Загубена любов, последна любов

прекарат най-малко два дни в това… в това затънтено рибарско селце! Устните на Делери се изкривиха в недоволна гримаса, когато се взря по-внимателно в спътницата си със своите мързеливо притворени очи. Ако тя гледаше упорито в посоката на някой определен мъж или пък обратното, ако избягваше погледа му, то подозренията му нямаше да бъдат неоснователни. Но не, тя продължаваше да се държи както обикновено и веселото й безгрижие го караше да скърца със зъби или пък пробуждаше у него желанието здраво да я разтърси за раменете. Какво е замислила? Свикнал винаги да бъде сигурен в жените, с които живее, Делери беше ядосан, както на себе си, така и на Джини.

Но той щеше да бъде нещо повече от раздразнен, ако бе разбрал, че Джини нямаше никакво намерение да го съпроводи до Хавана. Меланхолично настроена след тайнствената, обляна в лунна светлина среща, тя скриваше мислите си зад нежна усмивка. Заминаваше за Вера Круз, а оттам щеше да потегли направо към малкото имение, както бе правила и преди. След това щеше да изпрати някого да доведе децата. Отново щеше да се научи да бъде тяхната майка. Те бяха нейни деца. Раждането й костваше адски мъки. Бе мечтала за дете от Стив, а ето че вместо едно, децата бяха две. При все това, Стив не го беше грижа. След като вече не се интересуваше от нея, как би могъл да обича децата си.

Никога вече няма да ги напусна — където и да пътувам, те ще бъдат с мен. Ще изградя нов живот за себе си и тях и Стив никога повече няма да ни се бърка!

Придобитата от взетото решение увереност помагаше на Джини с лекота да се измъква от разпитите на Андре Делери. Инстинктът й подсказваше правилно: Андре прекалено много приличаше на предишния й любовник — Мигел Лопес, който веднъж бе нарекъл сам себе си „откровен циник“. Подобно на него, Андре също бе опортюнист и се беше захванал с нея само за да я използва. Защо пък и тя да не се възползва от него?

Не му каза нищо повече от обичайното и Делери все така продължаваше да бъде в лошо настроение дори и след слизането им на сушата. Настаниха се в красива синя къща, която, както я осведоми Андре, била построена в типичния кубински стил — с гледаща към улицата трапезария, която при нужда изпълнява и функцията на антре.

— Сигурен съм, че дори и конете си въвеждат оттук — отбеляза той със саркастична нотка в гласа. — Виждаш ли тези железни решетки? Кубинците не се доверяват на стъклото. — После неочаквано добави: — Чудя се защо ли ни оказаха честта да предоставят такава голяма къща само на нас двамата? Очаквах да ни заведат в местния хотел — ако в този малък град изобщо има такъв. Ти какво мислиш, малката ми? Изведнъж стана необичайно тиха!

— Мисля, че тази прекрасна синя къща страшно ми допада. Виж какъв красив вътрешен двор има — толкова е хладно тук! Важното е, че сме тук, защо да се пазарим?

Андре не обърна никакво внимание на приятната възрастна жена, която им показваше сенчестия двор, а хвана Джини за ръката и я накара да се обърне с лице към него.

— А ти, госпожо Морган — уф, колко грозно звучи това име — за теб също ли трябва да се пазаря или вече са ме измамили?

Тя го погледна открито, без да се опитва да се освободи от грубата му хватка:

— Измамен ли, господин Делери? Та аз никога не съм била предлагана за продан! А освен това изрично ти казах, че не можеш да ме купиш. Ако си искал по-подходяща „стока“, трябвало е да търсиш на друго място!

За нейна изненада Делери се изсмя:

— Браво, госпожо! Напомняте ми, че освен красива, сте и умна! Защо трябва да плащам, за да те имам, след като сама ми се предложи?

— Мисля, че почти се скараха, но след това господинът промени намеренията си и отнесе госпожата в една от спалните — разказваше по-късно икономката на къщата на нейния собственик. — Не, тя изглежда нямаше нищо против, поне не много. Но само след няколко часа той вече не откъсваше поглед от Кончита и… — тук жената се поколеба за малко, но работодателят й я сряза:

— Е, и? Какво друго?

— Ами той… странно, нали знаете колко смела е Кончита, но когато той й предложи такова нещо, тя наистина се изплаши. Поиска от нея по-късно през нощта да отиде при него в леглото, което споделя с неговата госпожа.

