си все по-дълги часове и тя бе все по-малко в течение на сделките му. Не че това я притесняваше особено. Бе се потопила с искрено удоволствие в уютния си безгрижен живот.
Глава 12
Все още си спомняше датата, когато нещата започнаха да се разпадат. Трети април започна както обикновено, когато Денис тръгна към офиса си в Ситито, а тя подготвяше момчетата за училище. Дени, вече на шест, Том — само на четири, бяха облечени в сиви памучни къси панталони, сака, шапки и кафяви чанти за скъпото частно училище, в което ги бяха записали.
Спомняше си, че бе зад волана на черния рейндж ровър и летеше през прелестните зелени поля, а двете момчета си бъбреха на задната седалка и тя се почувства щастлива, истински щастлива за пръв път от много време насам.
Съвсем наскоро бе навършила двайсет и шест и бе бременна в единайсета седмица. Беше чакала това бебе цели две години. Все още й се струваше истинско чудо, че е забременяла отново. Миналата година бе накарала Денис да отидат заедно на специалист, защото бе убедена, че трудното раждане на Том по някакъв начин я бе оставило безплодна.
Оказа се, че проблемът е в спермата на Денис. Лекарят му каза да намали стреса, цигарите и алкохола. Само че Денис погледна на този съвет твърде пренебрежително и заяви, че бизнесът му е навлязъл в критичен стадий, затова сега моментът не бил подходящ да се отпуска. Беше започнал да работи още по- дълги часове в офиса си в Лондон, бе поел нови клиенти, бе преуморен и притеснен за всичко, въпреки че парите се трупаха непрекъснато.
Кой знае как обаче, преди три месеца магията се бе получила. Денис, разбира се, се зарадва, а тя едва сдържаше щастието си. Нямаше търпение отново да има бебе в къщата. Моля те, моля те, нека да е момиче. Този път щеше да е различно: никакво изкуствено хранене, бебето няма да се оставя да плаче нощем, нито едно от дребните изпитания, които Денис й бе налагал и на нея, и на момчетата „за тяхна добро“.
Новото бебе щеше да разсее отегчението, докато момчетата ходеха на училище. Денис не искаше тя да започва работа и бе заявил това много ясно, когато се ожениха — на сватбата бе облечена в мека дантелена рокля, малко притеснена, че бременността й личи. Затова Ивлин си остана вкъщи, грижеше се за децата, готвеше, пазаруваше, забавляваше гости и обзавеждаше с много вкус все по-големите къщи в Съри, които той купуваше. Организираше обедни тържества, обядваше с другите богати съпруги, вършеше цялата домакинска работа (с помощта на чистачката, разбира се), грижеше се за цялата къща. Без дори да се пита дали товай се иска, тя се превърна в образцова съпруга, поддържана като манекенка, изискана и великолепно организирана. Само че откакто през септември Том започна училище, я налегна безкрайно отегчение. Знаеше отлично къде ще бъде следващата седмица по това време, по-следващата седмица и така до безкрай… затова копнееше бебето да й даде нов стимул за живот. По някое време по тесния път сигурно бе усетила нещо да потича отдолу, само капчица между краката. Не обърна почти никакво внимание.
Отиде до селото, за да напазарува в месарницата, след това отскочи за сирене и накрая спря в плод и зеленчук. Взе дрехите от химическото чистене, надникна при фризьорката, за да си запише час. Всичко си беше както обикновено.
Прибра се почти по обедно време. Свали всичко от колата, прибра каквото трябваше в хладилника, някои неща — в шкафовете, и най-сетне се отправи на втория етаж към банята. Чак там забеляза сравнително голяма капка тъмночервена кръв.
Колкото и да беше странно, остана напълно спокойна. Не, вече не кървеше, съобщи на лекаря по телефона. Да си почива, я бе посъветвал той, да не се занимава с нищо, защото много жени имат кръвотечение в началото на бременността, най-вероятно не е нещо страшно. Въпреки това я предупреди да му се обади, ако усети някаква болка.
Похапна почти весело, обади се на няколко души, както бе запланувала. След това си наложи да полегне и да поспи, преди да стане четири, когато отиваше да прибере синовете си от училище.
