Той бълнуваше и викаше постоянно:
— Лукчо! Лукчо!
Домат каза, че според него Черешко е бил изплашен от опасния престъпник, който обикаля из околността.
— Утре ще го арестувам — каза той на болния, като се надяваше да го утеши.
— Не, не, моля ви се! Арестувайте мен, хвърлете ме в най-тъмната килия, но недейте арестува Лукчо. Лукчо е добър. Лукчо е единственият ми приятел.
Дон Мерудия се изсекна:
— Момчето бълнува. Случаят е много тежък. Извикаха най-прочутите лекари.
Най-напред дойде доктор Мухомор и предписа отвара от сухи гъби.
Но отварата не даде очакваното въздействие. Напротив, доктор Мушмула забеляза, че гъбите са много опасни за този вид болест и че ще бъде по-добре на болния да бъде направен компрес от японски мушмули. Чаршафите се изпоцапаха от сока на мушмулите, но Черешко не показа признаци на подобрение.
— Според мен — каза доктор Коприва, — трябва да го разтрием с млади копривени листа.
— Но те ще го опарят! — възкликна изплашената Ягодка.
— Да. Затуй именно ще го разтрием с тях.
Започнаха да разтриват Черешко с копривени листа. Бедното момче се мяташе от болки и сърбеж.
— Виждате ли? — каза доволен доктор Коприва. — Младият господин граф показва по-голяма живост. Продължавайте лечението.
— Напълно погрешно — се произнесе ужасен професор Маруля. — Кое магаре предписа да го лекувате с коприва? Опитайте да му давате марули по двадесет на ден.
Ягодка извика тайно лекаря на бедняците, доктор Кестен, който живееше в гората под един кестен. Наричаха го лекар на бедняците, защото предписваше твърде малко лекарства и ги заплащаше от джоба си.
Когато доктор Кестен позвъни на вратата, слугите не искаха да го пуснат, защото беше дошъл без каляска.
— Доктор без каляска е доктор, който не си разбира от занаята — казаха те и се опитаха да му затворят вратата под носа.
— Но медицината не се вози в каляска — възрази търпеливо доктор Кестен.
— Доктор без каляска може да бъде само шарлатанин — казаха слугите и се опитаха отново да затворят вратата под носа му, но тъкмо тогава се появи дон Мерудия, който, както знаете, се вреше навсякъде, и заповяда на слугите да пуснат доктора.
Доктор Кестен прегледа болния от всички страни, огледа езика и очите му, провери му пулса, разпита го тихичко, след това си изми ръцете и каза само това:
— По-лоша болест аз не знам от тази да живееш сам!
— Какво искате да намекнете? — запита грубо дон Домат.
— Аз не намеквам нищо, само ви казвам истината, ако изобщо искате да я чуете. На момчето му няма нищо. Само страда малко от меланхолия.
— Що за болест е това? — запита Череша първа, която никога не беше боледувала от меланхолия. Трябва да кажем, че Череша първа имаше слабост към болестите. Щом чуеше да споменават някоя болест, веднага се разболяваше от нея, за да я опита. Беше толкова богата, че разноските за лекарства нямаха за нея никакво значение.
— Това не е болест, госпожо графиньо — отговори доктор Кестен. — Това е нещо като тъга. Момчето има нужда от другари. Защо не го пускате от време на време да играе с другите деца?..
Хич да не беше го казал — всички започнаха да викат в хор. Нещастният доктор беше обсипан с ругатни.
— Вървете си — заповяда Домат, — вървете си, преди да съм казал на слугите да ви изхвърлят!
— Как не ви е срам — прибави Череша втора, — как не ви е срам да злоупотребявате с нашето доверие, вие се примъкнахте с измама в нашия дом. Мога, стига да искам, да ви дам под съд за нарушение на неприкосновеността на жилището. Така ли е, господин адвокат?
И тя се обърна да поиска мнението на господин Грах, който беше винаги там, където имаха нужда от мнението му.
— Разбира се, госпожо графиньо.
И като извади от джоба бележника си, намери страницата, където бе сметката на графините Череша, и записа в нея: „Съвет относно даването под съд на доктор Кестен за нарушение неприкосновеността на жилището, хонорар — десет хиляди лири.“
И понеже си изкара с това дневната печалба, побърза да си отиде.
Глава девета
Командирът на плъховете бива принуден да се оттегли
Сигурно чакате с нетърпение да узнаете нещо за затворниците, т. е. за чичо Тиквичка, за маестро Круша, за кака Тиква, за майстор Гроздан и за другите селяни, които Домат беше арестувал и затворил в подземията на замъка.
Подземията бяха мрачни и пълни с плъхове, но за щастие Круша беше донесъл угарка от свещ. За да държи плъховете на разстояние, маестрото започна да свири на цигулка. Плъховете не обичат музика и затова бягаха, като проклинаха омразния инструмент, който не им позволяваше да се приближат.
Но накрая музиката на маестрото дотегна и на майстор Гроздан: маестрото имаше малко тъжен характер и свиреше само печални мелодии, които разплакваха хората. Всички помолиха маестрото да престане да свири.
При настъпилата тишина плъховете се строиха в три колони и потеглиха в атака. Плъхът, който ги командуваше, заповяда:
— Първа колона ще се спусне отляво и ще превземе свещта. Но тежко и горко ви, ако я повредите. Аз съм ви командир и пръв трябва да хапна от нея. Втора колона ще се насочи към цигулката. Тя е направена от половин сочна круша и навярно е много вкусна. Трета колона ще настъпи във фронт, за да отвлече вниманието на противника.
Командирите на отделните колони разясниха задачите на своите бойци. Плъха — командир се качи на един танк или по-право на една стара очукана керемида, поставена върху корема на един голям плъх, теглен за опашката от други десет плъха. Тръбачите засвириха сигнал за атака и сражението завърши в кратко време. Круша успя да запази цигулката, като я вдигна над полесражението, но свещта изчезна и нашите приятели останаха на тъмно.
Изчезна и нещо друго, но не му е още време да кажем какво.
Чичо Тиквичка не можеше да си намери място.
— За всичко съм виновен аз...
— Защо да сте виновен? — измърмори майстор Гроздан.
— Защото нямаше да стигнем дотук, ако не бях си втълпил в главата да си построя къща.
— Я по-добре мълчете — се обади кака Тиква. — Да не би вие да сте ни затворили тук.
— Аз съм стар, защо ми е къща — продължаваше Тиквичка. — Мога да живея под някоя пейка в парка. Моля ви се, извикайте пазачите. Кажете им, че ще подаря къщата на Домат и ще му кажа къде е скрита.
— Нищо няма да му казваш! — избухна майстор Гроздан.
Маестро Круша изтръгна няколко тъжни звука от цигулката си.
— Това ще вкара в беля и чичо Боровинка.
— Шшт! — прошепна кака Тиква. — Не споменавайте имена. Тук и стените имат уши.
Всички се огледаха изплашено, но наоколо беше толкова тъмно, че не можеха да видят дали наистина стените на затвора имат уши.
А стените наистина имаха уши. Или по-точно, имаха едно кръгло ухо, от което една дълга тръба водеше чак до стаята на Домат. По този таен телефон Домат можеше да подслушва разговорите в килията. За щастие в този момент Домат не слушаше, защото беше зает с болния Черешко.
Изведнъж тръбен звук наруши настъпилата тишина. Плъховете нападнаха отново, тъй като бяха решили
