приятел. Само че Ив забеляза как всички го наблюдават с блеснали очи, когато го въведе в шумната претъпкана от гости кухня и го представи.
Всички познаваха кухнята на Ив и не обръщаха никакво внимание на нищо, но Нилс, който идваше за пръв път, не можа да седне веднага, искаше му се да обиколи и да разгледа безбройните нови неща.
Стаята бе претъпкана. Пукаше се по шевовете. Имаше шкафове и ракли, и полици, и ниши по стените и навсякъде бе отрупано с кухненски съдове. Тигани, тенджери, тави, чинии, чаши — все обичайни неща, но освен тях имаше и цял набор необикновени — антикварни масленици, цели шест, различни емайлирани гевгири, колекция рендета, японски чайници, безкрайни редици готварски книги, много от тях стари и престари, канички и разни други дреболии. На всяко свободно местенце бяха наблъскани растения — садени заедно и поставени или на перваза на прозореца, или на пода, или високо по лавиците, готови да поемат в боен поход право надолу, ако останат прекалено дълго без вода.
Ив очевидно бе жена, която се чувстваше чудесно в кухнята си.
— Сипи вино, ако обичаш — нареди му тя и му подаде бутилката и няколко чаши. — След това сядай. — Изглеждаше доста небрежно — косата събрана на разпадащ се кок, и подтичваше от старата газова печка към масата, където гостите се бяха разположили и се надвикваха, насядали по събрани един Господ знае откъде столове.
В кухнята й цареше страховит хаос, но тя изобщо не го забелязваше, докато сритваше играчките в ъгъла с надеждата да не бият прекалено на очи.
Беше приготвила печени зеленчуци — картофи, тиква, пащърнак, моркови, дребен лук, цели глави чесън, изпечени със зехтин, със златна коричка, поръсени с билки от градината, и тонове домашна салата. След това имаше пухкав крем и ягоди за десерт.
Ив непрекъснато сновеше между масата и печката, хващаше откъслечни фрази от разговора и с удоволствие се докосваше и отриваше в Нилс, който май бе заел цялото й работно пространство.
Джен обсъждаше бременността с Том и Дийпа, която вече имаше коремче като футболна топка, скрито под тениската.
Ана се бе задълбочила в разговор с Хари и приятелката на Дени, манекенката Патрисия, за някакъв серум за коса, а Райън, Дени и Роби обсъждаха двигатели.
— Това е Патока и той ще отиде в задния двор, за да види Дебелата контрольорка — Роби бръмчеше по покривката с малка зелена машина.
— Аз пък реших, че това е Пърси — отбеляза Дени.
— Не! — Възмутеното гласче бе последвано от пухкаво юмруче, което грабна играчката и я натика под окото на Дени.
— Патока. Това е страхотна западна машина. — Да, наистина, отстрани пишеше GWR.
— Как си? — попита я Нилс, когато успя да се усамоти с нея до мивката в кухнята.
— Добре — усмихна му се тя. — Извинявай, че напоследък бях толкова заета и до днес така и не ми остана време да се видим. — Това не бе истина, и двамата го знаеха.
— Няма нищо. — Той едва се сдържаше да не докосне лицето й, защото независимо, че двамата с Ив бяха заедно, това все още беше тайна. — Много ми е приятно да се запозная с всички.
— Добре, всички си имат всичко, хайде ела и седни — подкани го тя, готова да пренесе последните пълни чинии на масата.
Най-сетне, след като бе сервирала на всички и чашите бяха напълнени, тя вдигна своята.
— За Дийпа и Том. Честито и на двамата, пожелавам ви безгрижни дни и натоварени нощи и помнете, че целият ви живот е пред вас!
Чукнаха се и отпиха.
Спря поглед на най-големия си син, Дени, който изглеждаше уморен, със синьо-черни кръгове под очите, кестенявата му коса бе по-тъмна от обикновено, защото не е мита. Зачуди се дали се притеснява за работата си или за Том, или просто купонясва до късно с Патрисия.
Опитваше се да се насили и да хареса Патрисия, но имаше нещо, което инстинктивно я отблъскваше. Патрисия бе поразителна, с много бяла, съвършена кожа, дълга до кръста права кестенява коса, която бе вързала на небрежна опашка, и тяло на манекенка — идеалната жена, слаба и висока.
