Той вдигна панталона си и надникна навън. Проклет да бъдеше, ако на седалката на каруцата не седеше майка му, заедно с един от каубоите от ранчото, а вещите й бяха струпани отзад. Само след една седмица тя се връщаше там, където й беше мястото.
Всичко се връзваше. Той не беше очаквал баща му да спазва споразумението твърде дълго. Едгар Брейдън беше мъж, който правеше каквото искаше. Или поне така си мислеше. Той също можеше да бъде манипулиран и Ройс го въртеше постоянно на пръста си.
Майка му така и не беше измислила начин да се отърве от него. Вместо да го ласкае и да му казва онова, което той искаше да чуе, тя стоеше настрани от него. Обичаше децата си, но беше слаба като всички жени.
Хелга също беше в каруцата, а Джъдж яздеше един от конете отзад. Това му заприлича на някакъв проклет парад. Ройс закри лице с ръка. Тази сутрин не беше в настроение да се показва.
— Ставай — нареди той на Грациела, докато минаваше край нея.
Тя потърка лицето си.
— Стани!
Тя се изправи, но отстъпи назад, далеч от него. Докато я гледаше, Ройс се възбуди. Твърде късно; навън вече се чуваха гласовете на пристигналите.
Той приближи лицето си до нейното, за да я накара да види грозотата и да почувства омразата му. Страхът в погледа й се върна. Доволен, той излезе от кухнята и бързо се прибра в стаята си. Грациела му беше отвлякла вниманието твърде дълго. По дяволите. Той предпочиташе повече да не вижда нито нея, нито семейството си.
Не трябваше да позволява нищо и никой да попречи на отмъщението му срещу Конър О’Браян. Щеше да се покрие за колкото време беше необходимо, докато измислеше някакъв план.
Глава 14
В събота, първия ден на май година, два дни след като се беше преместила в леглото на Конър, Кристъл отбеляза две седмици от сватбата им. Конър не спомена нищо по въпроса. Тя също.
С помощта на Сток обаче тя изпече първия си пай. Когато свърши, Кристъл бе стигнала до едно заключение: предпочиташе да подкове някое злобно муле.
Да язди из пасищата заедно със съпруга си, беше по-приятно и така минаха следващите няколко дни. Като се изключеше споменаването на семейството й в молитвите й, тя напълно се бе изолирала от външния свят. Съвестта й изобщо не я притесняваше. Несъмнено семейство Брейдън скоро щяха да се върнат в живота й.
Конър я улесняваше в изолацията й. Когато той беше наблизо, тя не можеше да мисли за нищо, освен за него. Той винаги седеше изправен в седлото, нахлупил широкополата си шапка ниско над челото, а небесносините му очи забелязваха подробности, които биха убягнали на повечето мъже — най-малките признаци за заблуден добитък или приближаваш хищник, особен облак над далечен хълм, лешояд над равнината.
Той носеше триъгълна кърпа на врата си, работна риза и ръкавици, елек с ресни и кожени каубойски панталони. Всичко в него излъчваше мъжественост и той й се струваше прекрасен. Кристъл харесваше особено много панталоните му; те очертаваше краката и задника му по начин, какъвто не бе забелязала у другите мъже. Тя поглъщаше тази гледка като просяк, на когото са подхвърлили комат хляб.
Но най-много от всичко й харесваше начинът, по който той се справяше с конете, като обучаваше някои от тях за подкарване на добитък, други за по-груба работа като впрегатни животни, а няколко за състезания, макар да твърдеше, че никой не би могъл да победи и най-бавната кранта от Саратога.
Кристъл винаги се бе справяла добре с добитъка, но той беше по-добър от нея. Повечето животни не му създаваха неприятности, но от време на време той се изправяше пред някакво предизвикателство — кон, който с изпръхтяване или отмятане на глава или по някакъв друг начин показваше, че няма да позволи да бъде командвано от друг.
