Варя седеше умърлушена… Безпощаден, неподбиращ средствата, непознаващ снизхождението човек. И този човек тя бе наричала свой съпруг. И което е най-ужасно: принудена е да търпи всичко, няма право да го остави при Софя Александровна.
Костя се наслаждаваше на нейното унижение, на безсилието й.
— Щом не искаш да живееш с мене — твоя си работа, не сме сключвали брак, всеки да си върви по пътя. Не ти се натрапвам. — В гласа му пак прозвучаха горди нотки. — Изобщо на никого не се натрапвам, включително и на Софя Александровна. Ще се махна от тук, ще освободя стаята. Но не и преди да си намеря друга — в центъра, с телефон, с всички удобства. Ще ми бъдат необходими два-три месеца. Дали ще остана тук сам, или ще останем двамата — това ми е безразлично, няма да си пречим. Такива са моите условия: два-три месеца. Впрочем ако намеря стая по-рано, по-рано и ще изляза — той пак се ухили, — ако си много, ама много заинтересована, помогни ми да си намеря нова стая.
Иска да спечели време, надява се да си възстановят отношенията, надява се тя в края на краищата да се примири с неговия живот. Напразно се надява. Но има мъртва хватка, тя е в клопка и няма изход. Никога няма да изложи на опасност Софя Александровна.
— Не мога да ти помогна за стая — каза Варя, — но съм съгласна да почакам два месеца.
Той я прекъсна:
— Казах два-три месеца.
— Добре, нека са два-три. Но ти ще ми обещаеш, че след два-три месеца ще освободим стаята.
Той се усмихна с предишната си широка, обаятелна усмивка.
— Ето че се разбрахме. Защо да се караме, да си късаме нервите?! И тъй, мир! Ура! Защо не отидем да го полеем някъде?
— Вече никъде няма да ходим с тебе. Оставам тук само заради Софя Александровна, заради нейното спокойствие. За всичко останало забрави. Ще спя на това диванче.
— На това диванче ли — той се засмя, — а ще се събереш ли?
— Ще се събера, не се тревожи.
— Твоя си работа.
Как можа да се измами така? Не успя да съгледа, да разгадае какво се крие зад неговото показно благородство и независимост. Как се поддаде на евтините думи „До теб и аз ще стана човек“, той всъщност смята себе се за истински човек. В своя клас тя беше най-красивото, най-способното момиче, нейният успех беше най-високият, всички останали бяха с една глава по-долу от нея, но нито едно от тях, от тези интелигентни арбатски момичета не се остави да го прелъже играч на билярд.
Непременно трябва да помисли за живота си, най-сетне да разбере какво представлява.
Варя отново препрочете графологичното заключение на Зуев-Инсаров, пазеше го в същия плик, в който го бе получила, марката на плика представляваше три профила: работник с каскет, червеноармеец с будьоновка, брадат селянин с калпак.
„Изключително интелигентен, много надарен човек. Критичен ум. Налице е силна воля, но волевите прояви често носят импулсивен характер. В поведението си проявява самостоятелност и решава всичко без помощта и съветите на други хора. Задълбочен, умее самостоятелно да се ориентира в научни проблеми. Склонност към творчество в областта на науката, може би неизявена поради слаба целеустременост. Сърдечен човек, способен на големи жертви, но рязко променя мнението си за хората след скарване. Самолюбив и обидчив човек, не разрешава да го разубеждават в нещо, което вече е решил. Избухливост и остър език. Смел и не винаги предпазлив човек. В дълбоките преживявания затворен. По отношение на близките донякъде деспотичен. Човек със замах, не умее да си отказва удоволствия. Обича самоуверените хора, не понася мекушавите. В отношения, свързани с пари, безупречна честност, често до своя вреда. Донякъде злопаметен, но не отмъщава, а смазва враговете си с презрение. Изострена чувствителност. Крие дълбоките си душевни сътресения и ги изживява сам. Раздвоен и непостоянен характер, жизнелюбието се редува с меланхолия. В интимните отношения не понася фамилиарността и еднообразието. От гордост може да скъса всякакви отношения дори по незначителен повод. Графолог Зуев-Инсаров“.
