няколко минути.
— Струва ми се — предизвикателно рече Лора, — че всички мъже са лицемери и развратници… а отгоре на всичко и грубияни!
— Е, признавам, че е трудно да се оправиш с тях. Също и да хм разбереш и харесваш. Но… ах, Лора, бих искала да зная отговорите на всички въпроси! За съжаление не е така. Във всеки случай не и онези, които си задаваш ти… На своите междувременно намерих отговор, но бяха необходими толкова много болезнени години, за да открия онова, което всъщност винаги съм знаела. Мисля, че с него, с баща ти, нещата стоят по същия начин. Трябваше да се изгубим, за да се намерим… и най-вече, за да се разберем един друг!
Филомена донесе черната рокля и я постави разгъната на леглото, след като Джини мимоходом й бе казала, че сама ще помогне на дъщеря си при обличането.
— Сега трябваше да е в леглото и да си почива! — забеляза Филомена с увиснали ъгълчета на устните. — Да излезе от къщи в такива дрехи… при това без нищо отдолу! Да се забърка в някаква битка… с пистолети! — Тя продължи да си мърмори нещо под носа, а излизайки, затръшна вратата след себе си.
Погледите на Джини и Лора се срещнаха в огледалото, преди Джини да повдигне вежди усмихната.
— Без никакво бельо ли, скъпа? Надявам се, не възнамеряваш да се държиш толкова лекомислено, колкото аз някога!
Лора направи нетърпелив жест с ръка и каза, отмествайки поглед:
— Е, добре! Имаше и още нещо! Бе разкъсал ризата ми отпред, за да ме… но това сега е без значение. Още повече, че не се случи нищо. Предполагам, че с тази демонстрация на сила искаше да ме отрезви!
— Хм. Мъжете имат навика винаги да се опитват да го правят! — замислено забеляза Джини и добави по-оживено: — Е, скъпа, наистина ли искаш да слезеш за вечеря? Не мислиш ли, че би било неудобно и за двама ви?
— На него няма да му е неудобно! — Лора се изправи с пламнали от гняв страни. — Той очаква да ми е неудобно и да се крия от него или да го избягвам, а това аз няма да сторя никога. Този лицемер! Ще му дам да се разбере. Какво ще кажеш, мамо? След вечеря ще помоля господин Чаланджър да се поразходим в градината, за да мога да му кажа в очите какво мисля за него. Ще го уверя, че не бих помислила да се сгодя за него, дори ако той бе последният мъж на земята! За него — един мъж, който очевидно е заобиколен от евтини и достъпни жени! Пфу!
— Добре. Смятам, че би трябвало да изясниш становището си пред господин Чаланджър… в случай че у него се е затвърдило някакво погрешно впечатление. Ще настоявам пред баща ти, преди да започне деловите си разговори с нашия гост, да ви даде възможност да поговорите на спокойствие и да разсеете възможните недоразумения помежду си. А сега, скъпа, ела и ми позволи да ти помогна при обличането на тази смехотворна рокля! — очите на Джини блестяха. — На твое място бих пожелала да го заслепя с най- красивия си и скъп тоалет… но в крайна сметка ти не си длъжна да бъдеш като мен и може би това е по- добре за теб!
— Проклятие, сестро! Изглеждаш така, сякаш отиваш на погребение! — не измени на привичната си нетактичност Франко, когато Лора и Джини най-сетне се присъединиха към тримата мъже.
Привършвайки с вечерята, Стив Морган хвърли въпросителен поглед към съпругата си, която го дари с такава широка и многозначителна усмивка, че той се запита какво ли всъщност става дъщеря му и Трент Чаланджър. Не му бяха убягнали някои знаци на едва подтиснато напрежение между тях двамата, което му напомни, че Лора, своенравната му, разглезена дъщеря, постепенно се бе превърнала в жена, която със сигурност бе в състояние да се грижи сама за себе си. Още повече като се има предвид всичко онова, на което я бяха научили те двамата с Джини. В семплата си светлозелена рокля Джини изглеждаше толкова съблазнителна както винаги. Съпругата му бе наистина необикновена жена, а с времето той започваше да вярва, че тя принадлежи единствено нему.
— Тук не отдаваме особено значение на формалностите… както вече навярно сам сте се убедил — промърмори Джини, обръщайки се към госта, докато Стив, който проявяваше необичайно внимание, й придържаше стола.
