Владимирович, после към тях се присъединяваше Архитекта. Той смяташе тази конспирация за излишна, но ценеше деликатността на Вика, вниманието й към неговите работи, тя идваше на обсъжданията на проектите, в които участвуваше Архитекта, внимателно слушаше споровете и препирните.
На обсъжданията идваха и възрастни архитектки, те не безпокояха Вика, безпокояха я хубавичките чертожнички от проектантското бюро, но Игор Владимирович каза, че за изтъкнат архитект, още повече за главен архитект сътрудничките на неговото бюро са неприемливи.
— Първият закон на съпромата — шегуваше се Игор Владимирович — гласи: всяка връзка ограничава една степен на свободата. А архитектът трябва да бъде абсолютно свободен в своето ателие.
Вика играеше ролята си чудесно. Дори Игор Владимирович повярва, че е влюбена в неговия приятел. За Архитекта това беше тежък период на борби между архитектурните течения, школи, направления, традиции. Италиански възпитаник, обиколил много страни и опознал съвременната западна архитектура, Архитекта възглавяваше школа, опираща се на класическото наследство, но признаваща модерните, преди всичко извисените конструкции. Много хора го нападаха, но Вика го обяви за гений, неговите здания, проекти, идеи — за гениални, говореше това на всички: и на приятелите, и на враговете му. Той е гений! Не гений, който ще бъде оценен след петстотин години, а гений съществуващ, признат. Всичко, до което се е докоснала неговата ръка, е гениално!
Да, тази роля беше правилно избрана и тя я играеше майсторски. За нищо не противоречеше на Архитекта, никога не спореше с него, не проявяваше капризи, не се сърдеше — с велик човек трябва да се държиш на високо ниво.
— Аз имам много недостатъци — му казваше, — но знаеш ли, нямам капчица женска дребнавост, гордея се с това, искам да ти е леко с мен, нищо да не те притеснява. Най-важното е ти да си спокоен.
Ако той не можеше да дойде на срещата, предупреждаваше я по телефона, съчувствено я питаше:
— Какво ще правиш?
Тя го успокояваше:
— Мили, не се тревожи, ще полежа, ще почета, ще отида до някоя приятелка, ще влезем в някое кино. Утре сутринта непременно ми се обади.
Естествено не лежеше на дивана, не отиваше у приятелка, нито на кино, тя си имаше свои работи: шивачки, обущари, Юзик Либерман и Шарок — това се спазваше строго, засечките бяха недопустими. И с Архитекта не трябваше да стават засечки. Трябва да знае, че тя е верен, предан другар. Все пак дъщеря на професор е, от хетмански род все пак! Тя не е виновна, че се е родила тук, сред простаците, тя е аристократка в края на краищата!
Само веднъж Вика си позволи да избухне.
Това се случи в Музея на изящните изкуства, където бе уредена изложба на конкурсните проекти за Дворец на Съветите. Музеят беше препълнен от сутрин до вечер, дългата опашка се точеше по Волхонка. Архитектите, включително и чужденците, стояха край своите проекти, почти всички със съпругите си, даваха обяснения, отговаряха на въпроси. Вика ходеше там всеки ден, срещаше се с Архитекта, вече имаше много познати в тази среда, някои може и да се досещаха каква роля играе в живота на Архитекта, но тя се държеше скромно.
Беше шумно, оживено, публиката не намаляваше и само един човек нито веднъж не дойде в музея — съпругата на Архитекта.
— Не я упреквай — каза Архитекта, — през тези двайсет години достатъчно се е нагледала на моите проекти, омръзнали са й.
— Но това е най-важният ти проект, делото на твоя живот!
— Виж, когато утвърдят проекта, когато връчват дипломите, тогава тя ще дойде — пошегува се Архитекта.
— О, да! Тогава тя ще стои до тебе, ще споделя триумфа ти!
Той я погледна внимателно, схвана намека й: иска тя да стои до него, тя да споделя триумфа му.
Вика почувствува грешката си, хвана го за ръката.