В такива моменти съпругът й забравяше за нея. Струваше й се, че той и животното съществуваха единствено един за друг. Той никога не търсеше сблъсък, никога не показваше кой е господарят по начина, който използваха останалите каубои; начин, който повечето пъти се оказваше неуспешен, а ако бъдеше успешен, пречупваше завинаги духа на коня.
Конър се приближаваше бавно, винаги така, че конят да го вижда ясно и отдалеч, след което започваше да гали гривата му и да му говори така, че единствено животното го чуваше.
След известно време успяваше да накара коня да направи всичко, което искаше от него, без нито една от страните да загуби достойнство или дух. Често и двамата се изпотяваха доста, но дори когато обучението приключеше, Кристъл винаги чувстваше, чете могат да продължат така с часове, без да почиват.
Донякъде това приличаше на любенето й с Конър, на хармонията и ентусиазма, който показваха. Разликата беше, че след работата на пасището или в корала Конър изглеждаше по-спокоен, отколкото когато беше с нея в леглото. Може би не толкова доволен, въпреки че в това тя не можеше да бъде сигурна, но определено по-спокоен.
Кристъл сигурно щеше да го ревнува, ако в такива случаи той не преставаше да показва каквито и да било признаци на напрегнатост. Той имаше цел и успяваше да я постигне. Тя го обичаше толкова много, че не можеше да направи нищо друго, освен да пропъди горчивите си наблюдения и да се радва за него.
Една седмина по-късно, след като беше продал дузина понита в окръг Мейсън, Конър реши, че му трябва нова стока и тръгна да си я набави. След двудневно отсъствие, през което Кристъл се чувстваше безкрайно самотна, той се върна с двайсет коня и с новината, че още двайсет били на път.
Сток й каза, че конете бяха купени от някои от ранчеросите, които изпитвали затруднения.
— Повечето не изгаряха от желание да продават — обясни той, докато белеше картофи вечерта в деня на завръщането на Конър, — но те са практични мъже, а Конър им предложи добра цена. Чрез банкера, разбира се. Той все още не ходи по земите им.
— И какво ще прави с всичките тези коне, когато ги обучи? Той сам каза, че е имал късмет с намирането на купувач за понитата.
— Ще остави някои за разплод, други ще продаде на правителството, няколко може да отведе в Сан Антонио. Мисля, че преди всичко се опитва да си изгради репутация, да покаже на някои хора, че се е върнал тук завинаги. Скоро всички ще научат.
— Разбира се, че се е върнал тук завинаги — каза тя малко прибързано, пропъждайки тревожната мисъл, че Конър можеше да реши да замине. — Това е неговият дом — добави тя по-тихо, — или поне някога е бил.
Сток хвърли един картоф в тигана, след което се зае със следващия.
— Не е моя работа, нали разбираш, но той харчи пари не само за коне.
Той говореше спокойно, но Кристъл долови нотка на безпокойство в гласа му.
Първата й мисъл беше, че Конър си е намерил друга жена, но само защото се чувстваше толкова несигурна в отношенията си с него. Ако имаше нещо, което знаеше със сигурност, то беше, че го оставяше твърде изтощен, за да спи с друга.
— Не е споменал пред мен за други разходи.
— Не се изненадвам. Той никога не е обичал да говори за работа.
Кристъл застана до мивката, обърната с гръб към Сток, и се загледа през прозореца.
— И какво купува?
— Земя. Всеки парцел около старото ранчо, до който успее да се докопа. И за това работи чрез банката. Плаща цена, по-висока от реалната, но той никога не е бил практичен човек.
Сток се умълча и Кристъл разбра, че разговорът беше приключен. За бизнеса на Конър повече не стана въпрос нито тази вечер, нито през следващите дни. Сток повече не повдигна темата, а Конър изобщо не говореше за делата си.
Кристъл се задавяше всеки път, когато си спомнеше думите на Сток Той не й беше казал нищо ново за характера на съпруга й. Разбира се, че Конър не беше практичен. Достатъчно беше да се види как си беше избрал съпруга.
