внасянето на храната. Сервитьорът подреди две места на масата в далечния ъгъл на стаята. Кристъл не бе имала намерение да яде изобщо, както не бе искала и да облича купените от него дрехи или да приеме стаята в хотела, но й се стори, че вместо да говори, може да се концентрира върху картофите, без да обръща внимание на силните му ръце и на начина, по който той я наблюдаваше с крайчеца на окото си.
Конър се нахрани, сгъна грижливо кърпата си, остави я до чинията си и зачака. Кристъл реши, че бе яла достатъчно, и направи същото.
Тя си помисли дали да не се втурне към вратата и въздъхна. Бягството беше изключено.
— Не трябваше да ми купувате дрехи — каза тя.
— Това ли ви притеснява?
— Настоявам да ви ги платя.
— Добре.
Очите й се стрелнаха към неговите. Грешка. Погледът му беше в състояние да разтопи жартиерите й.
— Имах предвид с пари.
— Мислех, че нямате средства.
— Не у мен.
— Тогава ще отидем да ги вземем, за да се почувствате по-спокойна.
Тя преглътна тежко.
— Не можем.
— Защо? Къде са парите ви?
— Ами… — тя се обърка. Беше по-опитна в боравенето с револвер и ласо, отколкото в измислянето на лъжи. — Ще ми ги пратят по пощата.
— Идвате в този град с брат си бог знае откъде, за да вземете писмо с пари.
— Знам, че звучи странно, но е вярно.
— Той беше ли в бара?
— За малко. — Тя затвори очи, за да прикрие срама си. — Докато не ме продаде на онзи мъж, с когото се сбихте на улицата. Размени ме за мулето му.
— Което обяснява защо той си мислеше, че сте негова собственост.
Тя се осмели да го погледне отново. Конър я гледаше с такава топлота и съчувствие, че тя едва не се разплака. Никога през живота си не беше срещала по-добър човек. При мисълта за това сърцето й се сви.
— Скъпа, ти имаш повече проблеми, отколкото си мислех.
Конър не се отказваше.
— Брат ви ви е продал на господин Муле и си е тръгнал.
— Закле се, че никога няма да се върне отново в Тексас — добави тя една лъжа към историята си.
— И не е изчакал още един ден.
— За какво?
— Писмото с парите.
— Не ми вярвате.
— Не.
Тя изправи ядосано гръб, опитвайки се да забрави факта, че наистина беше излъгала.
— Е, толкова по-зле за вас. Парите ще бъдат тук до два дни.
— Кристъл, колкото и да ми се иска да остана, не мога да го направя. Чакат ме на друго място.
За първи път, откакто бе седнал до нея в бара, тя долови настоятелност в гласа му и това я смрази. Нейната задача беше да го задържи на всяка цена в града, а той изглеждаше решен да отпътува.
Кристъл се изправи и приглади полите на новата си рокля, след което се отдалечи от масата. Той я последва и тя се почувства неудобно. По средата на стаята Конър я улови за китката и тя усети топлите му, здрави пръсти върху кожата си.
— Това не означава, че те изоставям. Ела с мен. Така ще знам, че си добре.
„О, боже!“ — помисли си тя, докато се обръщаше с лице към него. Ставаше все по-зле. Поклати отрицателно глава.
— Знаеш ли какво — каза О’Браян. — По-късно ще говорим за пътуване. Ако искаш да си уредим сметките, можеш да ми платиш веднага. — Той замълча за малко. — След това и двамата ще бъдем доволни.
Сърцето й заби силно, а тръпките, от които толкова много се беше страхувала, отново полазиха по кожата й. Трябваше да се чувства ужасена, но затаеният й дъх и слабостта на коленете й не се дължаха на ужас. Никога през живота си не беше оставала насаме с мъж, който да не й е роднина. Беше на двайсет и четири години, стара мома, която отдавна се беше простила с всичките си мечти, но в момента не се чувстваше като такава.
Кристъл отвърна поглед. Тя си напомни, че О’Браян беше мошеник, чаровник със сърце от камък, въпреки че определено имаше топли очи и ръце.
Той пусна китката й и Кристъл отстъпи бавно назад. Конър улови ръцете й, за да я спре, и пръстите му се плъзнаха решително нагоре; допирът му изгаряше плътта й дори през коприната. Той я хвана леко за раменете и тя затаи дъх.
— Кристъл, любов моя, мъжкото търпение не е безгранично.
Тя вдигна очи и го погледна.
— Ти обеща — успя да каже тя и отстъпи още една крачка назад.
Той я последва.
— Една целувка — устните му се спускаха към нейните.
Тя не можеше да се отдръпне.
Конър се приближи толкова, че тя успя да види дори тъмните петънца в очите му, да различи ясно леките бръчки на челото му, да види колко тъмна беше в действителност кожата му.
Кристъл затвори очи. Той я целуна. Устните му бяха най-сладкото нещо, което някога бе вкусвала, и сякаш безмълвно я питаха какво може да даде. Вместо да му се противопостави както подобаваше на почтено момиче, тя осъзна, че ръцете й се плъзгат по врата му и че му дава всичко, което може.
Кристъл го чу да издава звук, който излизаше някъде дълбоко от него, след което и тя изстена тихо.
Усети ръбът на леглото да се допира в задната част на краката й. Как се бяха озовали толкова близо до леглото? Тя се измъкна от прегръдката му и отстъпи встрани, като избягваше да го гледа в очите. Чувстваше се като уловен в капан заек.
Кристъл се озова с гръб към стената и Конър се приближи към нея. Тялото му се притисна към нейното, твърдо и горещо, каквото си го беше представяла, и многократно по-възбуждащо. Цялата сякаш бе обхваната от пламъци. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за него. Някак си той я караше да се чувства защитена от всички неприятности на света.
Целуна я отново. Не можеше да му откаже. Устните й се разтвориха и тя усети езика му да докосва нейния.
Това беше миг на най-голяма интимност. Кристъл сигурно щеше да сметне такова действие за отвратително… преди да бе вкусила Конър. Изстена и го остави да задълбочи целувката. Зави й се свят и тя се вкопчи в него. Сърцето й биеше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.
Той погали ръцете й и пръстите му се отъркаха в страничната част на гърдите й. Тя се притисна към горещото му тяло, без да изпитва никакъв срам, а само желание да получи облекчение на изгарящата си нужда.
Кристъл почти не мислеше за онова, което правеше; беше се оставила да я водят неочаквани инстинкти. Колко прекрасно беше, че не трябваше да преценява какво прави и можеше да се остави само да изпитва тези непознати, но прекрасни усещания.
Тя трепереше, издигаше се, жадуваше…
Внезапно Конър се отдръпна.
Той се втренчи в нея. Кристъл все още трепереше. Тя гледаше ръба на яката му, където започваше бронзовата кожа на гърлото му. Копнежът й прерасна в чувство на унижение. Как беше възможно да се
