Когато сърдитият монолог на Филомена заглъхна по коридора. Лора с въздишка седна на леглото и изпитателно заразглежда превързаната си ръка.
— Филомена? Как е тя?
— Приготвихме специален мехлем, доня Хения. В живота си съм виждала и по-лоши рани, но… Ех, защо не бях останала будна, за да я държа под око? Защо? Трябваше да се досетя, че крои нещо, щом ми позволи да й облека дори корсет! Ех!
— Вината не е твоя — рече Джини и успокоително потупа възрастната жена по рамото. — Дъщеря ми е толкова вироглава и своенравна, колкото баща й и аз, взети заедно. Спи ли сега тя?
— Дали спи? Не! Не, каза, че не искала да спи. Не иска да вземе успокоителната ми напитка. Казва, че искала да участва във вечерята. А освен това — да облече черната си копринена рокля — затворената, с дългите ръкави… за да не се виждала превръзката, казва. И никакъв корсет!
Филомена издаде напред долната си устна и притисна ръка към сърцето си, сякаш бе заплашена от инфаркт.
— Нито веднъж не сложи корсет, доня Хения! Тя казва: „Не ли е годеник и никога няма да бъде! Ах, доня Хения, какво ще правим?“
Джини въздъхна и рече кратко:
— Нищо! Занеси й роклята, която иска, Филомена, а аз ще дойда и ще поговоря с нея. — Сви безразлично рамене и се усмихна на възрастната жена. — Тя е млада, жадна за приключения и избухлива. Но мисля, че когато му дойде времето, ще се научи на всичко. — „Но не и преди да е натрупала нужния опит и да е изстрадала онова, което й е писано… както аз“ — мислеше Джини, останала за миг неподвижна, за да събере мислите си, след като Филомена бе излязла. Хрумна й каква бе самата тя на възрастта на дъщеря си — въоръжена единствено с дързостта и оскъдния си житейски опит, тя искаше да опита, да преживее, да има всичко, което можеше да й предложи животът. Не бе взела предвид възможните изненади, нито Стив, който ъ завинаги бе променил живота й. Стив, нейният съпруг и любим.
А сега, след всичките тези пълни с недоразумения и страдания години — най-сетне неин приятел.
Джини си спомни, че вече бе срещала Трент Чаланджър.
Преди години, ако не я лъжеше паметта. Тогава той бе млад и много импулсивен и бе дал израз на слабостта си към нея, което тя се бе опитала да омаловажи, отнасяйки се с него като със син или по-скоро като с любим племенник.
Но този човек, който бе пристигнал в хасиендата, държащ дъщеря й на седлото си като трофей, не бе вече младеж, а мъж. Суров, кален в битки мъж, който прекалено много й напомняше на Стив такъв, какъвто го беше видяла за пръв път. Един от хората на Джим Бишъп. И без съмнение — твърде неподходящ човек за Лора, поне докато тя не пораснеше достатъчно за този тип мъже. Човек, които можеше да извика на бял свят таящото се в душата на една жена — да събуди нейните чувства и страст. Подобен човек бе способен да я погуби, използвайки слабостите й, ако тя допуснеше… или ако не се научеше да се защитава с неговите собствени оръжия.
Имаше обаче нещо, някакви подсъзнателни импулси, някакво скрито привличане между Лора и Трент Чаланджър, което не остана скрито за Джини. Бе го почувствала още в мига, когато Трент посегна да сваля дъщеря й от коня си, поставяйки я на земята така, че Джини неволно погледна първо него.
Колко й бе познато това! И колко добре познаваше силата на това забранено привличане, което се надсмива над всеки здрав разум и логика, над всеки доброжелателен съвет. Джини почука, преди да отвори вратата към стаята на дъщеря, която седеше пред огледалото и се оглеждаше изпитателно.
— Мамо? — Облечена само в една къса риза, Лора се извърна и леко поруменя, сякаш тайните й мисли са били извадени наяве.
— Аз съм! Говорих с Филомена, която в момента глади черната ти рокля, въпреки че я намира неподходяща за случая.
— Филомена винаги намира кусури. За всичко! — раздразнително рече Лора, което накара Джини да смръщи чело.
— Изглежда не си в настроение, скъпа. Сигурна ли си, че искаш да вечеряш с нас? Баща ти и господин Чаланджър вероятно ще се оттеглят колкото е възможно по-скоро, за да разговарят по работа, така че за нас се очертава една скучна вечер, не мислиш ли?
