Дочула беше доктор Мадок да казва, че баща й не е мъртъв, а много тежко ранен, че ще се нуждае от целодневни грижи и че дори и да успее да се възстанови, ще трябва да се примирят с мисълта, че може никога повече да не се изправи на крака. Мащехата й, почти обезумяла от тревога и угризения, бе изпратена в леглото си, като преди това беше изпила конска доза от еликсира на добрия доктор, за да може да заспи.
Джини беше изслушала също и неясните обяснения на дон Игнасио — как той, поради прореволюционните си възгледи, бил човек с много врагове в Куба… Колко странно й се струваше, че този представителен възрастен човек може да бъде революционер!
— Трябва да разберете — притежавам няколко огромни захарни плантации. Две от тях, управлявани от синовете ми, се намират в райони, които са в ръцете на бунтовниците. Така че естествено…
Изразителните жестове на ръцете му правеха по-нататъшните обяснения излишни. Очевидно дон Игнасио беше практичен човек, който възприемаше политиката, налагана му от обстоятелствата. Не подлежеше на съмнение и това, че някои хора искаха да го премахнат от пътя си за назидание на всички, които споделяха възгледите му. Господин Дос Сантос беше сигурен, че куршумът е бил предназначен за него.
— Няма да ми е за първи път — вече се опитаха да ме убият, и то два пъти — в Куба, и това отчасти е причината да бъда тук вместо във Флорида, където се водят открити борби между двете групировки. Ако не беше вашият шал… ах, наистина много съжалявам, че баща ви се оказа точно зад мен, за нищо на света не бих изложил на опасност друг човек.
— Но откъде бихте могъл да знаете? Баща ми ще се възстанови, сигурна съм в това. Той е силен, здрав мъж — не чухте ли, че и докторът го потвърди?
Да, тя беше направила всичко, което се очакваше от нея — дала беше нужните отговори, но Стив не беше на същото мнение. След като нежно се бе погрижил за безопасността на скъпата си Ана, той почти грубо издърпа Джини от леглото на Соня.
— Трябва да поговоря с теб, Джини! — гласът му звучеше безкомпромисно, но поради тъмнината в стаята тя не можеше да види очите на мъжа си, нито пък по израза на лицето да прочете мислите му. Дори не бе сигурна, че ще поиска да го погледне отново.
— Нямам какво повече да ти кажа. Ти ясно показа как стоят нещата между нас.
В опитите си да се да се освободи от ръцете му тя ги усети да се сключват още по-здраво — държеше я така, сякаш беше престъпница, хваната на местопрестъплението. Тя усещаше какви огромни усилия полага Стив, за да контролира гласа си. Двамата почти едновременно забелязаха лъча светлина, който подобно на сабя пронизваше сумрака откъм полуотворената врата на Соня.
— По дяволите, Джини, можеше да бъдеш на неговото място!
— А ти би ли искал това? За теб щеше да е много удобно, не мислиш ли?
Той пусна ръката й и младата жена срещна мрачния му, навъсен поглед.
— Не, определено щеше да бъде дяволски неудобно, защото ако те бяха убили, щеше да се наложи да отложа заминаването си за Куба. И поради същата причина не желая повече да се излагаш на опасност — господин Дос Сантос, на чието внимание се радваше толкова много, е опасен човек, скъпа моя.
Джини беше доволна, че най-сетне го е принудила да смъкне маската на фалшива загриженост от лицето си.
— Винаги си бил такъв, Стив, откакто те помня си все такъв, а не се познаваме съвсем от скоро, не съм ли права? И ако това е всичко, което имаш да ми кажеш, смятай, че отлично съм те разбрала. При първа възможност си стягам багажа и напускам Ню Орлиънс. Сам трябва да признаеш, че не мога веднага да сторя това, колкото и да ми се иска. Веднага щом разбера какво е състоянието на баща ми…
— Стой при баща си тогава — и се дръж прилично, ако изобщо си способна на това! Ще уредя заминаването ти за Мексико.