Относно надареността и способностите — кой знае, вероятно прави такива комплименти на всички. Впрочем не беше писал това за Зоя. Но тази характеристика обяснява много неща за омъжването и семейния й живот… Обича самоуверените хора, всичко решава сама, не понася да й противоречат, не е предпазлива, не умее да си отказва удоволствия — точно тези черти я подхлъзнаха. Положителна характеристика, тя не я показва на никого само защото в нея има прекалено много хубави неща за личността й. Най-вярното е, че крие и изживява сама дълбоките си сътресения. Изживява сама и това, което й се случи.
Сега те с Костя почти не се виждаха. Както обикновено, той се прибираше след полунощ, Варя спеше на диванчето, сутрин отиваше на работа, когато той още спеше. Костя не й се натрапваше, държеше се приятелски, като че проявяваше снизхождение към женските й капризи, в чекмеджето пак се появиха пари, веднъж тя видя в гардероба боти с козината навън, нейния номер. Костя търпеливо чакаше. Тягостни можеха да станат почивните дни, но Варя не ги използуваше, в бюрото, както и във всички учреждения, имаше непрекъсната работна седмица, плаващ график за почивните дни, работата беше много и началството се радваше, когато служителите не си вземаха почивните дни. Те щяха да се прибавят към отпуска й. За вкъщи също вземаше работа, гледаше да припечели повече, та да не зависи от Костя, дори почти не ходеше на кино със Зоя.
В свободните вечери Варя отиваше при Михаил Юриевич, в стаята, претъпкана с шкафове, рафтове и етажерки с книги, албуми и папки. В нишата, образувана от книжните рафтове, беше тесният креват, в другата ниша — бюрото, отрупано с бурканчета, тубички с лепило и бои, чаши с четчици, писалки, моливи, имаше и ножици, бръснарски ножчета и други инструменти, с които работеше Михаил Юриевич. До бюрото имаше старо кресло с висока облегалка и продънена седалка. Варя се покатерваше в него и сядаше с подвити нозе.
Уютно миришеше на бои, на лепило, уютно изглеждаше Михаил Юриевич — старомоден ерген с пенсне. Той работеше някъде, излизаше рано, прибираше се от работа точно в шест, а ако се забавяше, донасяше нова книга, гравюра или репродукция — в това се състоеше животът му. Сам подвързваше книгите, подлепваше страниците, беше съставил сложен каталог, по който бързо намираше по безбройните рафтове всичко необходимо. Вземеше ли Варя книга, той с ревнив, напрегнат поглед следеше как я държи, как прелиства страниците, дали я оставя на мястото й.
Михаил Юриевич харчеше за тези книги цялата си мизерна заплата, живееше като аскет, зиме и лете ходеше с един и същ костюм, излъскан на лактите и реверите.
— От всички човешки изобретения — казваше Михаил Юриевич, залепвайки на тънък прозрачен лист хартия полуизгнила страница, — най-великото е книгата, от всички хора на земята най-удивителното явление е писателят. Ние познаваме Николай Първи и Бенкендорф само защото са имали честта да живеят в едно време с Александър Сергеевич Пушкин. Какво щяхме да знаем за историята на човечеството, ако я нямаше Библията? За Франция, ако ги нямаше Балзак, Стендал, Мопасан? Словото е единственото, което живее вечно.
— Ами пирамидите, храмовете — възразяваше Варя, — ами архитектурните паметници, великите живописци на Възраждането?
— За да се наслади на произведенията на Микеланджело и Рафаел, човек трябва да отиде в Рим, Флоренция, Дрезден, да посети Лувъра или нашия Ермитаж. Но при Данте или Гьоте не е необходимо да ходя, те са винаги с мен. — Михаил Юриевич обгърна с поглед полиците и шкафовете.
— Тази библиотека е вашата крепост, вие се криете в нея — усмихна се Варя и каза, че си е купила книга на Пилняк.
— Казват, че бил добър писател — сдържано отговори Михаил Юриевич, — сега има много интересни писатели! Зошченко, Бабел, Тинянов… Но хората на моята възраст, Варенка, предпочитат да поддържат старите си познанства. С познатия автор се чувствувам като с изпитан приятел, когато го препрочитам, се връщам в младостта си, в детството, пътешествувам из своя живот.
Понякога Михаил Юриевич измъкваше изпод кревата или иззад бюрото плетени куфари в калъфи от зебло, развързваше калъфите, изваждаше връзки списания: „Мир искусства“, „Веем“, „Аполлон“, „Золотое руно“, отпечатани на разкошна хартия, украсени с винетки и орнаменти от прочути майстори.
