в. Не съществува една само Бефана, а има много такива. Живеят в страната на бефаните, където най- важният магазин е, разбира се, магазинът за метли. Ползуват го Бефаната на Реджо Емилия, Бефаната на Оменя, Бефаната на Сараево. Оборотът на метли е значителен. Бефаната, която държи магазина, увеличава стокооборота, като непрекъснато въвежда нови моди метли: една година е модерна марката „мини-метла“, следващата година „макси“, после — „миди“ и т.н. Разбогатяла, тя започва да търгува с прахосмукачки. И от този момент бефаните започват да летят само с този електроприбор, който предизвиква порядъчна космическа суматоха: прахосмукачката всмуква звездния прах, поглъща птици, комети, един самолет с всичките му пътници (по-късно ще бъдат доставени по домовете им през комините или — където няма такива — през кухненските тераси).
Чувалът с подаръците. Предположението, което мигновено минава през главата ми, е, че на чувала се е появила дупка. За да не губя време, не се питам защо и как и просто следвам създалото се положение.
а. Докато Бефаната лети, подаръците се сипят от дупката на чувала. Една кукла пада точно до вълчето леговище; вълците започват радостно да си въобразяват разни неща: „Ах — възкликва вълчицата, — пак става, както тогава, с Ромул и Рем! Славата е пред прага на дома ни.“ И започнали вълците най-важно да се грижат за куклата, но тя пък не искала да расте. А вълчетата си играели с нея, без да ги е грижа за славата.
Но ако изберем друг вариант с куклата — че тя трябва например да порасне, — то тогава пред нея се открива интересна горска кариера: ще стане кукла Тарзан, кукла Маугли…
б. Съставяме списък на подаръците и друг списък на лицата, за които са предназначени. Чифтосваме по двойки и наслуки подарък и име (дупката в чувала може да стане в действителност увертюра към някой интересен случай, а не непременно към хаотична случайност). Така например коженото палто, поръчано от един богаташ за неговата приятелка, пада в Сардиния в нозете на един овчар, който пази овцете си в студената зимна нощ. Много навреме…
в. Нека да закърпим дупката на чувала и да се върнем при хипотезата, че бефаните са много. Щом е така, това значи, че и чувалите са много. Ами какво ли ще стане, ако в суматохата при заминаването те вземат та объркат адресите: Бефаната на Реджо Емилия ще достави играчките си в Домодосола, а тази, която обслужва Масаломбарда — в Минервино Мурдже. Когато забелязват грешката, бефаните отчаяно отпускат ръце. Решават да направят контролно облитане по места, та да се установят нанесените щети. Щети обаче — никакви: децата навсякъде са еднакви, по целия свят те обичат все същите играчки. (Но не е за изключване и един по-малко поетичен завършек: в целия свят децата са свикнали с все същите играчки, защото навсякъде са изработвани от все същите едри индустриалци; децата избират винаги все същото, защото има някой, който вече е избрал за тях…)
Разкривените обуща. Като фантастичен предмет разкривените обуща са, общо взето, подминавани при разбора, но те са не по-малко продиктувани от метлата и подаръците.
а. Бефаната, която е решила на всяка цена да си достави чифт нови обуща, тършува из всички къщи, които посещава при разнасянето на подаръците, и в края на краищата отмъква единствения чифт обувки на бедна учителка пенсионерка.
б. Дечицата, след като научават, че Бефаната е с разкривени обуща, им става жал за нея и те написват за това нещо до вестниците; по телевизията съобщават, че за целта се събират средства. Но ето че банда мошеници започва да обикаля по къщите и с измама прибира пожертвуванията. Като събират двеста милиарда лирети, те отиват да ги пилеят в Швейцария и в Сингапур.
в. Вечерта срещу 6 януари децата с милостиви сърца поставят до чорапа, който трябва да прибере подаръците, чифт нови обуща за Бефаната. Но ето че виджеванската Бефана узнава това по-рано от другите бефани, обикаля къщите преди определеното време, събира двеста хиляди чифта обуща (толкова са децата с милостиви сърца) и като се завръща в своя град, отваря там магазин за обуща и забогатява. После и тя духва към Швейцария и Сингапур.