Държеше се доста притеснено, кимаше, смееше се тихо и изглежда усещаше, че някой непрекъснато я наблюдава. Ядеше смешно малки хапки и Ив забеляза, че Ана се опитва да подражава на кльощавия ангел на съвършенството. Дъщеря й щеше да започне да връща чинията си недокосната, а утре щеше да отиде на училище вързана на опашка в знак на преклонение пред зашеметяващата Патрисия.
— Кажи, мамо — Том се наведе, за да я попита, — как върви?
Тя му се усмихна.
— Добре, много добре… всичко е супер, миличък. Между другото, опита ли вече да се свържеш с баща си?
— Да, говорих с него и… ъ-ъ-ъ… той каза, че ще дойде с удоволствие. Ако останалите нямат нищо против.
— Нашият баща? Какво? За Денис ли говориш? — попита Дени толкова високо, че всички се обърнаха, готови да пригласят. — Да не би да си го поканил на сватбата?
— Да, извинявай. — На Том му стана неудобно, че цялото внимание е насочено към него. — Щях да ви кажа след малко. Още не бяхме стигнали до този въпрос.
— Господи — изпъшка Дени. Том му разроши косата и добави:
— Ти разбираш ли, че не сме го виждали цели шест години?
— Именно.
Ив бе сигурна, че Денис е преценил, че нацупените тийнейджъри, с които се бе видял при последното си посещение и които съвсем не бяха останали впечатлени от скъпарския му хотелски апартамент и екстравагантни подаръци, изискват от него прекалено много усилия. След това им бе пращал единствено картички за Коледа. Никога не се сещаше за рождените им дни.
— Както и да е — продължи Том. — Обадих му се по телефона и му съобщих за сватбата и за бебето. — Кимна на Дийпа и тя се усмихна, малко напрегната. — Та той каза… каза, че много му се иска да дойде и да ни види всички. Щял да доведе жена си и дъщерите си.
— Ти май си пълен с изненади напоследък — изсумтя Дени, но Ив го сряза с поглед. Джен и Хари бяха зяпнали от изненада, а Ив забеляза въпросителното изражение по лицето на Ана и заподозря, че се кани да направи някоя типична за психоаналитиците забележка.
— Сега вече не можете да отричате миналото — наистина се обади дъщеря й и Ив не се сдържа и избухна в смях.
— Та какво каза той? — Бе обзета от любопитство и й се прииска да разбере всичко докрай. Взе вилицата на Роби, за да му слага в устата, но вниманието й бе насочено към Том. — Започни от началото, всичко, което си спомняш — подкани го с усмивка.
— Ами… — Той пошава малко с пръсти и се почеса по носа. — Ами… не остана очарован, че ще става дядо. Това и аз даже го забелязах.
Ив се изкиска на висок глас.
— „Ти ще се жениш и ще ставаш баща?“ — Том се опита да имитира американския акцент, за да им достави удоволствие. — „На двайсет си само! Да не си се побъркал?“ Това каза.
Младежът продължи възбудено, като се опитваше да имитира американски акцент.
— Много е надут. Вдига телефона и казва: „Денис Ли слуша“, ама така вика, като че ли е глух. А пък аз му отвърнах: „Ало, обажда се Том Ли от Англия“. Реших, че ще се сети кой съм, затова не добавих „синът ти“. Само че последва безкрайно дълго мълчание, преди да изрече: „Том Ли? Синът ми, Том? О! Здравей, как си, Том?“ Май не мисли много за нас, нали?
— Амиии… май не — съгласи се Ив. Вилицата с хапката на Роби бе застинала пред устата на детето, а малкият чакаше с отворена уста, също като новоизлюпено птиче, и се надяваше все някога да си я получи.
— Та значи — продължи Том, — поговорихме си. С какво сьм се занимавал. Как реагира ли? Попита за Дени и за теб, мамо. Все още те нарича Ивлин. Стори ми се толкова странно. Та говорихме за неговата работа цяла вечност. Е, той говореше. — Ив изви очи към тавана. — Май ще се наложи да работя допълнително, за да си платя сметката за телефона. А, каза и нещо друго: „Значи си програмист. Боже, Том,
