— Хелга Вернер.
— Аз съм…
— Да, знам — тя се обърна отново към мивката. Конър огледа кухнята. Всичко беше излъскано до блясък — от стената зад печката до мивката и пода. Нещо обаче липсваше.
— Къде е плювалникът?
— Няма го.
— Няма го…
— Да. В кухнята няма място за такава мръсотия.
Нищо чудно, че Сток бе тръгнал за обора. На Конър му се прииска да беше станал свидетел на сблъсъка между двамата. Хубаво щеше да бъде да види как някой друг е подложен на адски мъчения.
С тази не твърде добронамерена мисъл той мина край жената и влезе в дневната Кристъл и брат й Джъдж седяха на дивана с гръб към него. Беше свалила бонето си и бе разпуснала прекрасната си коса. Докато гледаше момчето, тя дори се усмихваше. Наистина се усмихваше. Конър отдавна не бе виждал такава нежност, изписана на лицето й. Тя беше толкова вглъбена в разговора с брат си, че дори не забеляза, че Конър беше влязъл в стаята.
Дъждът се стичаше по прозореца, а в камината беше запален огън. Това беше онази уютна домашна картина, която Конър беше описал на Едгар Брейдън, с тази разлика, че двете деца на Брейдън бяха участниците в нея, а той беше само външен наблюдател.
— Искаше ми се да имам фотоапарат — казваше Джъдж. Той говореше оживено, ръката му почиваше на облегалката на дивана и Конър забеляза, че ръкавът му стигаше едва на пет сантиметра от китката.
Джъдж се смееше. Звукът беше толкова момчешки, че Конър остана на мястото си и се заслуша в разговора. Джъдж изобщо не приличаше на Джеймс, който бе по-едър дори на четиринайсетгодишна възраст, но звучеше като него. От вслушването в смеха трябваше да го заболи, но това не стана. Вместо това Конър си спомни едно по-добро време.
— Първия път, когато тютюнът улучи плювалника, си помислих, че Хелга ще избухне по средата на кухнята. Знаеш я каква е, като започне да говори на немски. Адски ме уплаши и веднага се ометох на верандата.
— Не забравяй, че къщата е негова — каза Кристъл, но не се опита да защити Сток твърде категорично.
— Той започна да й казва точно това, но тя го засипа с истински порой на немски. „По дяволите, жено, говори на английски“ — каза й той и тя извъртя очи — знаеш как — и каза, че щяла да го направи, ако и той говорел на английски.
Усмивката на Кристъл стана по-широка, но тогава тя забеляза Конър в рамката на вратата и усмивката й се изпари мигновено.
Конър почувства необяснимо раздразнение. По дяволите, той не беше направил нищо, просто бе влязъл в тази стая.
Джъдж също погледна към него. Той също беше престанал да се усмихва.
Момчето скочи на крака и застана срещу Конър, като го гледаше с присвити кафяви очи. Кожата му беше станала кафява от слънцето и беше по-високо, отколкото се беше сторило първоначално на Конър, въпреки че едва ли тежеше повече от петдесет килограма с мокри дрехи. Джъдж стоеше между Конър и дивана и не подаде ръка. От друга страна, ръкостискането беше за мъжете, а той беше просто момче. И при това Брейдън.
Кристъл застана до брат си.
— Това е брат ми Джъдж.
— Той ме помни — каза момчето. — Аз присъствах, когато те върна.
Джъдж говореше, сякаш Кристъл беше някаква нежелана покупка, която Конър бе решил да върне. Доколкото Конър си спомняше, най-младият Брейдън не я беше накарал да се почувства повече добре дошла, отколкото останалите членове на семейството й.
— Джъдж и Хелга са донесли някои от нещата ми — каза Кристъл и сви леко рамене. — Дрехи и други неща. Мама ги изпратила. Решила, че може да имам нужда от тях.
Погледът й мълчаливо го молеше да не споменава нищо за скорошното й заминаване.
— Много любезно от страна на майка ти — каза Конър.
Кристъл въздъхна с облекчение, но момчето сякаш не забеляза това и отново заговори:
— Тя се страхуваше, че татко може да изгори всичко, защото се беше ядосал заради Ройс. Когато той излезе, тя веднага ни прати тук — Джъдж се поколеба. — Той искаше да отиде при шерифа, за да повдигне обвинение срещу теб. Предполагам, че не го е направил.
— Опита се. Само че когато ме видя, се разстрои толкова, че забрави за всичко друго. Когато с Кристъл си тръгнахме, той вече не беше в настроение да прави каквото и да било, освен да се прибере у дома.
— И него ли си ударил?
— Мислех да го направя, но се въздържах.
— Как е Ройс? — попита Кристъл.
— Не е толкова красив, колкото беше — очите на момчето заблестяха. — Лицето му е насинено, а носът му никога няма да бъде същият.
Двамата се разсмяха и Конър почувства пристъп на ревност заради лекотата, с която братът и сестрата общуваха помежду си. Имало ли бе подобно нещо между него и жена му? Може би. Преди сватбата им.
Двамата сякаш внезапно осъзнаха, че Конър ги наблюдаваше, и Джъдж избърса длан в панталона си.
— Аз изчезвам — каза той.
— Трябва ли да си тръгваш толкова бързо — попита сестра му. Гласът й съдържаше умолителна нотка, но Джъдж не я долови.
— Няма нужда да бързаш — намеси се и Конър.
Джъдж го изгледа тревожно. Конър долови недоверието в изражението му.
— Предпочитам да съм в „Дъсчения лагер“. Там има само жени.
— Не всички мъже са лоши.
— Може би — изражението му обаче показваше, че опитът му го беше научил на противното.
Джъдж погледна сестра си.
— Добре ли се държи с теб — той говореше, сякаш Конър не беше в стаята.
— Разбира се. Той ми е съпруг.
Само че Едгар Брейдън също си имаше съпруга, а нямаше човек, който можеше да си помисли, че някога Анабел Брейдън бе живяла спокойно — поне не човек, който познаваше семейството.
Веселието, което бе царувало в стаята само преди няколко минути, беше изчезнало. Джъдж заобиколи дивана и застана пред Конър, като го гледаше предизвикателно. Конър отстъпи встрани. Дългите крака на момчето го пренесоха бързо през кухнята. Джъдж излезе навън и затръшна вратата след себе си.
Хелга спря разопаковането на покупките и поклати глава.
— Какво му стана? — попита Конър, като се чудеше защо трябва да се чувства виновен за това, че нечий чужд син беше нещастен.
Кристъл не му отговори, мина край него и излезе навън след брат си.
— Той си мисли, че си като баща му — каза Хелга.
— Или като брат му.
— Никой не може да бъде като онзи Schweinehund.
Конър не знаеше какво означаваше последната дума, но тонът на Хелга му подсказа, че трябваше да се съгласи с нея.
— Хелга — извика Кристъл от верандата, — ела. Джъдж е решил, че трябва да тръгвате, и е прав. Дъждът спря. Трябва да се приберете, преди да завали отново.
Хелга изгледа Конър със студените си тевтонски очи.
— Да не сте посмели да я нараните, хер О’Браян.
Думите й не бяха точно заплаха, а по-скоро заповед. Тя мина край него и излезе навън. Конър отиде на верандата и се загледа в отдалечаващата се каруца. Момчето държеше юздите, а германката седеше с изправен гръб до него.