— Аз за нищо не претендирам. Но за мен е непоносимо това равнодушие към тебе, към работата ти. Да стои до тебе само в дните на триумф — знаеш ли, това е… — Тя презрително изкриви устни. — Извинявай, изведнъж ми стана обидно за тебе.
На другата сутрин я събуди позвъняването на Архитекта. Днес огледът щял да бъде закрит, да не идва, а да чака той да й се обади.
Закритият оглед означаваше, че изложбата ще бъде посетена от Сталин и от други членове на правителството.
Вика стоя цял ден вкъщи, не мръдна от телефона. Архитекта се обади привечер.
— Идвам.
Дойде с бутилка шампанско — беше денят на неговата, на тяхната победа. Сталин харесал проекта му.
На другата сутрин заминаха за две седмици в Суханово.
5.
Сталин седеше на верандата на вилата в Сочи, в плетено кресло, обърнал лицето си към слънцето. Обичаше Сочи — то бе негова рожба, обичаше лятото на юг, нищо че лекарите му препоръчваха юг само есенно време. Но какво знаят лекарите? Той и като дете обичаше това време, обичаше да се катери по развалините на Горис-Цихе, древната крепост на хълма, построена от византийските императори. Там падна и си повреди ръката. Сочи му напомняше за Гори, макар че в Гори няма море и такава растителност. На масичката пред Сталин лежаха няколко книги: Соловьов, Ключевски, Покровски, тук бяха и представените от референтите му „Забележки върху конспекта на учебника по история на СССР“. Тази работа се ръководеше от Жданов.
Това беше НЕГОВ избор. Тази година той взе Жданов от Горки и го направи секретар на ЦК. Не защото Жданов се справяше успешно с ръководството на края, със строителството на Горковския автомобилен завод. И други секретари на областни комитети се справят с работата си. И не защото Жданов беше само на трийсет и осем години, и другите секретари не са престарели: Хрушчов, Варейкис, Ейхе са по на четирийсет, Хатаевич е на четирийсет и една, Кабаков — на четирийсет и три… Но Жданов е интелигентен човек, разбира от литература и изкуство. Не е интелигент от типа на всезнаещия Луначарски, не се надува с образоваността си, не се изфуква с чужди думи, не претендира за ролята на теоретик като Бухарин, но е интелигент. Един интелигентен човек е нужен в ръководството. Жданов е подходящ. Явно добре подготвя първото значително мероприятие, което му е възложено — създаването на Съюз на писателите. Предстоящият конгрес ще бъде повратна точка в отношенията между партията и интелигенцията: писателите са основният отряд на интелигенцията, винаги са претендирали, че са духовни водачи на народа.
В борбата за власт Ленин се опираше на интелигенцията. Това беше правилно: интелигенцията е извечният носител на инакомислието, инакомислието е добро оръжие в борбата за власт. Но когато властта е извоювана, не бива да се опираме на интелигенцията — оръдие на властта е не инакомислието, а единомислието. РАПП23 и другите групички разделят интелигенцията, обричат я на разномислие. Необходима е организация, способна да осигури единомислие, такава организация ще стане Съюзът на писателите.
Горки е подходяща фигура за обединяване на писателите. По същината си той е ляв социалдемократ, силно клонящ към дребнобуржоазния либерализъм. Ленин много се занимава с него, и с право. Горки е голямо име, свързан е с големи западни писатели. Той не приема много неща у нас. Но животът в емиграция му показа, че там, в чужбина, няма перспективи. Истинският писател трябва да живее и да умре в родината си. Виктор Юго е можел да дочака падането на Наполеон Трети, защото онова, което е пишел зад граница, се е издавало във Франция. Руските емигранти не се издават у нас и няма да се издават, лудорията с Аркадий Аверченко няма да се повтори. Бунин. Какво постигна той? Нобелова награда на шейсет и три годишна възраст — какво от това? Кой чете Бунин? Ще умре забравен в Париж, те всичките ще умрат там, никой няма да остане в руската литература. Горки иска да остане, иска да има паметници в родината си. Разбираемо е. И той ще получи паметниците си. И събрани съчинения ще получи. Хонорари в чужда валута
