свой начин, но изглежда, че никоя от тях не може дори да претендира за пълно обяснение на произхода на приказките. Теорията, поддържана от Проп, притежава особена притегателна сила и поради това, че тя установява дълбока връзка (някои биха се изразили: „на равнището на колективното подсъзнание“) между праисторическото дете, изпитало на собствения си гръб древния ритуал на „инициацията“, и детето от исторически обозримите епохи, което именно посредством приказката изпитва първите трепети от допира със света на възрастните. В светлината на тази теория идентификацията между малкия слушател и Палечко от приказката, разказвана от майка му, има не само психологическа обосновка, но и една друга, много по- дълбока, вкоренена в тъмните пластове на кръвта.
Като прави анализ на народната приказка и отделяйки особено внимание на руските народни приказки (които между другото са в значителна степен част от същото индоевропейско наследство, към което принадлежат и немските, и италианските приказки), Проп формулира следните три принципа: 1) Постоянните, трайните елементи на приказката са функциите на действуващите лица независимо от това, кой е извършителят и какво се върши; 2) Броят на функциите, които излизат наяве във вълшебната приказка, е точно определен; 3) Последователността на функциите е винаги еднаква.
Според системата на Проп тези функции са тридесет и една и като се вземе предвид, че те имат още варианти и вътрешни подразделения, става ясно, че има достатъчно материал, за да бъде описан целият облик на приказката. Ето реда на функциите:
1) Отдалечаване.
2) Забрана.
3) Нарушение.
4) Разузнаване.
5) Донос.
6) Клопка.
7) Неволно съучастничество.
8) Увреждане (или недостиг).
9) Посредничество.
10) Съгласие на героя.
11) Заминаване на героя.
12) Героят бива изпитван от дарителя си.
13) Реагирането на героя.
14) Получаване на вълшебното средство.
15) Пренасяне на героя до мястото на това, което дири.
16) Борба между героя и противника.
17) Белязването на героя.
18) Победа над противника.
19) Началните беди или недостиг биват отстранени.
20) Завръщане на героя.
21) Преследването му.
22) Спасение.
23) Героят пристига неузнаваем в къщи.
24) Лъжлив герой предявява необосновани претенции.
25) На героя възлагат трудна задача.
26) Решаване на задачата.
27) Героят е разпознат.
28) Изобличаване на фалшивия герой или на противника.
29) Преобразяване на героя.
30) Противникът бива наказан.
31) Сватбата на героя.
Разбира се, не във всички приказки са налице всички функции. Сред строгата последователност на функциите могат да се получат прескачания или прибавки, или синтези, но всички те обаче ни най-малко не противоречат на общата насока. Приказката може да започне от първата функция, от седмата, от дванадесетата, но — ако, разбира се, приказката е достатъчно старинна — тя едва ли ще започне да се обръща назад, за да възстанови пропуснатите откъси.
Функцията на отдалечаването, която Проп отбелязва на първо място, може да се осъществи от каквото и да е действуващо лице, което се отдалечава от дома по някакъв повод: може да бъде принц, който заминава на война, баща, намиращ се на прага на смъртта, единият от родителите, който, преди да тръгне за работа, заръчва на децата (ето я „забраната“) да не отварят вратата на никого или да не се докосват до еди-кой си предмет, може да бъде някакъв търговец, който тръгва на далечен път по своите си работи, и т.н. Във всяка „функция“ може да се съдържа и нейната противоположна възможност: например „забраната“ може да бъде представена от „заповед“ с положително съдържание.
Нашите наблюдения върху „функциите“ на Проп ще ограничим дотук; ще си позволим още само да посъветваме тези, които проявят желание да се упражнят в сравняването на гореприведения списък със сюжета на който и да е днешен криминален филм: удивен ще бъде всеки, като установи колко многочислени са съвпаденията и колко точно се съблюдава същият порядък. Ето какво представлява структурата на приказките: и досега тя е нетленно жива и упорито присъствува в днешната ни култура. Към нейната канава се придържат и много приключенски книги.
Нас тези „функции“ ни интересуват затова, защото можем да ги употребим за постройката на безброй истории, тъй както безброй мелодии биха могли да бъдат компонирани посредством дванадесет ноти (без да броим четвърттоновете, тоест като си оставаме в рамките на приетата на Запад строго ограничена звукова система от периода преди електронната музика).
На нашия семинар в Реджо Емилия, за да експериментираме колко продуктивни могат да бъдат „функциите“, ние ги сведохме по наш почин до двадесет, като прескочихме някои, а други заменихме със същото количество приказни „теми“. Двама наши приятели художници нарисуваха двадесет карти за игра и всяка от тях бе обозначена с краткото название на съответната „функция“ и с по една символична рисунка или карикатура, съответствуваща на темата:
1) Забрана или предписание;
2) Нарушение;
3) Увреждане или недостиг;
4) Заминаване на героя;
5) Задача;
6) Среща с дарителя;
7) Вълшебни дарове;
8) Поява на неприятеля;
9) Дяволска мощ на неприятеля;
10) Взаимна борба;
11) Победа;
12) Завръщане;
13) Пристигане в къщи;
14) Лъжливият герой;
15) Трудни изпитания;
16) Бедата е ликвидирана;
17) Разпознаване на истинския герой;
18) Лъжливият герой е разобличен;
19) Наказание на неприятеля;
20) Сватба.
След това една от нашите групи пристъпи към измисляне на история, построена върху серията от дванадесет „проповски карти“. Трябва да кажа, с много смях и веселие и със значителни резултати при пародията.
Забелязах, че с помощта на тези карти децата много лесно успяват да съчинят приказка, защото всяка
