— Има и още нещо…
Тя се обърна към него, задържа крака си във въздуха и той забеляза дупка на мястото на големия пръст. Том усети, че му дожалява за майка му, и се зачуди дали имаше право да я подлага на подобно нещо.
— Да?
— Искам да поканя и баща ми… нали се сещаш, Денис, да дойде на сватбата. Може би семейството му също, ако искат.
Ив продължи да си събува ботушите.
— Ясно — заяви най-сетне. — Нали не очакваш да изпадна във възторг.
— Не.
Започваше да се чуди откъде ще й дойде следващият удар. Сигурно ще й съобщят, че Ана продава наркотици на игрището в училище. Или че Роби е предложен за президент на „Лего“?
Денис. Том искаше да покани Денис на сватбата… просто така. Денис, бащата, който ги бе изоставил и нея, и Дени, и Том преди около шестнайсет години. Те, разбира се, го бяха виждали след това. Наложило му се беше да се върне, за да уреди развода. След това понякога пристигаха чекове, а посещенията му бяха нарядко, единствено когато минаваше набързо през страната и им звънеше от прескъпите хотелски апартаменти, обсипваше синовете си с пари, глезотии и вкусотии. Завеждаше ги в „Хамлис“ и им купуваше каквито играчки пожелаят, ядяха сладолед за вечеря, обикаляха Хайд парк на новите си кънки, скейтбордове или каквото там им беше купил. След това, на края на посещението ги връщаше, за да се отрезвят бързо и болезнено в истинския живот.
Денис Дръвника… Денис… каквато и друга грозна дума да съществуваше с д. Диване? Не. Дегенерат? Не. Долно дръгливо добиче. Така звучеше по-добре.
— Той ще става дядо — продължи Том. — Може би ще му бъде приятно да разбере.
— Хм. — Той никога преди не бе проявявал интерес да поддържа семейните връзки. Поне не с тях.
— Внимавай да не настъпиш количките на Роби — предупреди го Ив, докато слагаше чайника на печката и освобождаваше масата в обърнатата наопаки къща. — Някой ден ще си счупя главата в тази каша.
— Количките на Роби ли? — Том се наведе и вдигна очукан стар трактор. — Този ми е познат.
— Може пък чичо Роби да го предаде в наследство на племенника си — подхвърли и усети, че се чувства объркана и готова както да заплаче, така и да се залее от смях.
— Знам, мамо — рече тихо Том. — Необичайно е… но пък ще ни бъде много гот. Помисли си само колко ще се кефи Роби.
— Какво искаш за пиене? — попита го тя, когато чайникът завря. Той знаеше какво се предлага — три вида чай, всичките безкофеинови, билков чай, с плодов аромат и кафе без кофеин…
Когато майка му придърпа стол, за да стигне до горната полица на кухненския шкаф и да свали стара очукана кутия от бисквити, му стана ясно колко е разтърсена от новините. Това бе тежката артилерия, която се използваше само за спешни случаи — силно и много въздействащо подкрепление. Все още на стола, тя отвори пакета и вдъхна дълбоко със затворени очи.
— Ммм — възкликна. — Вече се чувствам по-добре.
Той се зачуди дали все още държи запаси от другия наркотик за спешни случаи. Ив скочи от стола и му поднесе кутията.
— Искаш ли една? Защото аз определено искам. Неутрализира най-негативното действие на кофеина, нали знаеш.
Том надникна в кутията и видя около шест цигари с трева, дълги по три сантиметра, дебели колкото молив.
— Сто процента органична трева — увери го майка му. — Няма никакъв никотин, отглеждат я в парник в Брайтън, затова можеш да си вземеш с чиста съвест. — Младежът посегна за една, а тя продължи: — Чуй ме само, говоря като дилър. Нали знаеш, че пуша само при специални случаи?
— Стара хипарка си ти — отбеляза той.
— Много благодаря!
