— Разбил си лицето на момчето ми.
— Какво? — подскочи Кристъл.
— Не цялото — каза Конър, сякаш това обяснение беше достатъчно. — Пък и той пръв стреля по мен. Ако боят беше като състезанията с коне, бих казал, че той спечели на косъм. Нищо лично, нали разбираш.
Кристъл се надигна от седалката.
— Ройс е стрелял по теб?
— Драскотина. Права беше за мерника му. Той не може да си служи добре с оръжието.
— Трябвало е да те убие. Навлязъл си на наша земя — каза Едгар.
— Бях на гроба на баща си. Стори ми се, че е време да му се извиня затова, че пропуснах погребението му.
Внезапно целият ден прие съвсем различен смисъл за Кристъл. Гневът, който чувстваше към Конър, се изпари и тя бе изпълнена с обич и съчувствие.
— Съжалявам, Конър. Сигурно ти е било трудно.
Кристъл знаеше къде се намираха семейните гробове. Даниъл О’Браян й ги беше показал веднъж, докато бе развеждал нея и майка й из ранчото. Тя се опита да си представи Конър на хълма, как е гледал земята, която трябваше да бъде негова и се е сбогувал с баща си.
Трябваше да бъде там с него, както подобаваше на истинска съпруга, каквато искаше да бъде. Кристъл се почувства по-безполезно отколкото когато и да било в живота си.
В далечината се чу гръмотевица. Баща й изсумтя. Конър остана загледан в нея в продължение на няколко секунди, след което погледът му се отмести към дъждовните облаци.
— Стой далеч от момчето ми — каза Едгар. Сега той говореше тихо, сякаш бе осъзнал какъв спектакъл разиграваше пред зяпачите.
— Той е на двайсет и шест — тросна се Кристъл. — Вече не е момче.
— Така е. И е по-добър мъж, отколкото който и да било О’Браян.
— Кой тогава си седи вкъщи с разбит нос?
Кристъл осъзна, че да се противопоставя на баща си, ставаше все по-лесно. Вече не живееше под неговия покрив и това й придаваше смелост.
Едгар погледна Конър с неописуема омраза.
— Стой далеч от земята ми. Имам правото да те изритам оттук. Алонсо Рийд е добър шериф. Той ще ме подкрепи. Всъщност още сега бих отишъл да му кажа какво се е случило днес, но той не е в града, а заместникът му е глупав като магаре.
Конър не отстъпи.
— Не ме интересува какво казва шерифът. Искам достъп до гробовете.
— Премести ги.
— Не.
Едгар се стресна. Конят, впрегнат в каруцата, се размърда неспокойно и Кристъл хвана здраво юздите, като не сваляше поглед от ръката на баща си.
— Татко, той не иска много — каза тя.
— Защитаваш го, така ли? Мислех, че той не те иска.
Думите му я нараниха и тя премигна, за да пропъди сълзите. С крайчеца на окото си забеляза, че Конър я наблюдава внимателно. Той изглеждаше, сякаш искаше да каже нещо. Положението беше достатъчно неприятно и без да слуша какво имаше да казва Конър.
Можеше двамата мъже внезапно да се озоват на една страна, против нея.
— Бях с него през цялата седмица — побърза да каже Кристъл. — Сигурно си се досетил къде съм отишла.
— Знаех още от самото начало. Един от каубоите те проследи. Исках да знам какво ще направиш, след като те изхвърлих. Ти постъпи точно както очаквах: като куче, което е било сритано няколко пъти и въпреки това се връща при мъжа, който го е сритал.
Лицето на Кристъл пламна от срам не защото баща й не беше прав, а защото сравнението му беше вярно.
Тя погледна към Конър, като й се искаше да му каже, че думите на баща й не са я наранили, и си мислеше, че него го беше грижа поне малко за нея.
— Кристъл, не е необходимо да търпиш това. Мога да го накарам да престане.
— Можеш ли? Съмнявам се. Освен ако не си като Ройс и не застреляш всеки Брейдън.
— Не всеки Брейдън заслужава това.
В гласа му се долавяше нотка на нежност и Кристъл едва се сдържа да не се разплаче.
Едгар обаче разбра думите на Конър по друг начин.
— Погледни истината в очите, момиче. За него ти не си струваш дори куршума. Джъджмънт каза, че си най-обикновена домашна прислужница и нищо повече. Не знаех, че това ти харесва.
— Не съм му казвала подобно нещо.
— Той сам се е досетил от малкото, което си му разказала.
— И ти е казал? Не е в негов стил.
— Аз го убедих да ми каже къде е прекарал последните няколко следобеда.
Кристъл си пое рязко дъх.
— Нали не си го наранил?
— Нямах възможност. Майка ти се развика и дори Хелга се намеси. Скоро ще се отърва от тази тъпачка. Обичам жени, които си знаят мястото.
Той погледна отново Конър и очите му заблестяха от неестествена злоба.
— Изненадан съм, че си приел обратно дъщеря ми. Преди сякаш изгаряше от нетърпение да се отървеш от нея. Трябва да е добра в леглото.
На Кристъл й се искаше да умре. Ръката на Конър се плъзна към револвера му. Тя се опита да се изсмее, но смехът й прозвуча фалшиво.
— Татко, това е между нас двамата. И без друго няма да остана дълго тук — подхвърли тя безцелно, с надеждата да отвлече вниманието на Едгар от Конър.
— Пак ли те е изхвърлил? Може би не си чак толкова добра.
— Може и да не съм. Може би онова, което направихме с него…
Преди Кристъл да успее да довърши, Конър дръпна баща й от седлото, отне му револвера и го затъкна в колана на гърба си. След това дръпна Едгар към себе си, като го държеше за реверите.
— Ако още веднъж си позволиш да обидиш така съпругата ми, ще те убия. Няма съд в този щат, който ще ме осъди за това. Половината град чу мръсотията, с която ни засипваше.
Едгар изглеждаше готов да отвърне нещо, но един поглед към Конър бе достатъчен да го накара да промени решението си.
Конър го пусна, подръпна реверите му и се усмихна. В усмивката му обаче имаше студенина, която накара Кристъл да потръпне. Никога досега не го беше виждала толкова безмилостен, колкото беше сега.
— Върви си по пътя, Брейдън, а аз ще вървя по моя.
— Още не сме свършили — изръмжа Едгар, но смелостта го беше напуснала.
— За днес свършихме — погледът на Конър се спря върху Кристъл. — Наближава буря. По-добре да си тръгваме.
Тя се втренчи изненадано в него.
— Но…
— Ти си жена, която обича да спори, това е сигурно — Конър говореше на висок глас, за да могат да го чуят зяпачите. — Довечера можеш да ми сготвиш нещо вкусно, а след това ще запалим огъня и ще слушаме дъжда.
Кристъл успя да изтрие изненаданото си изражение.
— Звучи добре — каза тя, като се чудеше коя част от изявлението беше по-голяма лъжа — тази за вкусната храна или тази, че двамата щяха да седят заедно след вечеря.
Конър се качи до нея и хвана юздите.
