга страна, не можеше да не си представи реакцията на Стив, в случай че тя бе успяла да предотврати дуела.

Трябва да престана да си губя времето с догадки за неговите реакции — унило помисли Джини. — Всичко между нас вече приключи. Най-накрая.

Внезапно пробождане извика в очите й сдържани досега сълзи, въпреки че тя се опитваше да убеди сама себе си, че просто съжалява за изгубеното време. Как не бе разбрала, че двама толкова упорити и твърдоглави хора като нея и Стив, не биха могли да водят живота на някоя нормална съпружеска двойка? Единствената истинска връзка помежду им бе влечението на плътта — не ги свързваше нито разбиране, нито истинска близост, родена от доверие и чувство за взаимност. „Ах! — мислеше си тя. — Защо продължавам да се измъчвам, мислейки отново и отново за това? Този път наистина ще си изградя нов и различен живот по свой вкус. Повече няма да се интересувам от това какво прави той. Само веднъж да ме остави на мира!“

Не се изненада, когато на излизане от дома на Андре Делери, забеляза зад себе си Джим Бишоп в едно доста опърпано бъги.

— Наистина не е съвсем безопасно за млада и привлекателна жена като вас да се разхожда сама по улиците на Ню Орлиънс — строго рече той. — Не, говоря сериозно, госпожо, държа да ви откарам до там, накъдето сте се запътила. Настоявам също да не се намесвате… моля ви, бъдете уверена, че дуелът между вашия баща и господин Делери няма да се състои — аз все още имам известно влияние в някои среди. А сега, нека поговорим за завръщането ви в Мексико…

Почти без да й даде възможност да се възпротиви, сухият, лишен от емоции глас продължаваше да руши аргументите й с желязната логика на своите. Не бе ли искала да се върне при децата си, преди те да са я забравили? Знаела ли, че дон Франсиско трябвало спешно да замине за Куба и че Роналдо бил извикан, за да поеме грижите по хасиендата? Младата му невеста щяла да бъде много самотна без нейната компания.

В крайна сметка Джини замълча, оттегляйки се сред мислите си, скрита зад маската на студено безразличие. Не, тя нямаше да му достави удоволствието да попита какво бе мястото на Стив в неговите планове, каквито и да бяха те този път. Тя вече нямаше грижа за Стив — сам той недвусмислено й бе дал да го разбере.

11

Независимо от клюките и скандалите човек трябва да държи главата си изправена, като че нищо не се е случило. Това е единственият правилен начин на действие. Дори слуховете по твой адрес никога да не заглъхват, никой не може да бъде напълно сигурен в тях. Трябва да се усмихваш и разговаряш с приятелите си и да не отхвърляш нито едно предложение. Всичко трябва да изглежда нормално, въпреки че не е.

Вечерта, когато се върна от града, копнеейки единствено за уютното легло и студен компрес на челото, Джини се изуми, че вижда Соня. Ето че отново седеше с нея и сенатора в операта и усещаше вперените в тях погледи. Как Соня понасяше това? Въпреки че Джини не беше особено привързана към мащехата си, тя не можеше да не се възхити на куража и силата й тази вечер. В същото време Соня оживено разговаряше с мъжа си, като че ли между тях не се бе случило нищо.

— Защо да лицемерим, след като всички вече знаят за случилото се?

Джини избухна, когато й бе съобщено, че плановете им за вечерта не се променят — щяха да ходят на опера, а след това както обикновено — на бал.

— Каква полза да се преструваме, когато и без това всичко се руши? — казваше тя, като имаше предвид себе си и Стив. Наистина нямаше никакво желание да го среща отново, не и преди да е успяла да се възстанови напълно.

За нейна изненада, сенатор Брандън прекъсна разпалените й протести с необикновено твърд и суров глас:

— Поне веднъж, Виржиния, ще направиш точно това, което аз ти казвам, дори и да не разбираш защо. Между нас, южняците, има неписано правило, наречи го етикет, ако искаш. Ние не развяваме мръсните си ризи на показ, независимо какви са истинските ни отношения.

