нали? Аз ще се погрижа за всичко, татко.
Бе възнаградена с широка усмивка и с облекчението, което се четеше в погледа му.
— Зная, дъще, че винаги мога да разчитам на теб.
Въпреки влажната, тежка горещина на изпълнената с цветни ухания нощ, ръцете на Ана бяха студени и трепереха. Тя прехапа устни, за да им придаде цвят. Седеше изправена в леглото и когато Стив се прибра, лампата все още светеше, сякаш й носеше успокоение. До нея лежеше отворено томче с кожена подвързия. Бе го захвърлила там, отегчена от четенето. Но какво правеше все още будна? Беше се оттеглила преди около два часа под претекст, че е преуморена от пътуването.
Стив сбърчи чело не особено разчувстван. Надяваше, че тя не се разболява. Господи, какво ставаше с нея? Задето бе закъснял ли се цупеше? Още първите й думи, изречени в припрян шепот, го накараха да пристъпи към нея, а устните му да се втвърдят.
— Какво, какво те питаха? О, господи, Естебан нали беше внимателен? Бях забравила за това, докато не я видях — съсухрена стара вещица, която ме гледаше с тези свои странни очи. Те могат да бъдат опасни, могат да ни убият и никой няма да разбере. Защо, мислиш, няма други гости? Защо сме единствените. Страх ме е.
— Тихо, Ана! Ако изпаднеш в истерия, ще ми се наложи да те зашлевя и ще трябва да даваш обяснения за белезите, които ще оставя по лицето ти, разбираш ли ме? Сега се стегни и ми кажи какво, по дяволите, те тормози. Господи, само преди няколко часа се радваше, че ще дойдем тук!
Гласът му бе нетърпелив, без капчица състрадание или разбиране. Видяла очите му заплашително да потъмняват, Ана изхлипа тихо и бързо пъхна кокалчетата на ръцете си в устата, сякаш бе дете. О, защо Естебан не можеше да разбере? Той не познаваше тези хора като нея. Да, беше се почувствала много щастлива от оказаната им чест. Самият генерал лично й бе предал позлатената покана. Преди да пристигнат тук не бе мислила за нищо друго, освен за мъжа до себе си, за приключението, в което се бяха впуснали и което щеше да ги свърже завинаги. Тази вечер лъскавата тъмнокафява коса на Ана падаше свободно по гърба й. В нея бе вплетена кадифена панделка, която й придаваше почти детински вид. Сега големите й очи бяха пълни със сълзи и Стив раздразнено въздъхна. По дяволите, нищо нямаше да постигне, ако започнеше да се кара с нея сега. Бяха отишли доста далече и не биваше да се отказват, преди да е разбрал причините за неочакваното гостоприемство, оказано им от господин Зулета. Вероятно най-добре щеше да бъде, ако успееше да разбере какво точно бе разстроило Ана.
Той каза внимателно, насилвайки се да говори спокойно:
— Виж, прощавай, че така се нахвърлих върху теб и то точно сега, но все още настоявам, че не е време да изпадаш в истерия. По-добре се успокой и ми кажи защо така внезапно се изплаши. Тук навярно и стените имат уши… или пък отворените прозорци… — многозначителният му поглед, обърнат към засенчения от една стара липа прозорец, така изплаши Ана, че тя зашепна. Но след известно време, когато Стив загаси светлината и легна до нея, вземайки я в прегръдките си, се почувства по-добре, по-защитена. Естебан нямаше да позволи да й се случи нещо лошо. Беше й го обещал още от самото начало, нали така?
— Не съзнавах, че тя ще бъде тук! Трябваше да се досетя, нали? Тя е като сянка на баща си и има сърце от камък! Когато Алонсо умря, о, господи, още мога да си спомня лицето й на погребението. Носеше воал, но под него се усмихваше. Нарочно ми позволи да видя, че се усмихва. Поднасяйки съболезнованията си — съболезнования! — в гласа й имаше неприкрита радост. Стисна ръцете ми толкова силно, че чак ги насини. Искаше Алонсо за себе си. Той сам ми го е казвал. Но той направи предложение на нейната по- малка сестра Инохенсия, вместо на нея, и Мария Фелипа накара баща си да го отхвърли. След това тя никога не му прости, макар че се познаваха от деца.
От нетърпение да разкаже всичко, думите й се сливаха една с друга.
