промени някога.
Едгар не се отказваше.
— Готов см да заложа значителна сума, че можеш да отвлечеш вниманието му за няколко дни. Ако вече не си объркала всичко — той хвърли с отвращение чашата си на земята и тя се търколи в праха. — Ти си дъщеря на майка си. Време е да започнеш да се държиш като такава. Жените знаят как стават тези неща.
— Аз не знам.
Той изобщо не я слушаше.
— Два дни. Само за това те бях помолил — да го задържиш за два дни и ако…
Той не довърши изречението си и започна да ругае.
Това изненада Кристъл. Баща й никога не ругаеше. Винаги се обличаше официално за вечеря, винаги се държеше учтиво с всички на масата, говореше за времето и за храната, правеше комплименти на домакинята Хелга.
— Ти не си ме молил, татко. Ти ми каза, че той е един закоравял мошеник, който е изоставил баща си и брат си и е потърсил безопасност на север, че е отказал да се върне у дома след смъртта на брат си. Каза ми, че е променил решението си едва когато Даниъл О’Браян му писал, че е на смъртно легло.
Едгар се приближи към нея и тя долови дъх на уиски.
— Да не би да ме наричаш лъжец?
Кристъл не се помръдна от мястото си, въпреки че не й беше лесно, особено когато забеляза странния му поглед, който сякаш намекваше за лудост, много по-силна от обичайната му алчност.
Кръвта й се смрази. Кристъл никога не се беше противопоставяла така на баща си, освен в случаите, когато той се бе държал особено сурово с Джъдж и го беше наказвал с бой за малки прегрешения; дори и тогава обаче тя се беше застъпвала за брат си.
Донякъде тя правеше същото и сега, само че този път се застъпваше за мъж, когото почти не познаваше.
— Казвам само, че грешиш по отношение на Конър О’Браян — каза тя, с надеждата, че знаеше какво говори, и уплашена, че може би беше позволила на няколко целувки и малко любезност да й размътят мозъка.
Едгар вдигна ръка. През целия си живот не я беше удря, но сега беше достатъчно ядосан, за да го направи.
— Ако той се върне навреме за погребението, ти ще си платиш заедно с всички останали.
— Виж ти, виж ти — двамата се обърнаха към Ройс, в чийто поглед се бе появил особен блясък. — Дали пък нашата невинна Кристъл не е хлътнала? Прав бях. Между вас двамата наистина е станало нещо.
— Не ставай смешен! — гласът й не прозвуча толкова уверено, колкото й се искаше.
— Нещо обаче определено те е накарало да забравиш за мама и Джъдж.
Кристъл си помисли, че това обвинение не беше вярно, но след това почувства угризение на съвестта. Беше разкъсвана между противоречиви чувства.
Когато бе избягала от хотела тази сутрин, разтърсена по начин, който не бе предвидила и който не можеше да разбере, Кристъл се бе надявала, че Едгар ще я изслуша. Сега тя виждаше колко напразна се беше оказала тази надежда.
Ройс погледна баща си.
— Изглежда, че още един О’Браян е омагьосал една от нашите жени. И този път той е богат.
Погледът на Едгар стана жесток и Кристъл отново долови силата на гнева му.
— Значи и ти си същата като майка си, а? Казах ти, че ще бъда по-добър с нея, ако направиш каквото искам, че ще продължа да я издържам, но не и сега.
Кристъл се уплаши не толкова за себе си, колкото за майка си. Тя отиде до баща си и докосна ръкава му.
— Мама винаги ти е била вярна — каза тя, без да прикрива тревогата си. — Тя не заслужава това.
Едгар я отблъсна. Ботушът й се закачи в ръба на роклята и Кристъл се озова на земята.
— Удари я още веднъж и ще те застрелям.
Всички се обърнаха по посока на гласа. Най-младият Брейдън бе застанал на края на полянката с насочен в гърдите на Едгар револвер.
Единственото движение край огъня беше от ръката на Едгар, която се плъзна към револвера в кобура му. Кристъл скочи на крака.
