Загубена любов, последна любов

толкова много спомени! Плантацията ни е огромна и се нуждае от много хора, които да я поддържат, но свекър ми, който е толкова мил човек, настоя да бъде управлявана само от надзирателя му и някакъв негов братовчед. Ето така се озовахме тук. Ню Орлиънс винаги е бил един от любимите ми градове. Спомням си, че като младо момиче идвах веднъж, а по-късно с мъжа ми прекарахме тук медения си месец.

Каква талантлива артистка се оказа тя — гневно си мислеше Джини, докато думите на младата жена увиснаха във въздуха без отговор. Стив се обади, сякаш току-що му бе хрумнало:

— Хайде да сменим темата. Все пак Ана е дошла тук, за да забрави мъката си.

Предател! Джини изпитваше желание да издере лицето му, но вместо това се облегна на стола, като сви рамене, надявайки се, жестът й да изрази убийствено безразличие.

— Но, да, разбира се. Какво ще кажеш, защо този път ти не избереш за какво да си бъбрим, скъпи? Ако изобщо трябва да водим някакъв разговор — само и само, за да покажем на всички тези сплетници, обърнали театралните си бинокли към нас, колко очаровани сме от компанията си.

Ана издаде съскащ звук и се притисна към Стив. Той се усмихна пресилено, но в красивите му сини очи се таеше скрита заплаха.

— Винаги си била ненадмината в игричките си, но би могла да се справяш и по-добре, нали, любима? — след това с метална нотки в гласа си прошепна: — Как можа да проявиш глупостта да отидеш в апартамента на последния си любовник посред бял ден, така че всички да те видят! Мисля, че те бях предупредил да бъдеш по-дискретна.

Цяло щастие е — мислеше си Джини, заслепена от ярост, която сякаш замъгляваше съзнанието й — че светлината е приглушена заради началото на второто действие.

Когато се обърна към него с искрящ от презрение поглед, усмивката бе изчезнала от лицето й.

— Какво каза, „предупредена“ ли? Предупрежденията са за тези, които се страхуват от тях, господин Морган. — Нарочно наблягайки на официалното „господин“, тя добави със същия нисък, гневен тон: — А що се отнася до „дискретността“, нека ти кажа, че възнамерявам да се срещам с любовниците си толкова явно и често, колкото и ти, ясно ли ти е?

Тя сякаш физически чувстваше тежестта на синия му поглед. Почти можеше да види как дъхът му излиза от ноздрите и яростно изкривените устни — приличаше на огромна котка, готова всеки момент да се нахвърли върху нея.

— Както обикновено, миличка, прехвърляш всякакви граници! Няма да позволя на собствената си жена да се държи като уличница, разбра ли ме? Тази вечер ще си изиграем добре ролите пред обществото на Ню Орлиънс, а утре незабавно заминаваш за Мексико: И ако продължаваш да пренебрегваш децата си, скъпа моя, ще ти ги отнема поради неспособността ти да се грижиш за тях!

Когато тези ледено студени думи достигнаха до внезапно изпразненото й съзнание, тя не можа да повярва на ушите си. Това ли бе онзи Стив, когото обичаше и заради когото беше изстрадала толкова много? Независимо от това колко се бяха карали и наранявали взаимно, не беше заслужила такова отношение. Възприе го като чудовищна несправедливост, каквато бе и хладната му заплаха.

Дишането й се учести и гърдите й сякаш всеки момент щяха да експлодират — все едно, че се давеше в ледени води. Как можа да каже подобно нещо и то в присъствието на Ана! С това презрително отношение показваше колко лесно ще му бъде да се отърве от досадната си съпруга и отново да стане напълно свободен. Непоносимо!

Джини очевидно беше издала някакъв звук, защото изведнъж почувства как пръстите му болезнено стиснаха кръста й. За малко да извика от болка, която обаче не можеше да се сравни с агонията в душата й.

— Без сцени, моля те! Или може би инстинктът за самосъхранение ти изневерява! По дяволите, Джини, време е да пораснеш! В края на краищата ти копнееше да бъдеш майка. Защо, за разнообразие, не станеш наистина такава?

— Пусни ме, Стив. Удоволствие ли ти доставя да ми причиняваш болка? Колкото до сцените, бъди спокоен, няма да правя такива. Струва ми се, че няма какво повече да си кажем, нали?