— Ана…
— Не, моля те, моля те, Естебан! Нека ти разкажа всичко, така както аз виждам нещата! Трябва да разбереш що за хора са те. Знаеш ли, говори се, че дон Хулио е платил за убийството на Прим в Мадрид? Властта и влиянието му се простират до там. Нещо повече — дори до Съединените щати, сам видя това. Онзи куршум, който рани тъста ти, бе предназначен за мен. Спомняш ли си, когато разговорът на вечеря се завъртя около телеграфа и ползата от него? Тя гледаше към мен, към двама ни. Аз знам какво имаше тя предвид, Естебан. Представи си, че въпреки всичко са разбрали, че не сме женени?
— Защо си губиш времето в празни догадки? Ако са разбрали, да вървят по дяволите! Аз просто пазя доброто ти име, казвайки, че сме женени.
— Но тогава те ще се чудят защо сме тук.
— Вече им казах защо.
Нетърпението отново прозвуча в гласа му. Искаше му се Ана да престане с трескавото си безпокойство.
— Тук съм по бизнес и това е всичко, което знаеш. Разтревожен съм за дядо си. И това, по дяволите, е самата истина. Или разглеждам твоята плантация, за да я купя. Защо просто не си държиш красивите очи отворени и не си затваряш устата? Остави на мен да търся отговор на въпросите.
Сега, когато започваше да опознава този мъж и настроенията му, Ана се предаде, леко огорчена. Тя малко се страхуваше от него — никога не можеше да бъде съвсем сигурна какво да очаква от Стив. Но той беше онова, от което се нуждаеше — силен мъж, привлекателен, великолепен любовник и невъобразимо богат. Той трябваше да стане неин съпруг!
Ана остави ефирната нощница да се разтвори и се изви с тялото си срещу неговото, притискайки гърди към голия му гръден кош. Тя знаеше как да му достави удоволствие — онази кучка, неговата жена, не можеше дори да си мечтае да го направи толкова щастлив. Дишането й започна да се учестява, когато ръцете му грубо я сграбчиха. О, Ана обичаше той да се държи с нея като с уличница!
През останалата част от нощта беше лесно да смени страховете с наслада. Но сутринта Ана дос Сантос се събуди отново с тях. Стив беше станал рано и когато тя отвори очи, него вече го нямаше. Къде ли беше? А робинята, която бяха изпратили да й прислужва, в отговор на въпроса й само поклати глава, преструвайки се — както реши Ана, — че не знае нищо. Глупавото й изражение се смени с лека изненада, когато госпожата пожела да вземе вана. Това беше нещо, на което Стив особено държеше — това непрекъснато къпане. Кубинските жени нямаха този обичай и понякога Ана предпочиташе просто да се изтърка с навлажнена хавлия, но в този случай къпането й даваше време за размисъл. Не искаше да се среща с Мария Фелипа, с тези нейни проницателни очи и остър, язвителен език. Може би ако се позабави, до обяд Стив щеше да се е върнал.
Ана продължи да се кисне в медната вана, която и бяха донесли. Най-накрая, когато водата съвсем изстина и пръстите й се сбръчкаха, тя позволи на мълчаливата робиня да подсуши треперещото й от студ тяло. Трябваше вече да се е върнал. Може би изобщо не беше напускал къщата. Може би вече я очакваше заедно с техния домакин.
— Какво ще облече госпожата?
— Роклята с цвят на кехлибар, да, тази.
Това бе една от най-хубавите й дрехи — по-подходяща за града, разбира се, но й се искаше да изглежда колкото е възможно по-хубава. Това щеше да й даде самочувствие.
На вратата се почука. И изведнъж настроението на Ана бързо се вдигна като живак. Най-накрая се бе върнал.
— Влез! — извика тя и изведнъж си спомни, че Естебан не би чукал. Той щеше да влезе безцеремонно, сините му очи щяха да потъмнеят, като я видеше гола, с порозовяла кожа. Въпреки това Ана нацупи устни и с очакване се загледа към вратата, но на прага не се появи нейният любим. Беше Мария Фелипа.
— Извинявай, че те безпокоя, но с баща ми бяхме започнали да се притесняваме, че си се разболяла. Това е най-лошото време за пътуване в годината.
Мрачните очи огледаха привлекателното тяло на Ана и мраморната хубост на лицето й, което се бе покрило с червени петна.
— Аз… аз…
Мария Фелипа се престори, че не е забелязала смущението на Ана.