Около час и нещо по-късно се събуди и почувства, че е като пребита, а в корема й пулсираше тъпа далечна болка. Отметна юргана и с ужас забеляза, че лежи върху напоения с кръв чаршаф. Кръвта бе пробила през дънките по чаршафа и по юргана. Обзета от паника, се обади на лекаря от телефона на нощното шкафче и той й нареди да дойде веднага в болницата.
Само че преди това трябваше да се обади където трябва. Пръстите й трепереха, докато звънеше на детегледачката на момчетата, госпожа Уилсън, за да я помоли да ги вземе от училище и да се грижи за тях, докато се прибере.
— Всичко наред ли е? — бе попитала госпожа Уилсън.
— Все още не знам. Трябва да отида да ме прегледат. Сигурна съм, че няма да отнеме много време, но поне ще помоля Денис да се прибере по-рано — бе казала тя, без да има представа как ще успее да убеди Денис да си зареже офиса, без да е уведомен предварително, нищо, че случаят бе спешен. Бе набрала номера му и се свърза със секретарката.
— Господин Ли е извън офиса на среща с клиенти и ще вечеря с тях, госпожо Ли.
— Имате ли представа къде е? — Той както обикновено сигурно нямаше да отговори на съобщението на пейджъра.
— Според графика ще вечеря… с господин Максуел в „Савой“.
Затвори и набра номера на пейджъра му, за да остави спешно съобщение, а след това позвъни в ресторанта, но там нямаше резервация нито на името на Ли, нито на името на Максуел. Сервитьорът бе усетил притеснението й и бе предложил да попита на всяка маса за господин Денис Ли.
Чака дълго и наблюдаваше как сгънатата между краката й кърпа се напоява с кръв, докато се чудеше как ще се добере до болницата, без да оплеска с кръв навсякъде.
— Не, госпожо. — Сервитьорът отново се бе върнал. — Няма никой с това име, много съжалявам.
Забрави веднага за Денис, обзета от паника заради кървенето и притеснения покрай пътуването до болницата. Усещаше как огромно количество кръв се излива от нея. Бе страшна и черна и тя започваше да се плаши все повече. В банята натъпка навита тоалетна хартия в бикините, обу тъмносини дънки, къси чорапи и маратонки и повика такси.
Докато чакаше таксито, напълни ръчната си чанта с неща, които можеха да й потрябват: списание, още тоалетна хартия, тоалетна чантичка, ключове. Дори за миг не й хрумна, че може да се наложи да остане там през нощта.
Докато таксито мине по оживените улици до болницата, кръвта се бе просмукала в дънките и бе стигнала до шлифера. Шофьорът спря направо пред акушеро-гинекологичното отделение и дори не прие банкнотата, която тя му подаде с треперещи пръсти.
Мина по асфалта, превита на две от болките в корема, пребледняла и вече изпаднала в шок. Когато сестрата от приемната видя в какво състояние е Ивлин, тя я въведе в странична стая и я настани на една кушетка, докато попълни документите.
— Лекарят ще дойде всеки момент — казаха на Ивлин, но чакането се проточи. Докато лежеше, тя наблюдаваше как кръвта се просмуква по дрехите й, усети я в чорапите и чак между пръстите на краката.
Най-сетне я отведоха в съответното отделение, на носилка на колелца, с краката напред по зелените коридори. В малката стая за прегледи лекарят и сестрата, нахлупили смешни хартиени шапки, зелени дрехи и найлонови престилки, я прегледаха забързано и тя усети, че страхът й се засилва.
Чуваше гласа си някак отдалече.
— Какво става? Ще загубя ли бебето? Трябва да се обадя на съпруга си.
Те издаваха някакви звуци, очевидно, за да я успокоят, но не отговаряха, докато й мереха кръвното, температурата и й помагаха да съблече прогизналите от кръв дрехи и й сложиха болнична престилка. Горещите течения не спираха: тя усещаше как под нея се събира топла локвичка и се просмуква в престилката.
По молба на лекаря вдигна крака, за да може да я прегледа, въпреки че никак не искаше да се подлага и на това, не и при тези обстоятелства.