Двамата седнаха на масата в кухнята в ужасно разхвърляния лондонски апартамент, който си оставаше негов дом, и посегнаха към димящото кафе, запалиха тревата и наоколо се разнесе прзнатият сладък дим, а след това си поговориха.
— Семейството на Дийпа нормално ли ще приеме новината? — обърна се Ив към сина си.
— Има време, ще видим.
— Та какво следваше тя? — Ив се почувства неудобно, защото не си спомняше какво учи момичето.
— Медицина. Втора година.
— Значи „честито“ няма да бъде първото, което ще чуе от родителите си.
— Не. Но въпреки това ще се оженим. На тях ще им стане приятно.
— Може и да не им стане, Том. Кой знае? Двайсет години. Тя е още толкова млада.
— На същата възраст като теб — напомни й неуверено Том.
— Именно — Изпусна струя дим и потисна кашлицата. — Нали затова се притеснявам. — Очите й срещнаха неговите. — Толкова сте млади още — повтори тя. — В днешно време на двайсет си още много млад. Но ние ще се опитаме да ви помогнем.
Тя обхвана с ръце чашата кафе. Какви красиви ръце, помисли си Том, ръцете на мама. Малки, топли и способни. Ноктите са къси и често пъти отдолу се е набила пръст, а тя не сваля двата сребърни пръстена, на безименния пръст винаги е смарагдът със семпла платинена халка. Въпреки че ровеше из градината, кожата й бе нежна и мека, благодарение на някакъв ежеседмичен ритуал със зехтин и сол, след което си лягаше нахлузила чорапи като ръкавици. Пълна кукувица.
— А Денис къде е сега? — попита тя. Беше оставила на синовете си задачата да поддържат връзка с баща им, ако желаеха да го чуват. Бе категорична, че този човек не я интересува.
— Сигурна все още е в Чикаго. Щеше да ни каже, ако е имал намерение да се мести.
Ив бързо загаси остатъка от цигарата в бронзовия пепелник на масата и гривните на ръката й дръннаха.
— Дийпа ми се струва свястно момиче, Том — отбеляза тя. — Може пък всичко да се получи както трябва. Обещай ми обаче, да се постараеш да бъдеш чудесен баща на детето си. Защото всяко дете заслужава двама добри родители, дори и да не са заедно.
— Обещавам — каза той и я изненада, като я стисна за ръката. — Благодаря, мамо.
След като синът й си тръгна, Ив отвори всички прозорци и задната врата, за да се проветри, след това седна на масата отново и отвори кутията за спешни случаи.
Щеше да изпуши още една цигара с трева. Та това бяха четири разтърсващи случая по едно и също време: Джозеф щеше да се жени, Том щеше да се жени и да става баща. Направо невероятно, да стане баба точно две години и половина след раждането на четвъртото си дете… и като капак Денис. Мили Боже, да не говорим за срещата не само с Денис, но и със семейството му.
Глава 10
Цялото лондонско „семейство“ на Ив бе поканено у тях на обяд, за да се запознаят е Дийпа, да си говорят за бебета и най-вече да празнуват. Така бе по-добре, отколкото да седят настрани със скръстени ръце и да недоволстват нацупени, реши Ив.
Така че всичките й деца щяха да са тук, приятелката на най-големия, плюс Джен и Райън, разбира се, но както Джен бе казала:
— Неделя ли… точно това е денят, в който от магазините се краде най-много вино, подпалват се коли и всички пощуряват.
— Много смешно, няма що.
Още двама гости щяха да присъстват: Хари, семейният фризьор и близък приятел — женствен, очевидно с променен цвят на косата, прекалено префърцунен тип, който все изтърсваше по нещо на italiano, но пък винаги бе много мил с Ив и момчетата, още от времето, когато тя се премести в Хакни, и с течение на времето от обикновен приятел се превърна в сурогатен чичо. Щеше да дойде и Нилс.
За всички, освен за Джен и за прекалено подозрителната Ана, Нилс бе просто ветеринарят и нов
