— Вие сте Франко? Синът на Стив? Аз съм Трент Чаланджър… бях на път към баща ви, когато срещнах момче на голям кон, което ми разказа за случилото се тук. Ще излезете ли най-сетне?
— Простете! — Франко се обърна към мъжете, които бяха заедно с него в къщата, и бързо им прошепна няколко думи, преди да отлости вратата и да пристъпи навън с усмивка на облекчение.
Лора остана като вкаменена край перваза на малкия прозорец.
„Той! — мислеше си тя. — А сега, отгоре на всичко му дължим и живота си! Не искам да му бъда задължена. Презирам подобни мъже… а него повече от всеки друг! Той не се държа много по-добре от онези мръсни войници… само дето ножът не ми бе под ръка. По дяволите! Той е последният човек на земята, пред когото бих искала да се чувствам задължена!“
— Лора! Лора! Излез, сестричке! Какво ти става? Тук има един човек, когото със сигурност би искала да поздравиш.
Анита я разтърси внимателно за ръката.
— Луиза! Какво ти е? Брат ти те вика, за да поздравиш този красив мъж, който малко ме плаши… големия гринго, който уби всичките тези хора! Ела! Или заради раната си останала без сили? Искаш ли…
Лора прекъсна с поглед загрижените думи на приятелката си, протегна се и пое дълбоко дъх.
— Добре съм! Просто се бях замислила…
— Не мисли прекалено за лошите неща, които вече са зад гърба ни! Излез навън, Луиза!
Много скоро Лора пожела да си бе останала в къщата, преструвайки се на изнемощяла от загубата на кръв, за да не трябва да се среща с него. Но я бяха принудили да излезе, а за да е всичко още по-ужасно, той бе настоял да я вземе на коня си. За да се опознаели, както се бе изразил, преди формалностите, които ги очаквали… По дяволите коварствата му!
На Франко не му бе убягнал фактът, че Лора е бясна, но подтикнат от любопитството, което го обзе, забелязвайки как се стрелкат с очи един друг, той също настоя сестра му и Трент да избързат напред, за да обяснят сами за случилото се. Естествено Лора не искаше да се държи невъзпитано с човека, който им бе спасил живота, но въпреки това не се отказваше от упорството си, което я правеше да изглежда още по- комично. Навярно изглеждаше дори така, сякаш тя се боеше от този негодник! Защо трябваше точно той да им се притече на помощ?
Седеше неподвижно в седлото пред него, а докосването и топлината на тялото му я караха да потръпва. Какво ли щеше да каже той сега? Пред другите се бяха държали като напълно непознати, което бе добре дошло за нея. Но защо след това бе настоял да яздят заедно?
Би предпочела да язди с Франко, но брат й бе прекалено зает с това да успокоява все още хлипащата Мариела, и, махайки им за довиждане, бе обещал да се върне навреме за вечеря.
Как можеше да остане толкова безчувствен за отчаяните й погледи и заплашително мръщене? Но не, той се бе престорил, че не забелязва нищо, подканяйки я с дяволски пламъчета в лешниковите си очи да тръгне преди него и да покаже на Трент пътя за хасиендата, където веднага щели да се погрижат за ръката й.
— Първото ти сражение, сестричке! Мама ще бъде горда с теб!
— Да, а татко ще се разсърди, за дето сме излезли, без да се обадим! — сърдито отвърна Лора, преди да се наложи да изтърпи ръцете на Трент Чаланджър около кръста си, които я вдигнаха на седлото.
Лора бе толкова напрегната, че седеше със схванат гръб и не успяваше да събере мислите си.
Само преди няколко часа се бе държал с нея като с някоя евтина уличница… и тя бе изгаряла от желание да го убие. Сега му дължеше живота си и трябваше да се държи вежливо с него, а освен това да понася прекалената интимност на прегръдката му.
— Наистина се радвам, че можете да яздите като мъж. Не разбирам как повечето жени изобщо търпят тези дамски седла.
— Може би като доказателство за истинско ездаческо изкуство! Бихте ли могъл да овладеете един кон, яздейки върху дамско седло, господин Чаланджър? Или да прескочите жив плет?