— Той не ме удари, Джъдж. Просто не искаше да го докосвам, а аз се спънах — тя се опита да се усмихне. — Чувствам се малко неловко в тази рокля.
— Какво търсиш тук? — тросна се Едгар. — Ние си правим най-обикновено семейно събиране. Ти трябваше да си в ранчото с майка си.
— Тя е добре.
— Не можеш да бъдеш сигурен в това. Тя е крехка женица — последните думи бяха изговорени с горчивина.
— Да, помня това — каза Джъдж. — Откакто съм се родил, си ми го казал милион пъти.
Кристъл усети как очите й се насълзяват. Милият Джъдж. Той се беше родил преди четиринайсет години, след като майка й бе загубила две бебета. Тя обичаше да повтаря, че той си е струвал чакането и неприятностите, въпреки че това раждане беше увредило здравето й. Слаб, висок като върлина, с много дълги ръце и крака, той беше най-добрият ездач от всички Брейдън, или поне щеше да бъде, когато се научеше на по-голяма дисциплина. Кристъл винаги му бе казвала, че е прекалено бърз с камшика. А ето, че сега той стоеше тук с револвер в ръка.
Тя обвиняваше себе си. И той като мама беше нейна грижа и тя трябваше да изпълни обещанията, които им бе дала преди толкова много години. А баща й се беше заклел да се държи по-добре с тях, ако Кристъл направи каквото се искаше от нея.
Проблемът беше, че нещата се бяха объркали. Кристъл не можеше да удържи думата си; не можеше да се изправи отново срещу Конър и да го излъже. Тя се обърна да каже на баща си как стояха нещата, но той се беше втренчил в Джъдж с онзи странен, изпълнен с омраза и лудост поглед, който сега й се стори по- ужасяващ, отколкото когато беше насочен срещу нея. Едгар тръгна бавно към сина си, като накуцваше силно. Кристъл замръзна на мястото си и усети как отново я обзема паника.
Револверът в ръката на момчето затрепери. Едгар го удари с опакото на ръката си и го повали на земята. От разцепената устна на Джъдж шурна кръв.
Кристъл извика и се втурна към брат си. Тя коленичи до него и избърса кръвта с края на роклята си. Джъдж премигна, за да пропъди сълзите си, и се втренчи край нея в баща им с омраза, равна на тази в погледа на Едгар.
Когато ръката му стисна дръжката на револвера, сърцето на Кристъл се сви. Колко глупаво бе смятала, че може сама да решава съдбата си. Сега тя разбра какво трябваше да направи. Обещанията, стари и нови, щяха да бъдат спазени. Дългът щеше да бъде изпълнен. Ироничното в случая беше, че за да го изпълни, щеше да й се наложи да продължи да лъже.
— Остави оръжието, Джъдж. Моля те.
Той обърна поглед към нея, сякаш искаше да възрази нещо. Кристъл прочете решителността в очите му, признак за надигащата се в него мъжественост, която Едгар потискаше непрестанно.
— Моля те — повтори тя. — Само ще влошиш положението.
Той наведе глава и отпусна револвера. Кристъл се опита да му помогне да се изправи, но той я отблъсна и стана сам, след което се скри в храстите.
На Кристъл й се искаше да тръгне след него, но не можеше да го направи. Един поглед към небето й показа жълтите линии, които бяха започнали да набраздяват утринната синева. Подобно на толкова много неща в живота й, времето беше неин враг. Трябваше да тръгва.
Тя се обърна към баща си и брат си, докато все още не беше изгубила кураж.
— Мога да намеря Конър О’Браян отново — каза тя с повече смелост, отколкото увереност и нещо вътре в нея, някакво чувство, което я беше направлявало през годините, сякаш умря. Кристъл си пое дълбоко дъх. — Ще направя всичко необходимо да го задържа няколко дни.
В съзнанието си видя как устните му се спускаха към нейните. Тя потръпна и веднага си представи
