— Откъде ще намерят?
Без да повдига очи, Липман издума:
— От Берлин.
— От Берлин ли?!
— Посочих номера от немския каталог.
— Защо не ми казахте веднага?
Липман не отговори.
— Някой ви забрани, така ли? — изкриви устни Сталин.
Липман мълчеше.
— Кой ви забрани?
Липман мълчеше.
— Товстуха ли?
Липман едва забележимо кимна.
— Чуйте тогава — внушително произнесе Сталин, — имайте предвид: на другаря Сталин МОЖЕ да се казва всичко, на другаря Сталин ТРЯБВА да се казва всичко, от другаря Сталин нищо НЕ БИВА да се крие. И още: НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ СКРИЕ НЕЩО от другаря Сталин. Рано или късно другарят Сталин ще научи истината.
Забавянето с протезата, разбира се, беше неприятно, но това в края на краищата щеше да се уреди. Обаче фактът, че бяха накарали лекаря да лъже, бе възмутителен. Никой от неговото обкръжение няма право да го лъже, дори с една думичка. Малката лъжа води до голямата лъжа. Ако обкръжението му го лъже за дребни неща, то е несигурно обкръжение. Всички, като се започне с членовете на Политбюро и се свърши с готвачите в кухнята, трябва да знаят, че на другаря Сталин се казва истината, само истината и нищо освен истината.
След като пусна лекаря, извика Товстуха.
— Защо сте накарали лекаря да ме лъже?
— Причината е следната — каза Товстуха. — Вчера докторът докладва, че не разполага със зъби с нужния цвят, такива зъби можело да се намерят само в Берлин. Веднага се обадих на Литвинов, издиктувах му всички данни по каталога, Литвинов се обади на Хинчук…
— Ама Хинчук още ли е в Берлин?
— Да, Суриц едва днес заминава за там.
— Тъй… По-нататък?
Литвинов ми съобщи, че всичко вече е купено и днес ще бъде доставено в Москва. Надявам се, привечер материалът ще бъде тук, докторът каза, че за една нощ ще направят зъбите.
— През нощта да спят, нощем нищо свястно няма да направят. Но въпросът ми беше такъв: Защо сте накарали лекаря да ме лъже?
Отговорът беше неочакван:
— Страхувах се, че ще забраните да се изписва материал от Берлин.
Товстуха се бе опасявал от неговата скромност. Фино ласкателство! А може и наистина да е мислил така, решил е да поеме цялата отговорност, да рискува? Той е проверен, предан човек. И все пак не може да се търси спасение в лъжата!
— Вие сте направили всичко вчера без мое знание — каза Сталин — и следователно сте ме поставили пред свършен факт. Дори да съм недоволен от действията ви, днес е късно да ги отменям. Но защо сте принудили лекаря да ме лъже?
— Опасявах се, че той ще ви каже всичко и вие ще забраните.
Сталин направи няколко крачки по верандата, спря се, изведнъж си помисли, че не би било зле пак да започне да взема бром. След тази подла статия на Рнукидзе започна да спи зле. Киров не оправда надеждите му, отклони молбата му да разкритикува Енукидзе, пребиваването на Киров в Сочи не укрепва нервната му система. Но той трябва да разграничава сериозните неща от дреболиите. Не бива да се нервира за глупости. Зъбите, изписани от Берлин, са нищо и никакво, дреболия! Товстуха говори искрено, дори убедително. И все пак лъжата трябва да се пресече още в зародиш, веднъж завинаги!
Сталин отново помрачня, отиде и застана много близо до Товстуха, прониза го с поглед Товстуха се изчерви, отстъпи една крачка.
— Не искам да бъда заобиколен от лъжци и измамници, аз трябва да имам абсолютно доверие на хората, които ме заобикалят! Хората, които ме заобикалят, не може да лъжат дори за дребни неща, това дори през ум не бива да им минава.
На Товстуха му се стори, че Сталин произнесе последната фраза вече с по-миролюбив тон.
— Извинете ме, постъпих необмислено.
Но Товстуха бе сгрешил. Сталин отново го измери със страшен поглед.
— Ще наказвам строго и за най-дребната лъжа. Особено строго онези, които принуждават обслужващия персонал да лъже. Надявам се, че ме разбрахте?
— Да, другарю Сталин, това вече няма да се повтори.
На другия ден следобед Товстуха докладва, че лекарят е готов.
— Нека дойде.
Липман дойде, виновно усмихнат, поздрави отвори куфарчето си. Като се разхождаше из кабинета и наблюдаваше какво прави лекарят, Сталин каза:
— Мислихте ли върху вчерашния ни разговор?
— Да, разбира се, Йосиф Висарионович.
— Разговарях по този повод с другаря Товстуха, излезе, че той ви е принудил да ме излъжете.
Липман сложи ръка на сърцето си.
— Другарю Сталин, не сме искали да ви лъжем! Другарят Товстуха ме помоли да не ви безпокоя, да не ви огорчавам с такова дребно усложнение. Пази боже, как ще ви лъжем!
— Да не ме безпокоите, да не ме огорчавате — я стига, да не сме деца, ние сме възрастни хора.
Сталин седна в креслото, отметна глава назад, Липман изплакна новата протеза в чашата, отръска капките, е меко движение, внимателно я постави на мястото. Протезата беше със златна дъгичка.
После започна обичайната процедура по напасването на протезата с молив, с артикулационна хартийка… Стиснете зъбите. Разтъркайте зъбите… Впрочем тя продължи кратко време, протезата стоеше добре.
— Май че всичко е наред — каза Сталин.
На тръгване Липман го помоли да не сваля протезата до утре, а ако му пречи, да го извика.
Не се наложи да го вика, протезата стоеше добре, Сталин беше доволен и когато Липман дойде след два дена, му каза:
— Протезата е много удобна, никъде не ме убива, не ме безпокои. Имам чувството, че я нося отдавна.
Все пак Липман го помоли да седне, свали протезата, огледа венеца, после пак я сложи.
— Да — потвърди, — май е станала добре.
— Виждате ли — каза Сталин, — а вие бяхте против златото.
Липман мълчеше, после, като се поколеба малко, каза:
— Другарю Сталин, щом сте доволен от работата ми, искам да се обърна към вас с малка молба.
— Добре — навъси се Сталин, не обичаше така направо да му отправят молби. За това си има определен ред има си хора, те подготвят въпроса, знаят кои молби трябва да му се докладват и кои не. Нескромно е да се обръщат с молби лично към него.
Молбата се оказа неочаквана.
Липман извади от куфарчето си малък пакет, разви го, там имаше плакова протеза.
— Другарю Сталин, моля ви да поносите тази протеза само един ден. Вижте коя ви е по-удобна и сам решете.
Сталин изумено вдигна вежди. Та нали ясно му бе казал, че предпочита златна, дори бе ударил с юмрук по масата, та лекарят бе загубил ума и дума. И ето че сега упорито настоява. Де да го знаеш, може и да е прав.
— Добре — неохотно се съгласи Сталин.
