Смелостта да обичаш

— Кажи на мама, че я обичам — извика Кристъл.

Джъдж й махна с ръка, без да се обръща назад. Двете хрътки се затичаха с лай след каруцата, но скоро се отказаха от преследването и се върнаха на верандата.

Кристъл се загледа в следите, които каруцата беше оставила в калта.

— Хелга казва, че той е станал още по-необуздан. Понякога не се прибирал нощем.

— В дневната не ми се стори такъв.

— С мен не е. Но това ще се промени, ако нещо не бъде направено.

Тя погледна Конър.

— Знаеше ли, че беше бесен за това, че съм те излъгала? Мислеше ме за слаба, защото съм се огънала пред татко. След това обаче решил, че така може би е най-добре.

„И ти трябва да направиш същото.“

Конър почти я чу да изрича тези думи.

Кристъл се усмихна, но след това го погледна в очите и отново си върна сериозното изражение.

— Най-добре ще е да се захвана с вечерята. Смятах да направя пай на Сток, но не съм сигурна, че ще имам време. Може би ще трябва да се задоволя с…

Нещо накара Конър да докосне ръката й.

— Не е необходимо да го правиш веднага. Седни да си починеш малко.

Тя се втренчи в ръката му, която му се струваше груба и мазолеста може би защото Кристъл изглеждаше толкова малка и мека.

Тя затвори очи за няколко секунди, след което отвърна поглед встрани.

— Мисля, че наистина ще е по-добре, ако се захвана с готвенето. Денят беше дълъг и за двама ни, а не знаем какво ще ни донесе утрото.

Глава 12

Среднощна гръмотевица събуди Кристъл. Тя седна на дивана, стиснала устата си с ръка. Необходимо й беше известно време, за да осъзнае, че трясъкът се дължеше на бурята, а не на изстрела, който беше сънувала.

Изстрелът, който бе убил Конър.

Тя потръпна, уви се плътно в одеялото и се опита да успокои разтуптяното си сърце. Сенки играеха из стаята. Тя си каза, че беше сънувала кошмар, и нищо повече. Съпругът й не лежеше пред огнището и кръвта му не изтичаше, както в съня й. Брат й не стоеше надвесен над него, готов да стреля повторно.

Не, нямаше нищо такова. Стаята беше празна, ако се изключеха Кристъл и сенките, а в камината имаше само догарящи въглени.

Навън обаче бурята вилнееше, а Кристъл не можеше да се отърси от влиянието на съня си. Оказа се невъзможно да заспи отново. Трябваше й някакво доказателство, че Конър беше добре. Той наистина беше ранен; това Кристъл не можеше да забрави. Изпод вратата на спалнята се процеждаше светлина. Дали раната му не се беше инфектирала и не бе причинила треска?

Той не й беше позволил да я почисти, дори не й беше позволил да я види, преди да отиде да си легне, сякаш не искаше Кристъл да се доближава до него, като че ли и тя, като останалите членове на семейството й, щеше да му нанесе някаква вреда.

Тя се уви в одеялото, отиде боса до вратата на спалнята, почука и влезе веднага, защото знаеше, че ако изчакаше той да я пусне, щеше да й се наложи да чака до разсъмване.

Конър беше коленичил в ъгъла, където тя беше подредила вещите си. Беше събул ботушите и чорапите си, но не се беше съблякъл. Когато я забеляза, Конър се изправи бързо и сложи ръце зад гърба си. Кристъл не знаеше кой от двама им изглеждаше по-притеснен.

Разрошената му коса падаше ниско върху челото. Ризата му беше разкопчана наполовина. Изглеждаше прекрасно. Кристъл неволно се наклони към него.

— Не можах да заспя — каза той.

— Не можах да заспя — каза тя.

Заговориха едновременно, след което се разсмяха нервно, защото и двамата бяха неспокойни.

Кристъл отметна косата от лицето си. Дали той бе забелязал, че пръстите й трепереха? Дали знаеш е, че й се искаше да направи същото и с неговата коса.

Обикновено й се искаше той да я гледа, но не и сега. Въпреки че беше покрита от главата до петите, тя се чувстваше ужасно разголена.

Конър се усмихна леко и сърцето й се сви.

— Реших, че тук може би има някои неща, които трябва да бъдат прибрани в гардероба.

Тя се втренчи в устните му.

— Вече ти казах, че и на пода е добре. Достатъчно притеснения създадох на всички.

Конър протегна ръка.

— Трябва да се грижиш по-добре за това.

— О — каза тя, втренчена в камеята, която той държеше в ръката си. — Не съм я видяла. Пристигането на Джъдж и Хелга ме развълнува толкова много, че просто захвърлих всичко в ъгъла.

Той се приближи. Кристъл се загледа в босите му крака. Спомни си как през брачната им нощ пръстите му се бяха докосвали до нейните крака.

Взе камеята от ръката му, като внимаваше ръцете им да не се докоснат, след което погледна с обич изящната фигурка, която почиваше върху основа от тънък аметист, а всичко бе обградено от гравиран златен кръг.

— Дядо и баба ми подариха това за тринайсетия ми рожден ден. Не знам коя е жената, но винаги съм мислила, че прилича на мама Стюарт.

— Красива е.

Нещо в тона му я накара да го погледне. Желанието в погледа му беше толкова очевидно, че я накара да затаи дъх. Тя се отдръпна замаяна назад, знаейки, че го желаеше също толкова, колкото и той нея.

Проблемът беше, че той беше силен, а тя — слаба. Конър нямаше да отстъпи пред желанието си, а тя беше готова да се хвърли в краката му.

Само ако престанеше да я гледа така, щеше да й бъде по-лесно да се овладее.

Кристъл се концентрира върху камеята.

— Това е най-скъпата ми вещ. — „С изключение на халката на пръста ми“ — помисли си тя.

Конър кимна към вещите й в ъгъла.

— Джъдж трябва да е оставил повечето от нещата ти в ранчото.

— Не. Аз нямам много вещи.

— Но той донесе само няколко чифта дрехи за езда и ботуши — Конър бръкна в джоба на панталона си. — И това.

Той вдигна една измачкана камизола с дантели. Кристъл имаше няколко такива женски дрехи, които й бяха слабост. Само майка й и Хелга знаеха, че ги носи под грубите дрехи от еленова кожа. Тя се изчерви.

— Какво прави това у теб?

— Намерих го тъкмо когато ти почука. Почувствах се гузен, сякаш бях направил нещо мръсно.

— А беше ли — думите едва излязоха от устата й.

— Представях си как би изглеждала облечена в това. Нищо повече.

Тя разпозна тона му. Беше същият, който бе използвал през нощта, в която я бе вкарал в леглото. „Мога да ти покажа.“

Тя почти изрече тези думи, но смелите й предложения вече бяха отхвърлени твърде много пъти, за да рискува да бъде наранена отново. Не и след всичко, което се беше случило през изминалия ден.

Тя му обърна гръб.

— Не те проверявах, Конър. Сънувах кошмар, който не успях да пропъдя дори когато се събудих. Видях светлината под вратата ти и поисках да се уверя, че си добре.

„Престани да дърдориш — предупреди се тя. — Кажи каквото имаш да му казваш и излез.“