Загубена любов, последна любов

непосредствена близост до това на свекъра ми. Що се отнася до мен — и баща ми, и мащехата ми, отчасти благодарение на вас, се нуждаят от грижи, докато баща ми се оправи достатъчно, за да се върнат в къщи. Така че… — тя го погледна право в очите. — А вие… дуелът ви с баща ми беше предварително планиран, нали? Защо искахте да го отстраните от пътя си? Или просто помагахте на някой друг?

— Вие сте много умна жена — достатъчно умна, за да бъдете авантюристка! — той се облегна на стола си, усмихвайки се с белите си, равни зъби, блестящи на тъмния фон на лицето му. — Не ви ли е хрумвало, че всъщност преследвах вас! Бях решен да ви имам на всяка цена, дори и ако се наложеше да ви отвлека!

— Като заложница! — заинтригувана възкликна Джини. След това сви рамене. — След като убиете баща ми, без съмнение… Правили са го и преди… имам предвид, че и друг път са ме взимали за заложница. Човекът, който направи това, после горчиво съжаляваше.

Джини беше много горда, задето не позволи гласът й да трепне, нито пък отклони поглед от неговия. Като добър фехтовач Делери продължи с атаките:

— Може би този човек не е осъзнал какво съкровище притежава. Ще видите, че в това отношение, аз съм ценител. Не, наистина не мисля, че ще съжалявам, ако избера вас. Намирам ви за много… много привлекателна. А вие, какво ще кажете вие за мен?

— Ще кажа, че сте прекалено самоуверен. Но има ли някакво значение какво мисля аз?

— Може би. Сигурен съм, че ще се разбираме по-добре като приятели, отколкото като съперници. Съгласна ли сте с мен?

После, доста припряно, той се наведе напред, снижавайки гласа си:

— Видях, че имате резервация за пътуване до Матаморос. Предполагам, че ще пътувате в петък, придружена от други хора? Тогава защо ще търсите кораб за Вера Круз? Моля ви, не разбивайте сърцето ми, като ми кажете, че отивате при любовник!

— Проследил сте ме. Или може би сте ме подслушвал? — последните й думи не бяха обвинение, а проста констатация.

— Поставих си за цел да разбера колкото се може повече неща за вас. В някои отношения съм много методичен. Имам и доста приятели тук, в Ню Орлиънс. Освен това винаги може да подкупиш някого. Дори и за Хенри Уормут не е тайна корупцията, която се шири в този град!

Докато мъжът говореше, Джини усети, че в нея се промъква някакво чувство за нереалност. Когато Делери улови ръката й, младата жена изненадана откри колко силни са пръстите му.

— За какво намеквате? — надяваше се, че гласът й не издава обхваналата я нервност. Той я наблюдаваше изпитателно и погледът му сякаш ставаше все по-тъмен.

— Не ме разочаровайте, като кажете, че не сте се досетила! Просто го приемете като едно приключение! Изглежда напоследък сте изгубила блясъка и ентусиазма си — не искате ли да се позабавлявате?

Тя не можеше да повярва на ушите си, но инстинктът й подсказваше, че мъжът говори съвсем сериозно.

— Не бъдете страхливка! Никога ли не сте се замисляла какво е да започнеш нов живот, не сте ли го искала? Да бъдеш съвсем друг човек? Погледнете натам, вижте този красавец с високите мачти! Готви се да потегли всеки момент, може да ви отведе навсякъде, където поискате — казват, че собственикът му бил някакъв ексцентрик, който не излизал от каютата си, освен през нощта, за да наблюдава звездите. Но кой го е грижа за това? „Амарилис“ ще отплува за Насау, Хавана и Ямайка, а може да спре дори и във Вера Круз за ден-два, преди да поеме към Атлантическия океан. Имам резервация за двама души. Елате с мен! Никога ли не сте се уповавала на късмета си? Ще се държа добре с вас. Нека опитаме за седмица или две и ако все още искате да слезете във Вера Круз, е…, c’est la vie5.

Той е напълно полудял! И все пак… Джини облиза устни.

— Наистина ли сте планирал всичко това? Какво ще направите, ако ви кажа, че не съм авантюристично настроена?

