Тя му хвърли бегъл поглед, след което обърна на дръжката на вратата повече внимание, отколкото й се полагаше.
— Предполагам, че си добре.
— Защо нямаш нищо повече?
— Какво? — попита тя, тъй като не беше сигурна дали го беше чула добре.
— Каза, че Джъдж е донесъл всичките ти вещи. Къде са старите снимки? Миниатюри. Дневник. Мислех, че всички момичета имат такива неща.
Гласът му бе тих, настоятелен, изпитателен.
— Предполагам, че някои го правят — тя прокара ръка по рамката на вратата. — Някога, когато още живеехме във Вирджиния, си водех дневник, но след това намерих Ройс да чете части от него пред няколко от каубоите…
Гласът й й изневери, но тя си наложи да продължи, оставяйки полузабравения спомен за тази случка да се върне отново.
— Един младеж, когото много харесвах, слушаше заедно с останалите. Бях го споменала в дневника си, при това неведнъж. Сигурно е бил изненадан, защото дори не бях говорила с него. Каквато си бях страхливка, избягах, преди някой да ме забележи, но същата вечер изгорих глупавите си писания и никога повече не можах да погледна този младеж в очите. Сигурно не е означавал много за мен, щом като дори не си спомням името му.
Тя се опита да се разсмее, но смехът й не прозвуча убедително.
— След това не съм колекционирала нищо. Предполагам, че съм мислила първо да започна истинската част от живота си и едва тогава да събирам неща, които да запазя.
Той тръгна към нея.
— Кристъл…
Тя вдигна ръка, за да го спре.
— Не исках това да прозвучи като оплакване. Подобни неща имаха значение за мен преди много години. Когато се преместихме в Тексас, бях твърде заета, за да се тревожа за такива глупости. Твърде заета и твърде реалистично гледаща на живота.
Погледът й се спря на разтуреното легло и бързо се отмести. Тя огледа голите стени на стаята, високия гардероб, плота на тоалетната масичка, на който имаше леген и кана с вода, масата до леглото, на която беше поставена лампата.
— Ами ти? Къде са нещата, които си събирал?
— Малкото, които имах, останаха в ранчото. Това беше преди войната. Парчета скали, един ръждясал нож и кехлибарена стъклена бутилка, която намерих да плува в потока. Момчешки неща. Сигурен съм, че отдавна са изхвърлени.
— В Ню Йорк нищо ли не си събирал?
— Пари и коне.
Тя си пое дълбоко дъх.
— А жени? Винаги съм искала да те питам за това.
— Имаше една, която имаше значение за мен. Възнамерявах да започна живота си по-късно, когато се върнех в Тексас.
— Значи имаме нещо общо.
Погледът й срещна неговия. Кристъл сподави вика, който напираше в гърлото й. Не можеше да продължава да се държи спокойно и уверено. Внезапно Конър се озова до нея. Тя беше отворила вратата наполовина, когато той я затръшна и сложи ръце от двете страни на рамката, заклещвайки Кристъл по средата.
Тя остана с гръб към него, но можеше да си представи съвсем точно как изглеждаше той, докато стоеше толкова близо до нея.
— Не си тръгвай — прошепна той близо до ухото й.
— Не съм дошла тук, за да те подмамя.
— Знам. За да го направиш, не е необходимо дори да бъдеш наблизо. Преди малко те излъгах. Не се тревожех за дрехите ти. Исках да ги докосна, да ги помириша, защото бяха също толкова близо до теб, колкото аз бих позволил на себе си.
Тя поклати глава, опитвайки се да не обръща внимание на тихите, съблазнителни думи и огъня на страстта, който разпалваха у нея.
— Утре ще се мразиш — гласът й беше почти хленчещ. — И което е по-лошо, ще мразиш мен.
Той я обърна с лице към себе си. Погледът му се впи в очите й, а дъхът му стопли бузата й.
— С теб вече сме оставили любовта и омразата зад себе си. Всичко между нас е много по- първично.
Искаше й се да му каже, че любовта не може да бъде оставена, че тя беше най-дълбоката и най- жизнената връзка, която съществуваше между мъж и жена.
Но ако го направеше, щеше да го отблъсне, а след това щеше да умре от мъка.
Гръмотевица разтърси къщата. Конър целуна ъгълчето на устата й.
— Желая те повече, отколкото съм желала нещо през живота си. Желая те повече, отколкото когато се срещнахме за първи път, а не мислех, че подобно нещо е възможно.
— Имаш ме.
Думите излизаха от сърцето й, но тялото й пулсираше и гореше.
— И мога да правя с теб каквото си поискам.
— Не знам всички възможности.
— Аз ще те науча — Кристъл не можеше да диша. Не можеше да мисли. Моментът бе твърде ценен за такива баналности. Не й се искаше всичко да свърши.
Тя вдигна камизолата и се изсмя, опитвайки се да флиртува, въпреки че не знаеше как.
— Искаш ли да облека това.
— Мислех си, че по-скоро предпочитам да съблечеш нещо.
Веселието я напусна.
— Недей да започваш това, без да го довършиш, Конър. Не и този път.
— Не бих могъл, дори и да исках. Ако ти не беше дошла тук, аз щях да дойда при теб.
Кристъл уви камеята в камизолата и я пусна на пода. Докосна гърдите му на мястото, където ризата му беше разкопчана, целуна гърлото му, облиза гъстите косми на гърдите му, като едновременно с това разкопча докрай ризата му и я измъкна от панталона му. Той не й попречи, но дишането му ставаше все по- учестено и тя долавяше топлината на тялото му през нощницата си.
— Дай на мен — каза Конър, съблече ризата си и я захвърли на пода. Кристъл се загледа в превръзката на рамото му и усети как очите й се насълзяват.
— Е, малко съм повреден — каза той, сякаш чувстваше нужда да се извини.
— Може би така ми харесваш. Ти си много по-силен от мен. Това изравнява шансовете.
Той се ухили. Кристъл за малко щеше да припадне.
— Говориш като комарджийка — каза той.
— Такава съм. Ако не бях, нямаше да бъда тук сега.
Тя се зае с токата на колана му, като междувременно изучаваше очертанията на гърдите му. Онова, което се намираше под кръста му, я привличаше, но на Кристъл не й се бързаше, след като бе чакала толкова дълго този момент. Проблемът беше, че тя беше толкова нервна, възбудена и уплашена, че това може да се окаже поредният сън, че не успя да се справи с колана на Конър.
Той отново й помогна, като разкопча колана си, но когато посегна към връзките на панталона си, Кристъл покри ръката му със своята.
— Аз ще го направя — каза тя и наистина го направи, оставяйки пръстите си да се докоснат леко до ерекцията му. Кристъл знаеше какво правеше. Конър също.
Погледът му буквално я изпиваше. Сигурно беше забелязал копнежа в очите й, повдигането и спускането на гърдите й, докато си поемаше дълбоко дъх. Сигурно знаеше какво изпитваше тя, разбираше напрегнатостта й и дори се забавляваше.
Конър взе ръката й, целуна пръстите й, а след това и дланта й.
