това е вече толкова демодирано.“ Опитах се да му възразя: „Ами ние тук създаваме доста интересен софтуер, татко… Денис“ — поправи се Том. Беше прекалено неестествено да нарича този непознат татко. — Само че той много не ме слушаше.
Ив можеше да му разкаже още много случаи, в които Денис не искаше и да чуе за децата си и не се интересуваше от тях, беше винаги убеден, че неговото мнение е най-правилното, но се бе старала да бъде от тези разведени майки, които не оплюват непрекъснато бившия съпруг, поне не пред децата.
— Значи все пак ще дойде? — попита.
— Така каза. — Всички знаеха, че не може да се разчита на това, което е казал Денис.
— Прати им покана, пък да видим — предложи Ив. — Може да стане интересно.
— Да не би това да означава, че ще се запознаем с него? И с новата съпруга и децата му? — Джен едва сдържаше възбудата си. Денис, липсващата част от мозайката на миналото на Ив. Най-сетне щеше да види що за човек е.
— Не може да се каже, че е новата му жена. От години е на сцената… — Ив се постара отговорът й да прозвучи незаинтересовано.
— Нали всички сте наясно — продължи Том, — че ще стане голяма веселба?
Ив погледна Дени, който ядеше, вперил поглед някъде надалече, без да казва и дума.
— Ти какво мислиш? — обърна се към него.
— Нищо важно — отвърна той. — Пукната пара не давам за Денис. Представа нямам каква муха те е ухапала, та го каниш — подметна на Том.
— Че той е част от семейството — напомни му Том. — В известен смисъл.
Дени изсумтя и Том и Ив прецениха, че е най-добре разговорът да бъде прекратен. Ядосаният Дени не бе за пред хората.
По-късно, когато почти всички си бяха тръгнали — Нилс бе успял да си открадне няколко целувки по време на задължителната обиколка на градината, днес много мокра, и я накара да обещае да се обади, — Том и Дийпа се задържаха в кухнята и предложиха на Ив да й помогнат да разтреби. Какво точно било да си женен и да родиш на двайсет? Искаха да разберат всичко и започнаха да разпитват Ив, докато търкаха тенджери и миеха чинии.
— Господи — започна тя и отметна косата от лицето си с гумените ръкавици. — Мога да ви кажа как беше при мен, но това съвсем не означава, че и при вас ще бъде така. Дори се надявам най-искрено да бъде съвсем различно. Искам да кажа… аз бях с Денис, а той бе много по-възрастен от мен, работохолик, минал трийсетте. Искаше все неща, които харесват всички възрастни: къща извън града, две деца, съпруга домакиня. Аз си мислех, че искам абсолютно същите неща. Само че не се получи. — Чу се дрънчене на тенджери и тигани, докато тя се опитваше да смекчи спомените. — За известно време беше хубаво… донякъде. Прекъснах университета — добави. — Преместихме се в Съри, изгубих връзка с всичките си приятели от университета, както и всички шансове да започна кариера след завършването… Но пък имах момчетата. — Вдигна поглед от мивката и им отправи усмивка.
— А аз защо не знам нищо за тези неща? — обърна се Дийпа към Том, но се надяваше Ив да запълни празнотите. — Къща в провинцията? Богат и пребогат татко?
Ив бе забола поглед в мивката.
— С Денис все още се говори много трудно. Той ни разочарова много болезнено.
Глава 11
По онова време тя се казваше госпожа Ивлин Ли. И беше съвършено различен човек. Бе младата, изключително добре поддържана съпруга на суперуспелия (поне така си мислеше) финансов магьосник Денис Ли. Майка на две деца, с невероятна къща в снобското Съри, а всекидневните й грижи се въртяха около съществения проблем в какъв цвят да пребоядиса трапезарията, как да вмести маникюра и коломаската преди часа по тенис, да не би супата от пащърнак с къри да се окаже прекалено елементарна за вечерята в неделя вечерта.
Денис я покори на деветнайсет с… с какво по-точно? Любов? Копнеж? Нужда? Обещанието за деца и финансова обезпеченост?