Вечерята бе сервирана в малката зала, а вратите, които извеждаха към осветения вътрешен двор, стояха широко отворени, за да пропускат вътре топлия вечерен въздух. С всеки лек полъх на вятъра, който полюшваше натежалите от цвят клони, в стаята долиташе мирис на цветя. Светлочервена луна висеше над дърветата като прастар друидски знак. Лора се съсредоточи върху препълнената си чиния и си наложи да хапне поне малко от сервираното й блюдо, вместо да мисли за романтични звездни нощи или за седящия срещу нея мъж.
Промененият външен вид на Трент Чаланджър й бе подействал като плесница, когато заедно с майка си момичето влезе в просторното помещение. Той изглеждаше чист, а вместо изпъстрените с петна от пот прашни дрехи носеше тъмносин памучен костюм и жакет от фина вълна. Очевидно бе подстригал дългата си коса и буйна брада, което му придаваше съвсем различен, по-цивилизован вид.
Но това впечатление бе повърхностно, както Лора веднага отгатна, улавяйки погледа му. Мъжът бе огледал с преценяващ поглед черната й рокля, разкъсвайки я със сребристите кинжали на очите си. Лицемер! Дори учтивата му усмивка бе лицемерна!
„Виж я ти, лукавата малка женичка! — мислеше си Трент. — Отгоре до долу в черна коприна… като някоя проклета гувернантка“ Реши, че не би било зле да запомни тази забележка, за да подхвърли по-късно. Защото той знаеше не по-зле от нея, че неминуемо щеше да има „по-късно“. Сега бяха квит, но тепърва предстоеше главната схватка и един вид развръзка. А след това се надяваше пътищата им да не се пресекат никога повече.
6
Златистожълтата луна вече се бе скрила зад дърветата и сега през полюшваните от лекия бриз сплетени клони и листа проникваше само слаб оранжев отблясък. Тази нощ звездите изглеждаха двойно по-големи от обикновено, а из бръшляна, който пълзеше по ронещия се зидан дувар на вътрешния двор, проблясваха безчет светулки.
Досега Лора и Трент бяха крачили мълчаливо по протежение на дългия вътрешен двор, сякаш ставаше дума за официална разходка по някой градски площад.
Вечерята най-сетне бе свършила. Всички проявиха непоносима тактичност, дори Франко. И въпреки непоколебимото си намерение да говори с господин Чаланджър, което бе споделила с майка си, сега Лора почти отчаяно се питаше не може ли той пръв да наруши мълчанието. „Толкова ли е неспособен да води най-обикновен, вежлив разговор?“ Тя неочаквано спря, а мъжът последва примера й. Но преди още Лора да бе успяла да каже онова, което й бе на езика, гостът я изпревари.
— Хубава нощ за разходки, не намирате ли? — небрежно забеляза Трент и докато момичето събере отново мислите си, той вече бе бръкнал в джоба си. — Ще имате ли нещо против, ако запаля? Навик, разбирате ли… предпочитам моите пурети пред повечето цигари.
— Не, разбира се, че нямам нищо против — отвърна Лора, твърдо решена да не отстъпва от първоначалното си намерение. — Можете да пушите колкото си искате, тук навън или вътре с баща ми и брат ми. Но преди да се върнем в къщата, има някои неща… доста неприятни въпроси… по които би трябвало да поговорим и да изясним позициите си, не мислите ли?
Той бе навел глава, за да запали пуретата си, и когато отново погледна Лора, пламъкът от кибритената клечка се отрази в блещукащите му очи, преди да изгасне.
— Така ли? И какви са тези „неприятни въпроси“, които толкова спешно трябва да изясним, госпожице Морган? Надявах се, че в уханна звездна нощ като тази ще забравим за не твърде учтивата си среща от тази сутрин! Осъзнавате ли, че това е всъщност третата ни среща?
Занемяла от невижданата му дързост, Лора можеше да се закълне, че е видяла по лицето му да пробягва широка усмивка, от която белите му зъби пробляснаха в полумрака. Веднага след това мъжът продължи със същия отвратителен маниер.
— Питам се… когато виждам колко сте променена в сравнение с тази сутрин, не мога да не си задам въпроса, как ли щеше да протече нашата първа среща, ако се бе състояла на лунна светлина!