— Очевидно не! — Тя почти усети хиленето му и можеше да си представи как устата му и цялото брадясало лице се е разкривило в подигравателна усмивка. — Никога не съм опитвал. Между другото, би трябвало да бъдете по-предпазлива с пистолета, госпожице Лора. Особено, когато се къпете на открито. Вместо от такъв мръсен странник като мен, можеше да бъдете изненадана от тези войници.
— Наистина сте непоносим, знаете ли? Държахте се като един отвратителен… е, би трябвало да сте наясно що за стока сте! И повярвайте ми, ако не бяхте сторили за мен това, което направихте, щях да ви убия собственоръчно… също като онези отвратителни войници, които… които… О, проклятие!
Проклинайки слабостта си, Лора преглътна сълзите на гняв и безпомощност. В този миг едно неочаквано движение на коня я накара да се притисне към мъжа, от което раната отново я прободе.
— Ох! — простена тя, шумно поемайки дъх, без да осъзнава, че брадясалата му буза е твърде близо до нейната.
— Ръката ви? — без заобикалки попита той. — Сериозно ли е? Какво сторихте за раната?
— Няма нищо… просто драскотина! Имаше малко кръв, така че я превързахме, това е всичко! За повече нямаше време, а освен това не ме боли особено!
Той докосна импровизираната, подгизнала от кръв превръзка и Лора неволно простена.
В следващия момент той дръпна юздите на коня си и Лора политна към него.
— Стойте мирно. Можете ли да търпите на болка? Трябва да сваля проклетата превръзка, така че се дръжте за седлото колкото можете по-здраво и вдигнете ръката високо, разбрано?
— Какво, за бога, правите? Какво… ох! Заболя ме!
Без сама да разбере как, тя бе свалена от седлото и поставена на нозе, а сега мъжът…
— Вие не сте лекар! Оставете ръката ми на мира… у дома ще ’се погрижат за нея, казах ви вече! Ох!
— Стискайте здраво зъби. Малко ще пари, но ще предотврати отравяне на кръвта, което би ви причинило много повече болка, уверявам ви!
Оказа се почти невъзможно да се отстрани засъхналата превръзка, без раната отново да закърви. Мъжът изля върху нея някаква безцветна течност от едно шишенце, което извади от висящите на седлото дисаги.
А нея наистина я заболя — за миг Лора бе заслепена от болка, от очите й рукнаха сълзи, а от устните й се отрони силен стон, въпреки че момичето бе изпълнило съвета на спътника си и здраво бе стиснало зъби. Почувства как всичко в главата й се завъртя и положи усилие не се унижава повече, падайки в безсъзнание в ръцете му. Почти изпита облекчение от факта, че уловилите я за кръста ръце на мъжа я държаха здраво на земята. Когато изгарящата болка поотмина, той поднесе към пребледнелите й устни някакво шише.
— Ето, глътнете една голяма глътка. Това ще ви облекчи.
Все още малко унесена, Лора послушно отпи, без да се замисля. Веднага след това изплю течността и се закашля, неспособна да изрече нито дума, още по-малко пък да протестира, когато той я вдигна на седлото.
5
Лора бе настояла на вечеря да носи черната си копринена рокля с дантелена яка и строго деколте, която имаше дълги почти до лактите ръкави с подходящи дантелени маншети.
— Но това не е рокля за млада дама, която за пръв път ще срещне своя годеник! — напразно се бе опитала да възрази Филомена.
— Той не ми е годеник, а освен това вече се познаваме, забрави ли?
— Ах, като се има предвид какви парцали бе навлякла, истинско чудо е, че господинът се съгласи да остане за вечеря!
— Той е тук, за да говори с баща ми по работа. А аз ще сляза на вечеря само защото не желая някой да си помисли, че подобна незначителна загуба на кръв може да ме извади от релси! Моля те, Филомена, недей да спориш повече с мен!
— Мисля, че заради това раняване не си съвсем със всичкия си! — мърмореше Филомена. — Щом искаш… ще ти донеса грозната черна рокля, но най-напред трябва да я изгладя. Потърпи няколко минути. И изпий билковия чай, който ти сварих… веднага ще се почувстваш по-добре.