Бе студентка по антропология в Лондон, когато двамата се запознаха. Баща й бе настоявал да запише право, а и тя се надяваше за същата специалност. Обичаше съдебните зали, бе седяла дълги часове в тези официални помещения, изпълнена с почит, и го наблюдаваше как работи още от дете. Само че шестиците от провинцията се бяха оказали недостатъчни за столицата и се оказа, че може да запише единствено история на изкуството или антропология. А Лондон определено бе мястото, където й се искаше да остане да живее. Бе израсла сред уюта и спокойствието на малък провинциален град и копнееше за големия град. Искаше да върви по безкрайно дългите улици, сред тълпите, да се порадва на приключения в пълна анонимност.
Ивлин избута първата година, заета да се сприятелява с нови хора и да обикаля кафенета и барове.
Една вечер я запознаха с Денис, познат на някой от групата, бившо гадже на сестрата на колега от по- горните курсове, или нещо подобно. Беше се отбил, за да им каже здрасти, и седна до нея.
Още от мига, в който се заговориха, тя бе очарована. Стори й се толкова изтънчен, толкова зрял в безупречния си костюм с ланец за часовника, с кърпичка в горното джобче, със скъп парфюм и маникюр. През всичкото време от службата му изпращаха съобщения по пейджъра и той непрекъснато притичваше до телефона, защото мобилните телефони, технология, която тепърва предстоеше да революционизира живота на Денис, все още не съществуваха.
В сравнение с Денис колегите й с разкопчани ризи и кожени якета изведнъж й се сториха неугледни и неориентирани. Денис живееше сред зрели хора в света на успеха, а тя копнееше за този свят. Все още живееха в осемдесетте, за Бога! Всички искаха да се представят за зрели хора, за богаташи, носеха се подплънки и златни копчета. Брокерите като него бяха златни момчета.
Той току-що бе купил три апартамента край доковете и ги „разработваше“, а пък тя живееше в сбутана стаичка в общежитие.
Ив нямаше спомен за какво са говорили, но сигурно нещо го бе заинтригувало, защото на следващата вечер я покани на вечеря, а тя прие свенливо и бе обзета от истински ужас.
И трите й най-добри приятелки й дадоха разни неща, за да може да си избере какво да облече за първата среща, и тя си сложи минипола, сако, мрежести чорапи и боди с дълбоко деколте и изглеждаше великолепна и много по-възрастна от деветнайсетте си години.
Денис мина да я вземе с такси и я заведе в неприлично скъп ресторант в Уест Енд.
Тя си поръча само ордьовър и салата, защото възнамеряваше да предложи да плати своята половина, а не можеше да си позволи по-голям разход. Само че Денис оправи сметката със замаха на кредитната си карта и отидоха, въпреки че Ивлин бе все още доста гладна, в един бар, където след две пиня колади главата й се замая.
Бе очарователен, когато я покани да се отбие в апартамента му, но Ивлин отказа срамежливо и се закиска, защото той бе мъж на трийсет и няколко и със сигурност щеше да иска секс, а пък тя бе сигурна, че все още няма желание да отваря тази страница. Денис прие на шега отказа, плати на таксито да я откара до тях, а след това, поради причини, които тя така и не можа да си обясни, поде кампания по прелъстяването й. Ежеседмични вечери, два пъти в седмицата цветя, телефонни обаждания, които в повечето случаи бяха бележки на таблото за съобщения: „Твоят дъртофел Денис звъня“.
След две седмици вече бе научила всичко за самотното му детство, лишено от обич, и двамата се бяха целували дълго и страстно на задната седалка на таксито, всеки път, когато той я изпращаше. Бяха изминали четири седмици, когато той й призна колко много иска да се установи, да се задоми и тя му позволи да опипа гърдите й. След една много снобска вечеря, Денис успя да я убеди да изпият втора бутилка шампанско, извади кутийка с тежко златно колие и я покани да отиде с него у тях.
Сложи си колието и установи колко добре й пасва, погледна го, усети се опиянена, възбудена и влюбена.
Този път в таксито той не я целуна. Този път седна близо до нея и плъзна ръка по коляното й, по бедрото, докато стигна между краката. Бе си проправил път под момичешките памучни бикини и не