С всичко казано дотук аз не претендирам, че съм направил пълен разбор на Бефаната. Исках само да покажа, че фантазийният разбор заставя въображението да работи дори при наличието на най-прости данни: било само една-едничка дума, било то среща сблъсък между две думи или между два елемента, единият от които е приказен, а другият — реален; с други думи, достатъчно е най-елементарното противопоставяне и фантазията избликва като фонтан, раздвижва рояк от фантастически предположения, отваря се възможността да бъдат въведени и други тонове и тълковни „ключове“ (например „междупланетният“). Въобще става дума за упражнение, при което едновременно се пуска в ход цяло множество от похвати за развитие на въображението. Това би могло лесно да се покаже, като още сега, в момента, направим един „разбор на разбора“. Но няма ли пък това да ни направи преголеми педанти?
26. Стъкленото човече
От характерните особености на дадено действуващо лице, било то вече познато (като Бефаната или Палечко) или току-що измислено (като стъкления човек, който сега ми хрумна), могат логически да бъдат изведени и неговите приключения. „Логически“ от гледна точка на фантазийната логика или просто на логиката? Не зная, може би ще е нужно и двете да се вземат предвид.
И така, щом сме го намислили, наш герой нека да бъде стъкленият човек. Той би трябвало да действува, да се движи, да завързва запознанства, да бъде подхвърлян на всякакъв вид произшествия, да бъде причина за определени събития, само като строго се съобразява с естеството на материята, от която според нашия замисъл е направен.
Анализът на материята (в конкретния случай стъклото) ще подскаже с каква мярка ще трябва да подхождаме към героя.
Стъклото е прозрачно. Стъкленият човек е прозрачен. Можем да четем мислите в главата му. За да общува, той не се нуждае от разговори. Той не може да лъже, защото това би проличало веднага — освен ако не нахлупи на главата си шапка. Нещастен ден ще е денят, в който в страната на стъклените люде бъде въведена модата да се носят шапки. Това ще означава, че влиза в мода да се скриват мислите.
Стъклото е чупливо. Това означава, че къщата на стъкления човек би трябвало да бъде от вси страни обвита в нещо меко. Тротоарите ще бъдат застлани с дюшеци. Ръкостискането ще бъде забранено(!). Тежката работа — също. Същинският лекар в тази страна ще бъде не медицинският работник, а стъкларят.
Стъклото може да бъде оцветено. Стъклото може да се мие. И така нататък. В моята енциклопедия на стъклото са посветени четири страници голям формат и почти на всеки ред ще срещнем дума, която би могла да придобие особено значение в нашата история за стъклените човечета. Черно на бяло тази дума стои написана там наред с разни сведения за химическите, физическите, производствените, историческите и стоковедските свойства на стъклото, стои си там и не предугажда, че мястото й в приказката отдавна е приготвено.
Действуващото лице, което е от дърво, трябва да се пази от огъня, който може да му подпали нозете, във водата то не потъва, удари ли те с юмрук — все едно, че са те цапнали с тояга, обесиш ли го — няма да умре, а рибите не могат да го изядат. Тъкмо всички тези неща се и случват на Пинокио, защото е от дърво. Ако беше железен, приключенията му щяха да имат друг характер.
Човече от лед, от сладолед или от масло може да живее само в хладилник, иначе ще се разтопи. Ето защо неговите приключения ще се движат само в жизненото пространство между „камерата ледница“ и решетката с пресни зеленчуци.
Човечето от папирусна хартия ще има по-различни приключения от човечетата, направени от мрамор, от слама, от шоколад, от пластмаса, от дим, от бадемов крем.
В тази област стоковият анализ и фантазийният анализ почти изцяло съвпадат. И нека не ми казват, че вместо приказки по-добре ще е да произвеждаме от стъклата прозорци, а от шоколада — великденски яйца: в този вид истории фантазията си играе на люлка между действителност и измислица, което аз намирам много градивно, нещо повече — дори задължително: който прекроява действителността, той основно я овладява.
27. Каубоят Бил Пианото