— Защо? Бих искала да попитам татко и господин Чаланджър възнамеряват ли да информират президента Диас за безчинствата на войниците. Сигурна съм, че и Франко би желал да знае какво ще бъде предприето за предотвратяването на други подобни нападения! Мамо, те бяха… те… постоянно си мислех как би постъпила ти на мое място. Останах при тях, при тези двама мъже, преструвах се и се смеех… А след това… а след това, когато те… когато те мислеха, че аз ги гледам, техните груби тела… тогава си вдигнах полата, съвсем бавно, като при това ги дразнех, разбираш ли, мамо? Докато пръстите ми докосваха ножа, който ми даде ти… а след това ги убих, мисля… не, напълно съм сигурна. И двамата. Много бързо. Боже мой, аз убих хора! Говорих с тях… Дразнех ги… играех… а след това играта свърши и аз трябваше… трябваше…
— Зная, скъпа! Зная! Преди време аз сторих същото. — Джини взе дъщеря си в обятията си — момичето бе високо колкото нея, ако не и малко по-високо, — притисна я към себе си, а мислите й се върнаха назад в миналото. — Някога аз също убих човек. Един мъж, който… и до днес не мога да понеса да говоря за това, скъпа моя. Дори и днес, когато зная, че съм в безопасност. Прободох го с нож в гърлото… а преди да избягам, чух проклетата му кръв да избликва от раната, която му бях нанесла. — Мислите на Джини внезапно се върнаха отново в настоящето при нейната пребледняла дъщеря, която се взираше неподвижно в нея, сякаш я виждаше за пръв път в живота си.
— Лора, мислех, че ще успея да забравя тази част от миналото си, но спомените се връщат все отново и отново! Ти си убила два звяра… и си играла театър, за да защитиш себе си и приятелката си, защото си нямала друг избор. Гордея се с теб!
Няколко минути Лора остана неподвижна в обятията на майка си, а от очите й се стичаха сълзи. Приличаше на дете, което опитва да се овладее. Накрая рече:
— Не съжалявам за това, което сторих. Вече не. През цялото време си мислех: „Мама би постъпила по същия начин.“ Действах така, сякаш бях ти, мамо — толкова красива, толкова самоуверена. Но със сигурност ти не би постъпила така, поне не тогава.
— Никой не може да бъде напълно сигурен, докато не се случи нещо подобно и не се окаже, че той просто знае как трябва да постъпи — отвърна Джини. Тя се приближи към прозореца и подметна през рамо: — Лора, не искам да ти се меся и ти не си длъжна да ми отговориш, но… усетих нещо между теб и Трент Чаланджър. Той ми напомня за баща ти, когато бе на неговата възраст… и мисля, че трябва да се пазиш от него!
При тези думи Лора потръпна и отвърна несигурно:
— Значи, забеляза. Надявам се, чувствата ми не са съвсем прозрачни, или греша, мамо? — Тя сведе поглед, въздъхвайки, след това отново вдигна глава и разказа цялата история на първата си среща с Трент Чаланджър, без при това да украси нито неговите, нито своите постъпки и думи.
— Беше… беше много… невероятно странно усещане! Той ме взе за някоя… някоя евтина, малка уличница. И как само се държа с мен… мразя го за това!
— Е, боя се, че точно същото се случи, когато за пръв път срещнах Стив. Бях сбъркала стаята и той ме помисли за проститутката, която бе поръчал при една мадам, която всички наричаха Мими!
— Наистина ли? А после?
— Направи някои много дръзки намеци! Разбира се, без да ми даде възможност да отвърна. Бе започнал да ме целува толкова грубо, че не можех да кажа нито дума, а след това… свали презрамките на вечерната ми рокля, настоявайки да съм се съблечала, при това бързо!
Лора бе ококорила очи, които сега изглеждаха почти ужасени. Момичето чу тихото, приглушено хихикане на майка си.
— Мамо! Направихте ли го?
— Естествено не! Не и при такива условия! Първо му зашлевих една плесница, а след това му казах мнението си за него. При това точно на време, предполагам, защото жената, за която ме бе взел, вече чукаше на вратата. Това бе един от малкото случаи, в които останах безмълвна пред баща ти… поне за