Тя не можеше да повярва, че това, което преминаваше сякаш през огромно, празно пространство, бе собственият й глас. Звук, глух и безчувствен като шумоленето на изсъхнала трева, последван от мъртвата тишина в душата й, независимо от песните и музиката, които изпълваха операта. След малко мъжът я пусна и тя се облегна на стола си. Стив направи същото, отново насочвайки цялото си внимание към Ана, която шепнеше нещо в ухото му, докато ръката й лежеше собственически на рамото му.

Не, няма да правя сцени. Той не го заслужава, а освен това няма да му доставя удоволствието да се чувства победител. Всичко между нас вече е свършено. По-добре е да не казвам нищо. Всъщност, какво значение има? Какво значение има каквото и да било?

Преди много време тези думи се бяха врязали в съзнанието й от непрекъснатото повтаряне — отново и отново — като безнадеждна молитва, докато се влачеше босонога след един файтон. Но това бе толкова отдавна… Колко много се беше променила оттогава. Но този път наистина нищо нямаше значение — всичко щеше да бъде забравено. Абсолютно всичко — чувствата и дори болката.

— Твърде строг си с жена си — прошепна Ана, с поглед, обърнат настрани към мъжа до нея. — От такова отношение ли съм се отървала? Ти ме плашиш!

Стив й се усмихна с ослепително белите си зъби и тя осъзна, че последните й думи не са били съвсем искрени.

— Не смяташ ли, че това, от което си се отървала, скъпа, щеше да зависи от твоето поведение?

Тя сдържа дъха си, като се чудеше с какво този мъж я привлича така неудържимо. Когато той я докосваше, през цялото й тяло преминаваха горещи вълни, съсредоточаващи се в слабините.

— Мисля, че никой от двама ни не беше готов тогава. Аз бях твърде покварена за теб, нали? Нямах истинска представа какво означава една женитба. Твърде много неща не знаех.

— А сега си мислиш, че знаеш, така ли? — подразни я той, докато Ана нервно облизваше устните си.

— Е, още се уча! Намирам го много интересно. Разбира се, ако имам добър учител! — с престорена скромност каза тя.

След края на мимолетния си брак доня Ана бе имала твърде много подобни „учители“ — сред тях бе дори собственият й свекър, който, за щастие, не беше ревнивец, а много щедър мъж. Естествено тя нямаше намерение да разкрива това пред Естебан. Нито пък факта, че случайно научавайки за пребиваването му в Ню Орлиънс, предварително бе планирала срещата си с него. Всъщност тя бе убедила дон Игнасио да отложат заминаването си за Куба, за да осъществи онова, което си бе наумила — да привлече вниманието на Естебан. Фактът, че той имаше съпруга, ни най-малко не я притесняваше. Тя просто не можеше сдържи тържествуването си над същата тази жена, която някога се бе държала толкова презрително с нея, и която се беше омъжила за Стив, измъквайки и го изпод носа. Не, Ана никога нямаше да й прости това. Радваше се на отмъщението си и смяташе да продължава да му се наслаждава, докато напълно я отстрани от пътя си. Вече беше успяла да го заинтригува достатъчно, така че той бе започнал да говори за евентуално заминаване с нея за Куба. Ана мислеше, че това наистина би й харесало.

Ех, да можеше всичко да свърши по-бързо! Въпреки трещенето на музиката в ушите й, Джини осезаемо чувстваше ледената стена, отделяща я от онези двамата — Стив и тази кучка Ана. Главите и раменете им нежно се допираха, докато двамата съсредоточено си шепнеха нещо. Не че това имаше някакво значение за нея, просто искаше да се махне от тук. Цялата й предишна ярост и страст се бяха стопили, остана й само чувството на ужасяваща празнота.

Нека бъдат заедно — нека Ана го запази за себе си, докато може! И, господи, нека тази вечер свърши по-скоро!

През последния антракт тя изнесе много добро представление, навеждайки се към дон Игнасио, за да завърже разговор с него, като по този начин му предостави прекрасната гледка на дълбокото си деколте. Той и сенаторът отидоха да донесат нещо разхладително за дамите и се върнаха с шампанско в тънки кристални чаши, които заплашваха да се счупят всеки момент, и дон Игнасио, уж случайно, смени мястото си