Все още държейки ръката й, той изразително сви рамене:

— Е, какъв избор имам тогава? Бих предпочел да стане с ваше съгласие, но така или иначе съм решен да ви имам. Уредил съм някои неща…

— Не искам да знам нищо за тях! — изведнъж избухна в смях тя, без да знае дали от надигащата се истерия, или от това, че изведнъж се беше почувствала напълно свободна. Свободна от всичко — от обвързаности и отговорности, от граници и спомени. Ще стане съвсем нов човек — ще започне от нулата! Но възможно ли беше това или и започваше да полудява? Бе решила, че не желае никого за спътник — не искаше да прилича на затворник, когото връщат отново в килията, или — както с негодувание си мислеше — в Мексико, въпреки, че й беше много удобно да се преструва, че изпълнява всичко, което й е наредено. Възнамеряваше да отпътува сама за Вера Круз, а оттам за малкото имение — единственото място, на което гледаше като на свой дом. Не бе помисляла за това какво ще стане после. Може би щеше да доведе децата си. Дон Франсиско с положителност нямаше да й отнеме това право. Стъпка по стъпка, каза си тя, и ето ме тук, с намерение да направя не крачка, а цял скок в неизвестността!

— Но аз не нося със себе си никакви дрехи!

— О, вече съм се погрижил за това. Казвали са ми, че имам добър вкус, така че, доверете ми се!

Сега Джини му напомни да не си въобразява, че я е купил или че му принадлежи. Делери любезно се поклони в знак на съгласие.

Ето как бе попаднала на този кораб — чувстваше топлината на слънцето по шията и раменете си, докато солената вода мокреше лицето й. В корабния регистър бе записана под името Женевиев Реми. Можете да ме наричате Джини — тържествено обяви пред Андре тя. Спомените й бяха съвсем девствени, защото започваха отпреди само два дена. Ако се съди по възхитените погледи, които й отправяше мъжката половина от пътниците, новата Джини бе очарователна и жизнерадостна млада жена. Всички до един завиждаха на мъжа, за когото мислеха, че е неин съпруг. За „съпруг“, който трябваше да я придружава поне през следващите няколко седмици, Андре не беше толкова неприятна компания. Сякаш в началото се бяха договорили, че никой от тях няма да си губи времето с обичайните преструвки и увъртания. В това отношение връзката им напомняше на Джини за друга подобна — в Мексико, с един полковник на име Мигел Лопес. Разликата е там — мислеше си Джини, примигвайки срещу слънцето, — че по онова време все още бях изпълнена с романтични мечти и не знаех, че ще се чувствам много по-добре, ако оставя миналото зад гърба си. Може би трябваше да се омъжа за Мигел…

— Колко си красива тази сутрин, любима. Но ти всъщност винаги си красива.

Андре Делери се наведе, за да целуне солените й устни, прошепвайки:

— И винаги си много вкусна, което ми напомня, че капитанът ме покани на масата си тази вечер. Ще го уважим ли? Готова ли си да се справиш с всички неизбежни въпроси на любопитните дами, или може би предпочиташ да се извиниш с главоболие?

В жеста, с който той рязко отметна главата си назад, и в начина, по който сви устни, се четеше арогантност.

— Нямам намерение да се крия от никого! А колкото до въпросите…

Изведнъж в очите й проблеснаха дяволити пламъчета:

— Сетих се — ще се престоря, че говоря само френски или руски. Ти ще отговаряш на въпросите им.

Джини мислеше да се върне в общата им каюта и да се преоблече, тъй като от солената вода роклята й бе подгизнала, а около врата и слепоочията й висяха мокри бакъреночервени кичури. Делери обаче бе твърдо решен да я задържи така, с гръб, облегнат на парапета, докато внимателно изучаваше всеки детайл от тялото й, което я накара да се изчерви. Тя замълча, тъй като през последните две години се бе научила да се контролира, но не сведе поглед пред неговия. Не след дълго младият мъж нежно каза:

— Как бих могъл да отговарям на въпросите им? Трябва да се съгласиш, че знам много малко за теб — само това, което успях да изкопча за изминатата една седмица. Освен това обикновено не проявявам любопитство по адрес на жените, които вече съм спечелил. Ти си едно от малкото изключения.

— Е, и аз не знам почти нищо за теб, ако не броим очевидните неща — подхвърли Джини, изненадана от неочакваното усещане за неловкост. — Тъкмо щях да отида да се преоблека — предпазливо добави