— Трябваше да се досетя, че ще дебнеш някъде наоколо — каза високомерно тя.
— Съжалявам за Сторми — каза Конър, преди тя да беше успяла да го подмине.
Перото в черното й боне потрепери и тя го изгледа с омраза.
— Как смееш да споменаваш името му? — изсъска.
— Той ми беше приятел — погледът му се плъзна към придружителката й. — Госпожо.
Усмивката й бе кратка, но достатъчна, за да покаже отново на Конър, че Сторми се беше оженил за красива жена.
— Ела, Дженифър — нареди госпожа Уедърс. — Имаме по-важна работа от това да се мотаем тук с този безделник, който би трябвало да бъде обесен, вместо да му се позволява да се разхожда сред почтените хора.
— Но…
— Не спори с мен, момиче. Този път може би ще успеем да си свършим работата, без да ни попречат.
Дора Уедърс се понесе към универсалния магазин от другата страна на улицата. Джени понечи да тръгне след нея, но се спря.
— Господин О’Браян, Сторми винаги говореше само хубави неща за вас. Той ми писа преди послед…
— Дженифър!
Джени се усмихна отново, сви леко рамене, сякаш искаше да се извини, и побърза да заеме обичайното си място зад свекърва си.
Конър се усмихна след нея. Рамото му пулсираше от болка, стомахът му се бе свил от притеснение, къде ли можеше да е жена му, и той беше в настроение да се радва на малки прояви на човечност като тази, предложена му от Джени Уедърс. Това момиче имаше силен характер. Сторми си беше подбрал добра жена. Защо добрите хора като Сторми умираха, а боклуци като Едгар Брейдън оставаха живи?
Защото такъв беше светът.
Циникът в него стегна хватката си. Конър поклати глава с отвращение. Време беше да се връща при Сток. Той знаеше това, но проблемът беше, че не можеше да накара краката си да преминат от другата страна на улицата и да го отведат в конюшнята, в която беше оставил коня си.
Нещо го задържаше тук, някаква недовършена работа, която нямаше нищо общо с банкери или адвокати. Една жена с руса коса и кафяви очи, която не искаше да го остави на мира, независимо колко близо или колко далече беше от него.
Погледна първо надясно, след това наляво. Няколко каруци и около дузина ездачи се движеха бавно надолу по улицата. Той почти не им обърна внимание, а се замисли, опитвайки се да се постави на мястото на Кристъл.
Не бе успял да измисли кой знае какво, когато една от каруците спря точно пред него. Кристъл се втренчи в очите му от мястото си на седалката. Беше облечена в роклята и елека от еленова кожа, но шапката й беше отметната на гърба. Кичури руса коса обрамчваха лицето й, а тъмните й очи бълваха огън.
— Значи не си заминала — каза той и мислено се скастри за глупостта си, че бе почувствал облекчение.
— Сваляше ли я? — попита тя. Звучеше толкова ядосана, колкото бе била в кухнята преди няколко часа.
— Кого? — попита той с непресторено учудване.
— Знаеш кого. Наблюдавах ви от другата страна на улицата и се чудех колко далеч смяташ да стигнеш, при това точно с нея и точно днес.
— Не знам какво те е разстроило толкова много. Бих ти предложил да слезеш, за да ти обясня някои неща, но се страхувам, че може пак да ме удариш.
— Свърших с ударите. Само наранявам себе си.
Той тъкмо щеше да й каже, че това не беше точно така, когато се чу изстрел. На улицата настана бъркотия и някаква жена изпищя. Кристъл стисна устни и сграбчи юздите, за да овладее коня. Конър погледна покрай нея и забеляза Едгар Брейдън да язди право към каруцата, размахал револвер в ръка.
— Стой, копеле! — извика Едгар.
Конър имаше представа кого имаше предвид Брейдън. Той поклати глава с отвращение и плъзна ръка близо до револвера си. Още един Брейдън, с когото трябваше да се разправя. Това означаваше, че му предстояха само неприятности.
Глава 11
Кристъл наблюдаваше как баща й спира и прибира револвера си. Дори не си беше помислила, че той е способен да застреля Копър.
Тя затвори очи за няколко секунди и се зачуди с какво беше заслужила скапания късмет, който имаше този ден. Първо се беше направила на глупачка, като бе ударила Конър и за малко не си беше счупила ръката. След това, докато бе купувала някои неща в универсалния магазин, я бяха гледали с неприкрито презрение. А преди малко бе видяла как съпругът й си говори с двете жени, които се бяха държали с най- голямо презрение към нея.
Не че Конър бе обърнал голямо внимание на Дора Уедърс. Кристъл смяташе, че той би я заменил с Джени Уедърс, като бе мислил, че вече е напуснала града. Той можеше да отрича колкото си искаше, но тя не беше толкова глупава, колкото Конър си мислеше, че е.
Драматичната поява на баща й беше капката, която бе преляла чашата. Той си седеше на седлото и гледаше гневно Конър, който му отвръщаше със спокоен и уверен поглед, като че ли половината град не го гледаше от улицата и от прозорците на магазините.
Кристъл не смяташе, че Конър е в опасност, поне не физически, но беше готова да се откаже от любимия си жребец, само и само да си спести поредното унижение. Въпреки че ако бяха останали насаме, щеше да се опита да му извие врата.
— Не нанесе ли достатъчно вреди на семейството ми? — разнесе се гласът на Едгар толкова високо, че всички го чуха.
Кристъл се втренчи с удивление в баща си. Той никога не говореше толкова високо. Лицето му беше зачервено като домат, а обикновено безупречният му костюм беше покрит с прах от бързата езда.
Тя погледна Конър.
— Какво си направил?
Той повдигна съвсем леко тъмните си вежди.
— Имаш предвид жената, с която говорех ли?
— А-ха! — тросна се тя. — Значи признаваш.
Конър сви рамене и съжали за това.
— Нищо не признавам, защото не знам какви са обвиненията.
— Тогава защо потръпна, ако не от угризение на съвестта? — внезапно я осени една ужасна мисъл. — Ранен си.
— Денят не беше особено приятен.
— За това няма как да не се съглася с теб.
— По дяволите! — изкрещя Едгар — Аз си седя тук, готов да извадя револвер срещу теб, а вие двамата се джавкате. Отговори на въпроса.
Конър се усмихна извинително на Кристъл.
— Забравих какъв беше — каза той, като говореше тихо, за да бъде чут само от Кристъл и баща й. Зяпачите сигурно щяха да се изядат от яд. Получутият спор не можеше да бъде предаден лесно на онези нещастници, които не бяха в града по това време.
Кристъл го подсети.
— Той искаше да знае дали си нанесъл достатъчно вреди на семейство Брейдън.
Конър хвърли един поглед на Ройс.
— Сигурно си видял Ройс.