След едно неясно
— Какво имаш предвид с това
Още докато изричаше това, Джини вече съжаляваше за казаното. Дори и в полумрака тя успя да види мълниите, които пръскаха сините му очи, когато се извърна, за да я погледне и така стисна ръката й, че почти я парализира.
— Способен съм на какво? Какво, по дяволите, намекваш? Трябва да те науча, Джини, веднъж завинаги! Но преди това ще ми обясниш какво искаше да кажеш…
Откъм вратата се чуха стенанията на Соня — вопли, които постепенно се превърнаха във викове на вина и самосъжаление:
— Не исках да става така! Откъде можех да зная, че смята да го убие! О, господи, о, боже мой!
Нечии утешителни гласове успяха да посмекчат воплите й, след което вратата се затвори, оставяйки Джини и Стив на тъмно. Без да вижда нищо, вбесена, Джини изтръгна ръката си от неговата и се отправи към стаята си. Надяваше се, че ще има благоприличието да не й досажда през нощта. Несъмнено той с нетърпение очакваше да се върне при Ана. Но докато се мъчеше да налучка ключалката в тъмното, Стив се пресегна през рамото й, за да отвори, и я заклещи между вратата и тялото си. Джини за малко не падна в стаята, но той я улови точно навреме, след което ритна вратата след тях.
— За бога, остави ме на мира! Няма нужда да преиграваш — сигурна съм, че докторът и сестрите са страшно впечатлени от твоята загриженост — както и миналият път, в Монтерей. Помниш ли, Стив? И тогава, както сега, искаше да ми отмъстиш…
Дъхът й секна, когато мъжът я обърна с лице към себе си и ръце, здраво хванати зад гърба й.
— А, ти, ти, лицемерна малка кучко! Какво е твоето отмъщение? Това ли?
Той разкъса корсажа на роклята й, разкривайки гърдите й, и въпреки отчаяната си съпротива, тя усети езика му върху твърдите си зърна.
— Престани, Стив! Ако някой тук е лицемер, то това си ти! Не, недей!
— Ти си двулична, не аз! — после изръмжа на испански: — Проклятие, може би и аз съм такъв! Но тук е тъмно, така че не мога да видя омразата в очите ти! Ти вече не си покорната любовница, която познавам!
Думите му се забиваха като стрели в най-чувствителните й места, караха я да се задъхва от ярост и болка. Но Стив имаше право — тя беше лицемерка, защото въпреки че разумът и думите й се съпротивляваха, тялото й се предаваше. Тя не само му се отдаваше, но започна да става агресивна, притискайки слабините си към неговите, а устните й се разтвориха под напора на страстните му целувки.
В стаята цареше мрак, защото завесите и капаците на прозорците бяха спуснати. Това, което се случи между тях, трябваше да стане на тъмно, под прикритието на нощта, за да може после по-лесно да изтрият спомена за случилото се.
Като тигри, пуснати на свобода, те се нахвърлиха един върху друг — всички тайни чувства, сдържани в тях, избухнаха в буря от насилие и страст. Бяха като животни, докато разкъсваха взаимно дрехите си. Той я събори върху килима на пода. Тънката нишка на физическото привличане заплашваше да се скъса всеки момент от страстта, в която потъваха до забрава. Тя движеше тялото си върху неговото, с бедра, разтворени за него — твърдостта и силата му я изпълваха цяла, задушавайки всичките й предишни протести, мисли, думи. Поне телата им бяха установили временно примирие, при все че между тях двамата оставаха прекалено много неизказани думи и незададени въпроси, на които нямаше отговор.
От дебелия килим той я пренесе на леглото, но не след дълго отново се озоваха на пода. Това беше битка без победители и победени. Но все пак си оставаше битка. Стив я накара да направи всичко, което поиска от нея, накара я да го желае, докато тя триумфираше над него. Накрая, неподвижна и почти безчувствена, тя лежеше в здравата му прегръдка. Ръцете и бедрата му я държаха като пленница.
