Откакто се бяха срещнали, той беше спечелил малко, а беше загубил твърде много. Тя неведнъж го бе виждала да гледа замислено към „Бушуак“ с някакъв особен копнеж, който липсваше, когато гледаше нея.
Той вече не я наричаше „любима“ и никога не се шегуваше, че съдбата ги е събрала заедно.
Затова пък говореше колко много му харесвало тялото й. Когато се любеха, той не се въздържаше. А те се любеха често, особено след завръщането му с конете — всяка нощ, а понякога дори и през деня.
Конър сякаш не можеше да й се насити.
Когато забележеше блясъка в очите на Конър, Сток успяваше да изчезне някъде. Кристъл винаги отвръщаше с желание, когато той я пожелаеше.
Обикновено това ставаше в леглото, но една нощ, когато бяха само двамата в къщата, той я облада пред камината. Всъщност това не беше съвсем вярно. По-скоро тя беше тази, която го бе обладала, защото тогава беше единственият път, когато се бе озовала върху него.
Два дни по-късно се случи нещо, което я накара да гледа по-нов начин на връзката им.
Двамата бяха тръгнал и да търсят една кобила с малкото й жребче, които бяха избягали от корала. Намериха ги в една малка горичка близо до потока. Кристъл и Конър слязоха от седлата си. Вятърът подухваше леко между клоните, водата ромолеше тихо. Тревата под краката им беше мека и гъста.
Погледите им се срещнаха.
— Ден е — каза тя, сякаш той не можеше да види слънчевата светлина през клоните на дърветата.
Конър захвърли шапката си встрани.
— Да.
Сърцето й заби, сякаш искаше да изскочи от гърдите.
— Навън сме.
Елекът му се присъедини към шапката.
— Да.
— Това е неприлично, Конър.
— Защо?
— Не е естествено.
— На мен ми се струва съвсем естествено.
Тя облиза устни.
— Някой може да ни види.
— Не мисля, че конете ще имат нещо против.
Той свали кожените си панталони.
Кристъл се почувства като застанала пред змия. Ако настоеше, той нямаше да я бутне с пръст. Въпреки че се тревожеше, последното нещо, което искаше да направи, бе да си тръгне.
Кристъл се съблече до кръста. Ветрецът погали голата й кожа. Зърната й бяха твърди като камъчета, но всичко останало беше меко, топло и влажно.
Той просто стоеше и я гледаше.
— Не ти ли омръзва да гледаш? — попита го тя, тъй като не беше твърде уверена в себе си и й се искаше да измъкне някакъв комплимент от него.
— Не.
Отговорът му не беше многословен, но от начина, по който се променяше мъжествеността му, Кристъл разбра, че гледката му харесваше. Пръстите му разплетоха косата й. Тя си помисли, че така изглежда глупаво, но Конър я харесваше със спусната коса. Щом му харесваше, тя нямаше нищо против.
Тя повдигна гърди и му ги предложи. Конър се нахвърли върху нея, свали останалите й дрехи, повали я на тревата, коленичи между краката й и свали долните си гащи толкова, колкото да има достатъчно свобода на движенията.
Тревата я гъделичкаше и Кристъл се разсмя.
— Мислиш, че съм смешен ли? — той потърка мъжествеността си в краката й.
Смехът й секна.
— Мисля, че си красив.
— Досега никой не ми е казвал, че съм красив — сините му очи сякаш уловиха слънцето. — Звучи почти женствено.
— О, Конър — каза тя, докато се притискаше към него, — женствеността е последното нещо, което имах предвид.
Тя обви крака около него и той я облада бързо, но Кристъл не беше в настроение да се опитва да го кара да бъде по-бавен. Той я караше да се чувства толкова добре, че й се искаше да се разкрещи от радост. И тя го направи.
Кобилата и жребчето избягаха.
— Ще трябва да ги намерим отново — каза той.
— Съжалявам — каза Кристъл, която внезапно се почувства неловко. — Не можах да се въздържа.
— Нито пък аз — каза Конър, целуна я и прокара пръсти през косата й. Той имаше способността да я докосва по начин, който поне за известно време я караше да забрави съмненията си.
Ръцете му започнаха да опипват тялото й.
— Студено ли ти е — попита той, когато Кристъл започна да трепери.
— Не.
Той стисна задника й.
— Искаш ли да полежиш тук известно време.
— Моля те.
— Навън сме.
— Така ли? Не бях забелязала.
Той се разсмя. Кристъл се сгуши в него и положи глава в сгъвката на рамото му. Всичко беше толкова прекрасно, толкова вълнуващо, толкова възбуждащо. Тя щеше да бъде абсолютна глупачка, ако не изпитваше доволство.
Въпреки това не беше доволна. Колкото и приятно да беше, любенето скришом й се струваше някак грешно, сякаш не бяха женени. Когато Конър бе започнал да сваля панталона си, тя бе пропъдила първоначалните си съмнения. Истината беше, че тогава изобщо не беше мислила. Сега обаче мислеше.
Той я беше обладал както се сношаваха конете — внезапно и диво. Дали би направил подобно нещо с жена, която наистина обичаше и уважаваше?
Още по-лошо беше, че тя не беше сигурна дали в целия окръг има друга жена, която би се държала толкова безсрамно. И тя беше също толкова лоша и дива като него. Кристъл не можеше да си представи добрата вдовица Джени Уедърс да предлага гърдите си, сякаш бяха чаша с мляко. Бузите й пламнаха при спомена, но тя знаеше, че щеше да го направи отново в подобна ситуация. Ако Конър се отнасяше с нея по-скоро като с любовница, отколкото със съпруга, то тя трябваше да бъде доволна, че той изобщо имаше някакво отношение към нея.
Може би ако я обичаше, тя щеше да гледа по различен начин на всичко това. Сега обаче Кристъл не можеше да престане да мисли, че същият този мъж, който не бе искал да легне с нея, преди да са женени сега я обладаваше на пода и в гората.
Ръцете му спряха да се движат по тялото й, дишането му се успокои и след малко тя чу познатия звук на тихо хъркане. Звукът беше успокояващ, когато двамата бяха в леглото, но сега я притесняваше. Въпреки че Конър беше толкова близо до нея, й се струваше, че е някъде далеч. Тя се опита да си каже, че хъркането му показваше, че край нея той се чувстваше удобно.
Кристъл се измъкна от прегръдките му, облече се, сплете косата си и сложи шапката си на тила си. Конър изсумтя веднъж, но продължи да спи.
Той изглеждаше толкова безпомощен. За първи път забеляза тъмните кръгове под очите му и изпита срам, че не ги беше забелязала досега. Той работеше много, спеше малко и предизвикваше възможностите си, сякаш го пришпорваха демони.
Ако беше почтена жена, Кристъл трябваше да му каже, че повече нямаше да се любят, докато не си почине. Само че тя не беше такава.
Най-доброто, което можеше да направи, бе да го остави да поспи сега, а по-късно, когато се приготвеха