— Разбирам. А, сеньората? Тя не се ли противопостави?

Жената прехапа устните си:

— Това го попитала и Кончита. Каза ми, че тогава господинът се усмихнал и отвърнал, че иска да изненада госпожата. Според нейните думи, бил много убедителен. Но, разбира се, Кончита му отказала! Тя харесва мъжете, този също, но не е лошо момиче.

— Радвам се да чуя това. И оттогава?

— Ами, тази сутрин, както знаете, му казах, че трябва да купя някои неща от пазара. Госпожата остана да спи до късно, но господинът ме придружи донякъде. Каза ми, че трябвало да уреди пътуването на двама им до Хавана. Зададе ми много въпроси, като например кой е собственикът на вилата, и аз му казах точно това, което ми бяхте наредил — че съм вдовица, която се опитва да свързва двата края.

Джини се правеше на заспала, докато не чу хлопването на външната врата, което означаваше, че Андре е излязъл. Чак тогава тя отвори очи, протегна се — най-напред предпазливо, а после по-спокойно и мързеливо, като котка — и остави завивките да паднат върху покрития с килим под. По дяволите този Андре! Надяваше се, да не се върне прекалено скоро. Андре, с неговата изобретателност в сексуалните игри! Очакваше от нея да участва в тях, сякаш бе някоя уличница, която е избрал от първия срещнат вертеп! При тази мисъл тя се намръщи. Част от думите му се бяха врязали в нея като камшици, оставяйки неизличими белези в съзнанието й, въпреки че тогава просто беше свила рамене в отговор на предложението му, като че ли то изобщо не я засягаше.

— Ха! А пък аз очаквах да си по-почтена от другите жени и със сигурност не смятах, че ще се правиш на шокирана. Мислех те за жена, която опитва всичко и очаквах да проявиш готовност за подобно ново предизвикателство. Не ме разочаровай, малката!

— Въпреки това има неща, които не бих направила само за да почувстваш воайорския гъдел. Бъркаш ме с някоя друга, Андре!

— Не, не мисля така. Ти си кокетка по душа! Предполагам, че би направила всичко, ще направиш всичко… между впрочем, не съм толкова егоистичен, че да ти откажа такова удоволствие! Със сигурност ще ти хареса да правиш любов едновременно с жена и мъж. Съпругът ти никога ли не ти го е предлагал?

Защо трябваше да й напомня, че е омъжена? И защо точно сега трябваше да си спомня, че някога е била уличница и дори нещо още по-лошо? За това, в което се беше превърнала, обвиняваше мъжете в своя живот, а най-много от всички — Стив. Някои я бяха карали да го прави насила, други — не. Тук бе дошла по своя собствена воля. Чувстваше Андре абсолютно чужд, просто един познат, но въпреки това бе избягала с него и му предоставяше тялото си, за да го използва. Нищо чудно, че я унижаваше без никакви угризения!

Намръщена, Джини с мъка стана от леглото и, все още гола, се приближи към предвидливо поставеното в единия ъгъл на стаята огледало. Тя се изплези на изкривеното си отражение. Като малка много често правеше това, избухвайки в лудешки смях. Сега вече не се смееше. В душата й имаше само някаква тежест, апатия. Каква жена се взираше в нея отсреща — бледо лице и блестящи очи, надничащи изпод обърканите й медни къдрици. Дали ще се превърна в такава, каквато ме наричаше Стив? Трябва ли да му позволявам да направлява живота ми? В края на краищата, вече не съм палавото дете, което с омраза изплезваше езика си зад гърба на възрастните!

Веднъж свършила с тоалета си, с който ожесточено се бе заела, Джини изведнъж почувства как сърцето й олеква. Бе взела решение за по-нататъшния си живот! Андре нямаше никакво значение — ако поискаше, никога повече нямаше да го погледне.

Красивата тъмноока прислужница на име Кончита изглежда много искаше да се сприятели с нея, особено пък след като бе разбрала, че госпожата говори испански. Тя срамежливо предложи на Джини да се изкъпе навън в двора, около който бе построена къщата. В момента в нея нямаше никой друг, освен тях двете. Мраморният басейн в единия край на сенчестия двор с две чучурчета, от които се изливаше водата, я накараха да приеме. Широки стълби с лазурносини плочки, същите като в басейна, отвеждаха към водата. Бяха изработени така, че къпещите се — както ниските, така и високите — спокойно да могат да се настанят