там, където им е най-удобно. Самата вода беше кристалночиста — Кончита с гордост обяви, че покровителят й, собственикът на къщата, използвал за фонтана водата на малък, спускащ се от хълма поток.
— Вижте, госпожо, тук има отвор, през който се влива поточето, така че басейнът винаги е пълен с чиста и прясна вода. Ако госпожата желае, мога да й донеса някакъв разхлаждащ плод, може би портокал! Скоро ще стане непоносимо горещо!
Плувният басейн отвсякъде бе заобиколен с дървета. Сред тях имаше палми, нарове и портокали, засадени в огромни каменни саксии. По излинелите от времето дървени подпори, поддържащи неизменния сводест проход, се виеха лози и това му придаваше по-скоро испански, отколкото кубински вид. Тук беше толкова спокойно и красиво! На Джини й се струваше, че всичко е създадено само за да й достави радост и наслада и тя наистина имаше намерение да се отдаде на настоящия миг, като заключи сърцето си за всичко останало.
Изпаднала в някакво блажено състояние на пълна отпуснатост, галена от копринената, хладна вода, която люлееше тялото й, Джини затвори очи заради надничащото през клоните слънце и се замисли какво да облече и къде да се разходи. Кончита бе споменала, че катедралата им е много красива, дискретно напомняйки й по този начин, че бе неделя. Джини не беше посещавала неделна служба, откакто напусна Мексико. Ех, след малко ще се наложи да се размърда, колко жалко!
Откъм сенчестата галерия собственикът на синята вила, а така също и на „Амарилис“, наблюдаваше гостенката си със своя неизменен бинокъл, към който беше прибягвал толкова често през изминалите дни. Мъчеше се да открие някакъв недостатък в тялото, което вече смяташе за идеално. Гледаше я, очарован и неспособен да се противопостави на зараждащите се в душата му чувства. По природа не беше воайор, нито пък имаше такива навици, затова болезнено съжаляваше, че трябва да прибягва до толкова недостойни методи само за да може да я зърне. Как бе станало така, че той, който се гордееше с интелигентността и невъзмутимостта си, бе позволил да изпадне в такова жалко положение! Да шпионира жената, която обичаше, да се бори с примитивните си инстинкти, подтикващи го да свали дрехите си и така, гол като сатир, да отиде при нея в басейна. Той я искаше и само по себе си това беше за него нещо съвсем необичайно. В живота му имаше няколко жени, с които се бе държал галантно и загрижено, но без да бе изпитвал особено влечение към тях. Държеше се като мъж само защото така налагаше волята си, а не — подтикван от онова животинско, разкъсващо слабините му желание, което сега го изкушаваше да забрави всякаква предпазливост, да се хвърли към нея и да я вземе!
Чакаше, с мъка сдържайки нетърпението си, защото това не беше единствената причина, поради която имаше нужда от тази жена. Желаеше не само нейното тяло, за да го прегръща и целува, но също така мислите и чувствата й. Искаше да я направи своя съпруга и ни най-малко не се интересуваше от миналото й.
В замрялото от горещината утро Джини стоеше до басейна и чакаше слънцето да я изсуши. Изведнъж се изкуши отново да се върне в примамливо чувствената, хладна вода и да прекара там остатъка от деня. Но не, ако Андре се върне и я завари гола, без съмнение веднага ще се присъедини към нея в басейна, при това не само за да се изкъпе.
— Коя от роклите на госпожата да донеса? — ентусиазирано предложи услугите си Кончита, без изобщо да се притеснява от голотата на другата жена. После с колебание добави:
— Има дупка в корсета на онази, която носехте вчера. Ако я бях забелязала по-рано, веднага щях да я поправя.
— Можеш да я вземеш, ако искаш. Омръзнала ми е вече.
Тази дупка се появи по вина на Андре. Една вечер, почувствал нежеланието й, той изведнъж се бе разпалил и бе започнал да прави нещо, до което Стив толкова често прибягваше — да сваля роклята от раменете й… докато тя с нетърпение не му бе извикала да престане, за да я съблече сама.
После, въпреки че разумът й се противеше, тялото й отговори на умелите му ласки и забрави за всичко, изцяло потапяйки се във вълните на удоволствието.
