Загубена любов, последна любов

започнала да кипи от гняв.

— Опа-а-а! — шерифът се облегна назад, изтръсквайки внимателно трохите от бухналите си мустаци. — Но не за това съм дошъл, Лизи.

Тя го погледна косо и той се ухили, с пълното съзнание, че я вбесява, използвайки това име. След това придоби тържествено изражение и рече зловещо:

— Имам едно сведение, което реших, че ще се радвате да чуете. Доста интересна информация. Знаете, че Милт Кихоу все ме разпитваше за тоя човек, който се нарича Смит.

— Не знаех — понечи да възрази Елизабет, но той я сряза като махна с дебелата си ръка:

— О, аз знам. Знам и какво говедо е Милт. Но съм любопитен човек, виждате ли, не като него, ако разбирате какво имам предвид. Слиза някой от влака с два пистолета последен модел. Оказва се, че такъв човек не може да си мине просто така през града. И се оказва, че умее да ги използва доста добре. Е, близко е до ума, че някой трябва да е чувал за такъв човек, разбирате какво имам предвид?

Елизабет си наля още една чаша кафе, без всъщност да има нужда, и се наведе, за да напълни отново чашата на шерифа. После каза студено:

— Знам, че истинското му име не е Джон Смит.

Той се залови за думите й:

— Името му е Стив Морган, понякога Сам Уитакър, въпреки че това е било доста отдавна. Предполага се, че Сам Уитакър е бил обесен от „бдителните“ в Далас миналата година. Но се говорят различни неща. Има някои съвпадения, които, свързани със Стив Морган, не изглеждат толкова случайни.

— Шерифе, аз всъщност не виждам…

— Само минутка, Лизи, и ще видиш. Ще разбереш. Бях посетен от един щатски съдия, който водеше разследвания по обявления на издирвани и тем подобни, и тъкмо излизахме на улицата, когато пристигнаха Прендъргастови с един възрастен мъж на име Мърдок — новоизлюпен милионер, така чух. Твоят приятел Смит яздеше до него. Съдията Сеймър го позна веднага. Каза, че е чувал за него в Тексас и дори го е виждал в престрелка веднъж. Не бил издирван, макар…

Елизабет знаеше, че шериф Блейн спира, за да види въздействието на думите си и че тя трябваше да се опита да скрие реакцията си. Този път обаче не успя. Стискаше гънките на полата си, впила очи в лицето му, докато накрая той прочисти гърлото си и отклони поглед встрани.

— Говори се, че е откраднал вагон, пълен със злато, собственост на щатския сенатор Брандън. Закарал го в Мексико, но не само златото, а и дъщерята на сенатора. Взел я за заложница, така казват, а татенцето наел съдии и хайки да го преследват от двете страни на границата. И всичко това — само за главата на тоя Морган. Това е. Докато не се завърнал след няколко години, женен за красивата дъщеря на сенатора. И обвиненията отпаднали. Чудя се какво, по дяволите, прави тук?

33

„Денвър Хаус“ се славеше като най-добрият хотел в областта и чак на север до Санта Фе. Тази вечер управителите му бяха решили да блеснат. От мазетата бяха извадени вина от най-добри реколти, имаше всякакво месо, пушена пъстърва и прясна риба. От фермерките купиха пилета. Всичко бе приготвено за гостите. Полилеите — свалени и почистени, а подовете и масите — лъснати, докато всичко заблестя. Дори се разнесе слух, че ще има танци от тия, които дамите толкова обичаха.

Елизабет чу от Мартин, че мъжете говорели за това от снощи. Щеше да бъде празнична вечер. Но нейното настроение не беше празнично. Бе прекарала цялата нощ в плач, след като написа и изпрати по Доминго отговор на хладната бележка, която Мартин бе донесъл от Стив.

Нямаше нужда господин Морган да си прави труда да идва да я взема. Ако го направеше, тя щеше да откаже да отиде. Но тя възнамеряваше да се присъедини към останалите — защо пък не.

