Смелостта да обичаш

голям от нея само с две години, той я караше да се чувства като дете.

— Може и така да е — отвърна Кристъл. — Може да ме е подушил и затова да ме е отпратил.

Ройс я огледа, сякаш тя беше ново ловно куче. Въпреки волята си Кристъл си спомни за хотелската стая и как Конър бе успял да я накара да се почувства защитена и възбудена. Сега не се чувстваше защитена, а хваната в капан от онези двама мъже, които би трябвало най-много от всички да я обичат и да се грижат за нея.

— О, не — каза провлачено Ройс. — Миризмата изобщо не го е притеснила. Дори никак.

Кристъл потръпна. Брат й беше странен човек. Това впечатление се дължеше на неизменния му пресметлив поглед и на студенината му.

Когато бяха дошли в Тексас, той я беше научил да язди и да хвърля ласо, пренебрегвайки възраженията на майка им и нетърпението на баща им, но когато Кристъл се беше оказала по-добър стрелец от него, Ройс бе прекратил уроците.

Първоначално тя се беше обидила, макар да знаеше, че нещо в него не му позволява да допуска хората близо до себе си. И все пак той привличаше жените. Ройс харесваше уличниците, както твърдеше по- малкият им брат Джъджмънт. Картите и уискито бяха другата му страст.

Погледът, с който брат й я оглеждаше, стана някак си по-личен, дори твърде прекалено за брат.

— Вие двамата спахте ли заедно снощи?

Кристъл отвърна поглед. Знаела бе, че той ще й зададе този въпрос, но това не я улесняваше в отговора.

„Запълни му времето на всяка цена.“

Заповедта беше дадена лично от Едгар, а Ройс се беше ухилил одобрително. Ройс винаги одобряваше действията на баща си независимо колко жестоки бяха те. Нищо чудно, че Едгар предпочиташе най-големия си син пред всички останали и сякаш се гордееше с всичките гадости, които синът му вършеше, въпреки че самият Едгар обичаше да се прави на джентълмен.

Едгар никога не бе знаел какво да прави с единствената си дъщеря. Докато Конър О’Браян не се беше завърнал в Тексас.

Към по-малкия си син и болнавата си съпруга Едгар се отнасяше с нескрито презрение.

— Като видях как те гледаше О’Браян в бара, помислих си, че ще те налегне направо на пода — каза Ройс. — Той буквално те влачеше по улицата към хотела. Кажи истината. Спа ли с него? Въпросът не е труден. Отговори с да или с не.

— Отговори, момиче — нареди баща й.

— Не — каза Кристъл, като се обърна отново с лице към мъжете. — Не съм спала с него.

Ройс се разсмя.

— Тогава защо се изчерви?

Защото сладката, неопитна Кристъл, омагьосана от първата си целувка, може би щеше да скочи в леглото на О’Браян, ако беше поискал това от нея.

Сега обаче не му беше времето за такива признания. Тя можеше да измисли някакво правдоподобно обяснение.

— Не преспах с него, но го харесах. Ти каза, че той е едно алчно копеле, което се е върнало, за да отпразнува смъртта на баща си. Опитах се да го видя като такъв, но не успях.

— Не го оправдавай — каза Едгар. — Той не знае за смъртта на баща си. Ще се зарадва едва когато научи.

— Може би малката Кристъл вече му е казала — подметна Ройс.

— Не сме говорили за баща му. Той скоро ще разбере какво става.

— И ще наследи всичко — каза Едгар.

Гласът му бе станал дрезгав от гняв и горчивина, които бяха непонятни за Кристъл. Въпреки че беше роден и израсъл тук, Едгар не беше страстен защитник на Юга като голяма част от другите собственици на ранчо, които побесняваха, когато виждаха как тексаски земи попадат в ръцете на поддръжник на янките.