Сега прекъсна обърканите благодарности на Кончита и реши да облече една бледожълта рокля с тъмнозлатиста яка. Щеше да е удобна за разходката, която Джини бе решена да предприеме, независимо от горещината. Щеше да провери дали е възможно да се качи на борда на „Амарилис“ по-рано, за да избегне срещата с Андре. Тъй като бе успяла добре да го опознае, тя не се съмняваше, че той е способен да я отведе насила в Хавана. Ето защо по-добре беше да не разкрива пред него плановете си.
Този път се появи друг прислужник — един възрастен негър, когото виждаше за пръв път. Той й отвори голямата желязна порта. Докато минаваше през дневната, Джини забеляза тънката нишка цигарен дим, издигащ се от неизменната candela — пълна с жар сребърна чиния — която бе поставена на махагоновата маса, така че човек да може да си запали цигара.
Чия бе цигарата? Може би на прислужника на вдовицата, госпожа Монтельо? Или красивата кубинка забавляваше някой мъж? Както и да бе, това не беше нейна работа. Когато Джини излезе на улицата, горещината навън я блъсна в лицето, карайки я да се задъха. Нищо чудно, че Кончита я беше погледнала така, сякаш си е загубила ума. Очевидно Джини бе избрала възможно най-неподходящото време за разходка.
— Каретата ви очаква, сеньора — осведоми я чернокожият прислужник, придавайки си равнодушен вид. — Тоест, ако не промените намерението си. Наближава часът за обедната почивка и…
Въпреки безпристрастния глас, очите му издаваха неодобрение — млада жена да излиза без придружител! Тази мисъл малко охлади ентусиазма й.
— Благодаря — бодро рече тя. — И ако господинът се върне преди мен, предайте му, че съм отишла на църква.
18
Джини бе решила да се предпази от Андре, в случай че се върне по-рано от предвиденото и тръгне да я търси. Първото й пътуване в такъв вид карета, освен че беше ново преживяване, бе също и твърде неудобно. Ето защо, когато на хоризонта се появи бялата катедрала с нейните червени куполи и кули, тя извика на кочияша да спре. Веднъж слязла, въздъхна с облекчение. Какво странно превозно средство беше това! Две огромни колела, около шест стъпки в диаметър, поддържаха съвсем ниско поставената карета. Докато се возеше, Джини имаше неприятното усещане, че се носи само на няколко сантиметра над земята и поради големината на колелата и огромното количество прах, която хвърчеше изпод конските копита, тя не успя да види почти нищо от заобикалящия я пейзаж. Освен това жегата беше страхотна, просто нечовешка! Джини вече усещаше пулсирането на главата си, очите я боляха, а ръцете й лепнеха от прах и пот. Единствената й надежда бе в прохладата, която можеше да й предложи храмът.
— Но, сеньора! По това време не се отслужват литургии. Може би по-късно, вечерта…
— Искам да видя църквата отвътре. Сигурно е много стара. Ти можеш да ме изчакаш отвън или да се върнеш да ме вземеш след… да речем, след час. И не искам никой да знае къде съм.
Вече дори и не съзнаваше какво говори — толкова силно бе желанието й да избяга от това безпощадно слънце в хладната сянка, където се надяваше да надвие надигащото се гадене. Беше пребледняла като платно, а по лицето й се стичаха струйки пот. Сега младият мъж неочаквано се вгледа по-внимателно в красивата госпожа и този път забеляза и нещо друго, освен красотата й. Устните й изглеждаха безкръвни, а докато й помагаше да слезе от каретата усети, че ръката и е студена. Искаше да остане, за да я придружи до църквата, но конят, уморен и потен, нямаше търпение да се върне в удобната си конюшня. Много опасно било за северноамериканци, особено пък за жена, да излиза на жаркото слънце в този час на деня. Разбира се, не му влиза в работата да казва на госпожата какво да прави, но все пак…
Бившият роб, когото всички наричаха Мануел, с нежелание обърна каретата и се запъти обратно към къщи. Пот се стичаше по лицето му и се просмукваше в прясно колосаната яка. Мразеше тази униформа, по която отдалече личеше, че е коняр. Искаше да бъде в планината, с патриотите, които испанците наричаха
Изведнъж намръщеното му лице се проясни — той придоби палав израз и започна да си подсвирква. Дрямка! Ами да, по това време Кончита също ще спи. Разбира се, ще е свалила всичките си дрехи заради