„Бет, съжалявал, че загубих самообладание — бе надраскал той. — Надявам се, че ще облечеш роклята, която ти донесох, когато дойда да те взема. Мисля, че ще ти отива. — И по-надолу: — Все още смятам, че има какво да си кажем и има нещо, за което бих искал да те помоля.“

Никога нямаше да я помоли да се омъжи за него, защото бе женен. И със сигурност имаше любовници навсякъде, където и да отидеше. Беше я пожелал само защото нямаше друга на разположение. Щеше да му покаже колко го мрази. О, трябваше да го направи!

Елизабет пристигна в хотела заедно с Мартин Бърнисън. С високо вдигната глава. Тя знаеше, че другите жени, всичките й „приятели“, които и така шушукаха зад гърба й, още повече щяха да я одумват, като ги видеха. Е, добре, пада им се!

Бе подготвена за всичко това, но се оказа неподготвена за красотата на Лорна Прендъргаст — облечена в елегантната си бална рокля и блестящи диаманти по шията и ръцете. Пръстите й собственически почиваха на рамото на Стив Морган. Не бе подготвена и за погледа, който й хвърли той, когато я видя — разочарование, преминаващо в дива ярост, което едва прикри.

Елизабет трябваше да бъде поласкана от факта, че Стив веднага изостави Лорна с някакво набързо измислено извинение и прекоси залата, насочвайки се към нея. Бет изпита желание да изчезне, но все пак промълви с треперещ глас:

— Мартин!

Мартин Бърнисон внимателно разтвори вкопчилите се в ръката му пръсти, след това ги стисна леко.

— Скъпи, мисля…

Мартин твърдо рече:

— Това е нещо, с което трябва да се справиш сама.

Дали не се съобразяваше с това какво биха си помислили хората? Без да продума, Стив стисна със стоманените си пръсти китката на Елизабет и поведе младата жена през залата, без да обръща внимание на сподирилите ги от всички страни погледи.

Бутна я в един далечен ъгъл между широка, отрупана с ястия маса и огромен съд с палма.

— Защо, по дяволите, не си с роклята, която ти купих?

Обхвана я безразсъдство и тя отвърна смело:

— Защото не ми отива. Разголва ме прекалено много, а жените тук не се обличат по такъв начин, ти го знаеш. Освен това, винаги си харесвал тази рокля.

След много колебания бе облекла черната си рокля от тафта, след като внимателно бе сгънала и прибрала хубавата дреха, която й бе донесъл. Роклята от бродирана коприна сигурно струваше цяло състояние. По плата бяха останали петна от сълзите й, но той никога нямаше да разбере това.

— Мили боже, Бет! Виждаш ли какво са облекли Лорна и майка й. Уважаващите себе си жени носят рокли, които показват ръцете им и имат деколте! Какво те интересува хорското мнение?

Тя не разбра как успя да запази гласа си спокоен.

— Интересува ме, защото тези хора са ми съседи и приятели, защото възнамерявам да прекарам остатъка от живота си сред тях.

— Разбирам. — Гласът му бе станал опасно тих, а очите му се премрежиха, карайки я да се чувства притисната в този ъгъл. — Какво се опитваш да ми кажеш, Бет? Мислех да те поканя да дойдеш с мен в Сан Франциско. Лорна и майка й също отиват там, а Джак уреди ескорт от войници, поне през територията на апахите. Бих искал да дойдеш, ако съумееш да загърбиш притесненията относно клюките на съседите си.

Мили боже — молеше се мълчаливо, — накарай го да спре да говори, накарай го да спре да ме изкушава, дай ми сила. Тя се изненада от спокойствието в гласа си.

— Ти все още си женен мъж, господин Морган. Или не те е грижа какво ще си помисли жена ти? Как ще ме представиш, като прислужница на госпожица Прендъргаст? — Видя го да поема дъх и се отдръпна при вида на свитите му устни.

— Би трябвало да те разтърся, докато глупавото ти мозъче не се задрънчи — процеди през зъби. А после с внезапен смях: — О, не се притеснявай, че ще направя нещо, с което да шокирам приятелите ти! Но понеже стана дума за съпругата ми, трябва да те уверя, че онзи, който ти е дал информацията, е пропуснал