При тези думи той погледна сурово Соня, с нейното бяло, изопнато като пергамент лице. После продължи:

— Няма нужда някой друг да знае за това. За пред останалите сме задружно семейство — ясно ли е?

— Стив знае ли? — с негодувание извика Джини. — Той не е човек, който ще тръгне да се съобразява с някакви си правила — прави онова, което си е наумил! Сигурна съм, че ще предпочете да забрави за излизането ни тази вечер.

— Съпругът ти ще бъде там — отсече сенаторът. — Независимо от проблемите ви, вярвам, че ще спазвате благоприличие и ще се държите достойно.

Точно така, достойно — вбесена си мислеше Джини, докато чувстваше как гърбът й се схваща. Къде беше Стив сега, докато тя седеше тук съвсем сама — абсолютно олицетворение на пренебрегнатата съпруга? Не, тя няма да се примирява повече с това — дори и ако баща й се дуелира тази нощ, тя няма да продължава да стои тук, изложена на любопитните погледи, и да се преструва, че всичко е наред. Ще си тръгне в антракта.

Веднага щом лампите светнаха, Джини понечи да си тръгне, но неочаквано вратата на ложата се отвори и младата жена замръзна на място. Веднага щом разпозна Стив, очите й засвяткаха застрашително. Достойно и благоприлично ли? Ако той не можеше да се държи така, защо тя трябва да го прави? Тъй като Стив бе онзи, който категорично се противопоставяше на развода, тя дяволски бързо щеше да го убеди в обратното. Трябваше само да се държи по възможно най-отвратителния начин. Нека го преглътне, ако може!

Баща й и Соня бяха извърнали погледи към тях. Стив, застанал малко встрани, за да държи вратата отворена, поднасяше обичайните си учтиви извинения:

— Извинете ме за закъснението, но една карета беше задръстила пътя и трябваше да заобикаляме. Мога ли да ви представя госпожа Дос Сантос и бащата на съпруга й, дон Игнасио дос Сантос. Те са от Куба, въпреки че дамата и аз се познаваме почти от деца…

За няколко секунди, докато траеха формалностите по запознаването, Джини се почувства замаяна. Объркани, несвързани мисли се бореха в главата й, отнемайки й дар слово. Без да съзнава, тя се представи на двойката — доня Ана, със самодоволно усмихнатото й лице, и високия мършав мъж, нейния свекър. На лицето й бе замръзнала престорена усмивка, докато Стив внимателно разместваше столовете, отваряйки си място между Джини и Ана. Дон Игнасио седна от другата страна на Соня. С присъщото си лукавство Стив се бе подсигурил, че Джини няма да прави сцени, за да не изглежда смешна и достойна за съжаление — горката онеправдана съпруга! Не — със злорадство си мислеше тя — няма да му доставя това удоволствие. Ще му покажа, че мога да бъда същата лицемерка и интригантка като него. Ще измисля как да му отмъстя! Ще видим тогава кой е по-голям глупак!

Джини се наведе през Стив и с престорено сияйна усмивка заговори изненаданата Ана, осезаемо усещайки пръстите на Стив върху лакътя си.

— Наистина съжалявам, че нямахме достатъчно време да си поговорим за миналото. Проява на нехайство от страна на Стив е да не ви доведе на някое от многото отегчителни забави, които трябва да посещаваме, откакто сме тук. Но разкажете ми за живота си, откакто се видяхме за последен път. Съпругът ви…

Ана присви пълните си устни, забила поглед в скута си, и плахо отвърна:

— Аз… за нещастие, госпожо, аз съм вдовица. Съпругът ми загина при злополука по-малко от година след сватбата ни — тъжно въздъхна тя и погледна Стив. После тихо продължи: — Трябваше да замина —