да си легнат, да се престори, че е твърде уморена.
Тя му прати една въздушна целувка.
На следващия ден Конър наблюдаваше как Кристъл оглежда за първи път новите коне.
— Първокласни са — каза тя с усмивка, когато се приближи до него в края на пасището. Бузите й бяха зачервени от усилието. Изглеждаше толкова добре. Всъщност тя винаги изглеждаше добре.
Освен това яздеше по-добре от всяка друга жена, която Конър познаваше. На всичкото отгоре разбираше и от коне. За Конър оценката й не беше просто празно хвалебствие.
Той си спомни за предишния следобед. Защо не можеше да стои настрани от нея. Съмнително беше дали начинът, по който Кристъл яздеше, имаше нещо общо с желанието му. Единственият отговор, който можа да измисли, беше, че в тази земя, в която се бе проявил като похотливо хлапе, сега се беше превърнал в похотлив мъж.
А и тя представляваше изкушение, каквото никога не беше срещал.
Конър се загледа в пасящите коне.
— Все още не мога да намеря подходящ за състезания.
— Това ли търсиш в действителност?
— Надбягванията с коне са вълнуващо преживяване, Кристъл. Това е нещо, от което разбирам.
— След няколко месеца, когато лятната жега отмине, край Кервил ще бъдат организирани обичайните надбягвания.
— При това доста добри, ако не ме лъже паметта. Поне така казва Сток.
— Не знам. Татко не ми позволяваше да ходя там.
Той долови нотката в гласа й. Колкото и да му се искаше да забрави за семейството й, не можеше да не се пита дали то не й липсваше. Доколкото му беше известно, тя нямаше новини от тях след посещението на Джъдж преди седмица. Дали и тя страдаше от същото болезнено чувство на загуба, което упорито отказваше да го напусне?
Имаше моменти, когато той искаше да говори с нея за тези чувства, например, когато след вечеря седеше пред камината. Проблемът беше, че между тях разговорите никога не бяха лесни, ако не ставаше дума за коне или за секс.
Затова той насочи разговора към конете, като обясняваше какво беше намислил да прави с всеки един от тях и се вслушваше в забележките й.
Когато на един от хълмовете се появи някакъв ездач, Конър спря да говори и двамата се загледаха в приближаващия мъж. Не му беше нужно много време, за да го разпознае.
— Хамилтън Гейтс — каза Конър и се ухили широко, когато старият му приятел спря пред тях.
Хам се ухили в отговор.
— Предположих, че ще те намеря тук — когато погледна към Кристъл, усмивката му изчезна. — Но смятах, че ще бъдеш сам.
Конър забеляза болката в очите на жена си.
— Хам, това е съпругата ми.
Хам докосна ръба на шапката си.
— Здравейте, госпожо.
— Моля ви, наричайте ме Кристъл. Конър ми е говорил за вас.
— И на мен ми е говорил за вас. Госпожо.
Това не беше открита обида, но се доближаваше до такава. Колкото и много Конър да харесваше стария си приятел, искаше му се Хам да не беше човекът, който му беше казал истината в Сан Антонио.
Той все още мислеше как да се справи с тази деликатна ситуация, когато Кристъл заговори.
— Трябва да се прибера да приготвя обяда. Нали ще останете за обяд, господин Гейтс Аз не съм много добра готвачка, но Сток е така любезен да поправя грешките ми.
Учтива, пряма. Хам измърмори, че е съгласен, и тя се отдалечи. Конър остана загледан след нея, докато тя не се скри зад хребета на един хълм. Когато погледна отново км Хам, забеляза въпросителния поглед на приятеля си. Конър обаче не можеше да даде отговорите, които Хам искаше, тъй като отношенията с жена му не бяха работа на Хам. По-важното беше, че той дори не знаеше какво да каже.
— Мислех, че си тръгнал за Мексико — каза Конър.
— Опитах.
— Няма и месец, откакто замина. Едва ли си опитвал твърде усилено.
— Стигнах до границата на Територията и веднага видях, че там не е Тексас. Просто не беше същото.
— Чувал съм, че там живеели много добри хора.
— Е, имаш ли намерение скоро да си събереш багажа и да тръгнеш към Територията — попита Хам.
— Не.
— През изминалия месец и аз реших, че не искам това. Не разполагам с пари като тебе, но тук също има много добри хора — той замълча за малко. — Добри и лоши.
Хам погледна към къщата и Конър се досети какво имаше предвид приятелят му.
— Освен това тук има повече трева — каза Конър, насочвайки разговора към пасищата. Той започна да говори за новите коне, които беше купил, и за плановете си и не след дълго предложи работа на стария си приятел.
— Тук има твърде много работа за мен и Сток. Ти винаги си се справял добре с конете.
— Това е истински комплимент.
Двамата обсъдиха подробностите, като Хам се закле, че нямал нищо против да спи под звездите, и каза, че парите, които му предлагаше Конър, били повече, отколкото очаквал и дори повече, отколкото печелел преди войната. Не след дълго двамата започнаха да оглеждат конете отблизо и забравиха за случката в Сан Антонио.
През следващите няколко дни Конър ясно забеляза, че Хам не беше забравил как беше започнало всичко с Кристъл. Новият му каубой се държеше учтиво, но не говореше много в нейно присъствие. В резултат тя се държеше настрана, престана да язди по пасищата и започна да си намира работа в къщата, както бе правила през първите дни след нанасянето си тук.
Конър също беше много зает, и то не само с конете си. Той възнамеряваше да разшири двойно къщата. Чрез Сток успя да намери работници, чийто късмет им бе изневерил и които си търсеха някаква работа; те трябваше да започнат строителството още на следващата седмица.
Първоначално Сток възрази.
— Нямам нищо против да спя в обора. Да ти кажа правичката, харесва ми да съм близо до старата ми кобилка.
— Тогава ще построя стая и за теб. Това е твоят имот, Сток. Теб това може да не те притеснява, но мен ме притеснява.
Сток сви рамене, но не каза нищо повече и Конър направи малка промяна в строителните си планове.
Въпреки че беше много зает и обмисляше хилядите идеи, които му идваха наум, всяка вечер Конър си лягаше готов за жена си. Тя идваше при него с желание, каквото той не помнеше, твърде напрегната, за да говори, но изпълнена с дива изобретателност, която го подлудяваше.
Веднъж той я видя пред камината и се опита да я обладае на пода.
— Не — каза тя. — Не е прилично.
— Прилично — никога не я беше чувал да използва тази дума досега.
— Точно това казах.
— И преди сме го правили. Не си спомням приличието да ни е пречило.
— Сега обаче пречи.
Тя го улови за ръка и го отведе в леглото, след което му показа, че въпреки че не искаше да се забавлява пред камината, беше готова да изпълни всичките му желания в леглото — от това да го остави да има пълен контрол над нея до това да завърже ръцете му за таблата на леглото и да го подлуди с устни.