Баща й просто искаше ранчото „Бушуак“. Всъщност той не просто го искаше, а копнееше да го притежава, желаеше го по начина, по който някои мъже желаят жена. През десетте години, които бяха изминали, откакто Едгар бе купил ранчото „Дъсчения лагер“, което се намираше на отсрещния бряг на потока, той бе гледал с неприкрита завист към имота на О’Браян, който беше много по-качествен от неговия — с повече пасища и по-богата почва — и желанието му беше нараствало постоянно.

Когато се бяха преместили тук от Вирджиния, Конър вече бе заминал на север, оставяйки баща си и брат си близнак Джеймс, както и прекрасния семеен имот.

Кристъл почти не помнеше брат му. Той беше загинал преди много години по време на войната.

Даниъл О’Браян бе починал тази седмица, оставяйки след смъртта си дълг към Едгар Брейдън. Ранчото му, което беше заложил, за да получи заема, на практика беше в ръцете на Едгар — освен ако Конър не се появеше преди погребението на баща си. В договора за заем се казваше, че трябва да му бъде позволено да изплати заема, ако има възможност. Ако можеше да се вярва на слуховете, той разполагаше с достатъчно средства да го направи.

Погребението беше насрочено за неделя, тоест след три дни. Задачата на Кристъл беше да попречи на Конър да присъства. Кристъл винаги се беше опитвала да постъпва почтено, но не виждаше нищо почтено в ролята си, нито пък в поведението си предишната вечер. От друга страна, тя не бе действала в своя изгода.

Бе мислила за майка си и за Джъдж. Кристъл не бе повярвала, че баща й ще направи с тях каквото беше заплашил, но не бе искала да поема риска да го предизвика. Докато не се беше озовала в прегръдките на Конър.

Всичко беше толкова несправедливо, че тя се ядоса и се нахвърли върху Ройс.

— Ти наистина ме продаде на онзи ужасен мъж.

Брат й сви рамене.

— Той ти хвърли един поглед и реши, че сделката е добра.

— За какво говори тя? — попита Едгар, като местеше поглед между сина си и дъщеря си. — Ти трябваше да й уредиш случайна среща с О’Браян и толкова. Тя не трябваше да се замесва с други.

— Точно така и направих — Ройс отиде до огъня да си налее още кафе. След това подаде чашата на Кристъл, но тя само поклати глава.

— Опитва се да се измъкне. Попитай го за мулето — каза тя на Едгар.

Той погледна назад към животните, които пасяха близо до потока, след което погледна отново сина си.

— Да не би да говори за мулето, което ти докара от града? Ти ми се закле, че си го намерил.

Ройс сви рамене.

— Някакъв глупак го размени за Кристъл. Само недей да се ежиш. Аз я последвах в бара заедно с него и се уверих, че О’Браян също е там. Наложи се да предизвикам малко спречкване, за да привлека вниманието му, но всичко мина по вода. Какъвто джентълмен янки е станал, той веднага скочи да й предложи защитата си. Тогава тръгнах към задната врата.

Той хвърли един остър поглед на Кристъл.

— Сестричке, ти го заведе в хотела. Трябваше да останеш там с него, да го задържиш в града по-дълго, отколкото е възнамерявал. Да не би да си забравила за това?

Тя погледна към роклята си.

— И какво трябваше да използвам за примамка?

Двамата мъже се спогледаха.

— Имаш примамка, и то каква — каза Ройс.

— Защо си мислиш, че те държа в ранчото, далеч от града? — попита я Едгар.

Кристъл поклати глава с отвращение. Той на няколко пъти досега бе намеквал за хубостта й, но тя не му бе обръщала внимание. Няколко от каубоите в ранчото се заглеждаха след нея, но тя смяташе, че го правеха, защото бяха самотни. Те обаче никога не се заглеждаха повторно. Ройс се грижеше за това.

Истината беше, че тя беше една обикновена стара мома, която яздеше и стреляше като мъж, а в ранчото стоеше, защото там имаха нужда от нея. Кристъл не можеше да си представи, че това ще се